Горе главата

Икономиката беше наречена „наука на тъгата" в началото на XIX век и днес все още отговаря на това определение. На професионалните икономически анализатори сякаш им прави удоволствие да предсказват фалити, безработица, орязване на пенсии и заплати. На нашите експерти особено: всеки се натиска да стане българският Нуриел Рубини.

Човешката памет е доста къса. Ако се разровим из купищата новини ще видим, че точно тези, които днес най-силно надуват тромпета на страшния съд за икономиката на България, преди четири - пет години ни предсказваха двуцифрен икономически растеж.

Моята прогноза е, че 2012 ще е добра година за икономиката на България. Давам 50% шанс 2012 г. да даде начало на икономическото възстановяване на страната ни - каквото и да говорят от трибуната конюнктурните икономисти и с тях продавачите на страх.

Това, което е добро за ръста на Брутния вътрешен продукт, не обещава подобрение на положението на хората, получаващи заплати, още по-малко на пенсионерите. Но така или иначе има основания да чакаме икономическо оживление още в следващите месеци. Така че горе главата, г-н финансов министър.

Хор, изпълняващ реквием

На 18 октомври 2011 г. министър Симеон Дянков обнародва прогноза, че икономическият растеж на България през 2012 г. ще е „2.8% - 2.9%". Тази оценка бе с 1.3 процентни пункта по-ниска от предходната - но пак се стори оптимистична на работодателския шеф Божидар Данев, който намери ръст на БВП от 1.5% за по-реалистично очакване.

В началото на ноември Европейската комисия прогнозира за България 2.3% растеж - според министър Дянков това е комплимент, предвид очакван едва 0.6% среден прираст за Европейския съюз през 2012 г. Ако нещата бяха спрели дотук - добре, но това сваляне на гарда беше последвано от серия удари, някои от които попаднаха и под кръста.

Международният валутен фонд на осми декември прогнозира за България само 1.3% икономически ръст. Ако мога да коментирам защо, Фондът изпълнява своя програма, която предвижда едно по-голямо „наместване" в делата на Европа. МВФ иска да сплаши правителствата наоколо, за да ги направи по-"кооперативни". Но това, което в политиката е просто начин за упражняване на натиск, в икономиката е бойна мина.

Незабавно след МВФ, консервативната Райфайзенбанк прогнозира за България 1.2% вместо предишните 2% ръст през 2012 г. Седмица по-късно УниКредит ни даде „щедрите" 1.5%. А като обобщение на цялата тази „дискусия", през втората половина на януари Европейската банка за възстановяване и развитие закова: 1.2% прираст на БВП на България през 2012 г.

Определено не сме цъфнали и вързали, но целият този водопад от прогнози ми се струва доста водевилен. Задълбочаването на негативизма за България се гради на една единствена предпоставка: влошаване на външните условия - но логиката й куца.

Защо България няма да потъне тези дни

Има поне пет причини, поради които икономическата 2012 г. няма да е ужасна за България. Българската икономика няма накъде да пада. Очакваните от финансовото ведомство 2.9% икономически растеж са напълно изпълними, дори е възможно леко да ги надхвърлим.

Първо, кризата в еврозоната няма да попречи, а ще насърчи българския износ. Важно е да разберем, че износът ни не е инцидентен. Отчетохме 10% ръст на експорта миналата година, включително защото нашите предприятия са вече с чуждестранни собственици. Те са включени във веригите на доставките в Западна Европа и на тях разчитат.

Благодарение на тъй ниските разходи за труд и смешния корпоративен данък, работещите в България предприятия ще стават все по-интересни на еврозоната. Колкото по-зле е там, толкова повече работа ще има тук. В структурата на нашия износ потребителски стоки почти липсват, затова той няма защо да се свива със спада в търсенето заради строгите икономии на Запад.
Второ, ние още не сме започнали да извличаме истински позитиви от проблемите на Гърция. Искаме най-доброто за нашите съседи, но в момента бизнес средата у нас просто е по-добра. Държавната криза на Гърция ще ни донесе доста инвестиции, в южна България ще се откриват работни места. Този процес вече е започнал, а през 2012 г. ще се ускори.

