В продължение на повече от една година избрани рекламодатели в Google са имали достъп до инструмент, който показва до каква степен техните реклами достигат до потребителите в САЩ и какво самите потребители купуват след това. И това се дължи до голяма степен информация, осигурявана от компанията за разплащателни банкови карти Mastercard, съобщава Bloomberg.
Изданието е потвърдило информацията за сделката с четири независими източника, два от които са работили пряко по сделката между двете компании.
Притежателите на Mastercard не са наясно с това проследяване на данните им, тъй като нито една от двете компании не е съобщавала публично за споразумението.
Според Bloomberg, компанията за картови плащания е продала данните, които показват какво са купували техните клиенти за последната една година. От своя страна Google са сравнявали тези данни с онлайн рекламите, за да направят по-точна преценка дали те наистина са повлияли върху продажбите.
Точната сума по сделката не е ясна, но според източниците на медията, които са пожелали да запазят анонимност, става въпрос за "милиони долари". Google са получили от Mastercard данни, които впоследствие са станали достъпни за част от рекламодателите им. Според информацията на Bloomberg като част от сделката е било обсъждано Mastercard да получава процент от приходите от реклама.
От Google отказват да потвърдят или да отрекат за сключеното споразумение. Говорител на компанията уточнява, че всичките инструменти, предоставени на рекламодателите за използване, са защитени и данните в тях няма как да бъдат използвани от трети лица.
"Преди да пуснем този бета продукт миналата година, ние изградихме нова, двойнокриптирана технология, която не позволява нито на Google, нито на нашите партньори да виждат личната информация на съответните ни потребители", се казва в изявление на компанията.
"Нямаме достъп до лична информация от кредитните и дебитните карти на нашите партньори, нито споделяме лична информация с нашите партньори", казват още оттам.
Компанията допълва, че хората могат да се откажат от проследяването на рекламите, като използват онлайн конзолата на Google "Web and App Activity".
Сет Айзен, говорител на Mastercard, също отказва да коментира конкретния казус с Google. Той обаче заяви, че компанията споделя данни за "тенденциите при транзакциите с търговците и доставчиците на услуги, за да им помогне да измерват ефективността на рекламните си кампании".
Информацията, която включва обемите на продажбите и средния размер на покупката, се споделя само с разрешение на търговците, добавя Айзен.
Той обаче категорично отрича да се дава каквато и да е конкретна информация за индивидуални транзакции или лични данни.
"Не предоставяме вътрешна информация, пресонализирана за отделни потребители, която да измерва показаните реклами и ефективността им.
Миналата година, когато Google обяви услугата, наречена "Store Sales Measurement", компанията просто заяви, че има достъп до информация за "приблизително 70%" от кредитните и дебитните карти в САЩ чрез своите партньори, без обаче да споменава кои са те.
Този дял от 70% може да означава, че Google е сключила сделки с други компании за кредитни карти, чийто общ дял възлиза на около 70% от пазара в САЩ.
Другото възможно обяснение е, че компанията има сключени сделки с фирми, които включват всички потребители на кредитни и дебитни карти в страната, а 70% от тях имат потребителски профил в Google, което позволява да се следи поведението им спрямо рекламите на компанията и търсенията в мрежата.
Според източниците на Bloomberg Google е търсила и други компании в областта на разплащателните средства, но няма информация там да се е стигнало (все още) до реални сделки.
Google потвърди, че услугата се отнася само за американски потребители, които са влезли в един от своите профили в някоя от платформите на компанията и не са се отказали от опцията за проследяване на рекламите.
Доклад на компанията за финансови изследвания Nilsen Report от миналата година показва, че делът на покупките, направени с карта на Mastercard в САЩ, е около 1/4 от всички търговски транзакции.
Чрез тази програма за тестване Google може анонимно да съчетае съществуващите потребителски профили с покупки, направени във физически магазини. Резултатът е изключително важен за Google, тъй като дава на компанията възможност да разбере не само на какво потребителите кликат, но и какво е поведението им в реални магазини - какво купуват и за какво дават пари. А след това да предоставят информацията на избрани рекламодатели.
Как работи всичко това? Човек търси в Google за червено червило, кликва на реклама, отива в даден сайт, но не купува нищо, просто разглежда. Няколко дни по-късно влиза в магазин и купува това червило с картата си Mastercard.
Рекламодателят, който пуска рекламата, получава отчет от Google, в който се описва продажбата заедно с други транзакции в колона "Офлайн приходи". Това се посочва обаче само ако клиентът има профил в някоя от платформите на Google и е бил в профила си по време на търсенето. Другото важно условие - реалната покупка да е направена в рамките на 30 дни след кликването върху рекламата.
Това не е точно съвпадение, но е най-мощният инструмент, който Google - най-големата платформа за реклама в света в момента - предлага на рекламодателите в реалния свят. Това предоставя много по-голяма яснота за търговците.
Рекламният бизнес на Google, който достигна 95,4 млрд. долара през 2017 г., запазва огромен ръст от около 20% годишно. Но инвеститорите се притесняват колко дълго това може да продължи.
Много от големите рекламодатели започват да натрупват все повече разходи, за да съперничат на Amazon, която притежава много повече и по-подробни данни за онлайн пазаруването.
За отговори на вдигнатата от Amazon миза, Google продължи да прониква по-дълбоко в офлайн измерванията на пазаруването. Компанията, заедно с други онлайн гиганти като Facebook и Twitter, изследва използването на "маяци", устройства с Bluetooth, които проследяват купувачите и тяхното поведение в реалните магазини.
А междувременно някои рекламни агенции активно говорят с Google за още повече начини за по-добро следене на офлайн поведението. Какъв обем информация може да обработи компанията и докъде да стигне с профилирането си, без да изпадне в нарушаване на личната информация, все още не се знае.