Задава се и добра аграрна година. Обилните валежи дойдоха точно навреме върху българските ниви и ако климатът е благосклонен ни очаква поредна добра реколта. Не можем да твърдим това със сигурност, разбира се, както и не знаем със сигурност каква ще е конюнктурата на световните стокови пазари. Но е добре да гледаме с оптимизъм напред, напук на продавачите на страх - което ни навежда на четвъртия добър знак.

Решението на Федералния резерв на САЩ да работи за евтин долар поне до 2014 г. означава покачване на глобалната инфлация.  Както вече сме коментирали, половината от българския износ е суров - мед, злато (още по-скъпо при инфлация), зърно, дървесина. Цената на суровините в подобни периоди нараства не само номинално, а и реално. С това може и да не забогатеем, но БВП ще нарасне.  

В същото време виждам реален шанс цената на вносните въглеводороди да намалее. Сам шефът
на Газпром преди месеци коментира, че Европа ще получи природния газ през 2012 г. с чувствителна отстъпка. Всеки проблем в еврозоната ще потиска цената на нефта.

Да спра до петата точка, прогнозите на германските индустриалци, на които съм свикнал да обръщам внимание, твърдят, че дъното в икономическия цикъл в Европа идва в края на 2011 г. и през 2012 г. ще има възход, макар и не рязък, а плавен. В края на 2008 г. се коментираше, че последиците от финансовата криза ще ни държат вероятно до 2014 г. Тоест вече е време да започнем да вървим полека нагоре.

Една година или един мандат по-рано

В интерес на истината, според мен по-голям е шансът възходът да започне не точно през 2012 г., а от 2013 г., тъй като така наречените строги бюджетни икономии влошиха ситуацията. Така или иначе, на сега работещите български предприятия 2012 година няма да поднесе кой знае какви стресиращи изненади и в най-лошия случай за тях тя ще е „нулева година".

Който каквото сам си прави, друг не може да му го направи. Неуравновесени „сплашващи" изказвания на родните политици, увеличена политическа нестабилност заради мерене на саби, евро напъни с бюджетни изтезания, а и всякакви банкови гамбити - те могат да попарят като слана кълновете на възхода на българската икономика.

Също така е редно да се знае, че икономическото възстановяване е нещо естествено. Както каза мъдрият градинар в класическия филм Being There, "There will be growth in the spring" ("Ще има растеж през пролетта"). Управляващите ще се опитат да си присвоят заслугите, то се знае. Но според мен с едно по-мъдро ръководене българската икономика можеше да повтори примера на Полша, където нямаше рецесия.

Струва ми се вероятно и това: стопанското подобрение ще се отрича възможно най-дълго в някои среди. Наслушахме се много за „кризата" през последните три години - и въпреки това у нас нямаше опашки пред банки, фалити на стратегически предприятия, масови уволнения. С изключение може би само на жилищното строителство и имотните компании, отраслите на българската икономика са в добро здраве и са готови за растеж, ако напипат търсене.

Най-важното обаче е, че прирастът на БВП - който според мен за България ще е над 3% през 2012 г., ако сами не му попречим - няма да реши икономическите ни проблеми. Той със сигурност няма да подобри кой-знае колко положението на хората, взимащи заплати - все пак има още доста безработен материал. Ще има по-пълни джобове, но предимно в шефските панталони. А пенсиите ще трябва да почакат до предизборните месеци на 2013 г.

Няма да ги реши. В българската икономика остават да звънят критични дългосрочни проблеми като демографски диспропорции, изоставащо образование, експлоататорска култура на работодателите, неефективно правораздаване, задушаваща частния бизнес бюрокрация, пречещ „златен стандарт" на лева, изкривена данъчна справедливост, изсмукващи жизнените сокове олигархически ренти.

Всички тези въпроси към родния политически елит вече кристализират; те ще бъдат повдигнати най-сериозно още преди изборите през 2013 г. Готовността на политиците да се фокусират върху истинските корени на Българската Криза ще определи кому България ще предостави управлението си през 2017 г. Икономиката ни расте като малко пале, но то видимо се нуждае от по-строго възпитание. Само ако можеше това да се случи един мандат по-рано.

#4 vseznaiko 30.01.2012 в 23:48:10

Po golqma boza skoro ne bqh chel. 2012 ste e dosta tejka I po zle ot 2011. Ako Sybev naistina vqrva tva det pishe, blaze I'm na rabotodatelite mu. S obuchenie po planova ikinomika tolkova

Новините

Най-четените