"Щях ли да се захвана с Bear Stearns отново, ако знаех това, което знам сега?" пита почти риторично Джейми Даймън миналата седмица по време на съвета за международни отношения във Вашингтон.
"Буквално на ръба съм. Това, което знам сега е, че ако ме бяха поканили отново да направя нещо подобно, не бих могъл. Собственият ми борд не би го позволил."
Държавната помощ по време на финансовата криза през 2008-а може и да беше непопулярна сред американското общество, но се оказа също толкова непопулярна в определени кътчета на Уолстрийт - вероятно неслучайно.
Някои от най-мощните фирми, които по време на кризата погълнаха фалиращите банки по искане на правителството - сред които и JPMorgan Chase, Wells Fargo и Bank of Americа - се оказват мишена на съдебни дела, заведени от правителството, свързани точно със сделките, които са сключили под натиска на същите власти (е, ако разбира се, не се вземе предвид смяната в Белия дом на републиканеца Буш с демократа Обама - бел.р.).
Без значение дали обичате или мразите Уолстрийт, скорошната вълна от дела, заведени от правителството, може да има фундаментално въздействие върху начина, по който бизнесът реагира на искания да съдейства, когато настъпи следващата финансова криза.
И най-вероятно тогава отговорът ще е "не"
"Като политика ще стане много по-трудно в бъдеще компаниите да купуват закъсала фирма," пояснява Даймън, изпълнителен директор на JPMorgan, които купиха Bear Stearns през март 2008 г. в сделка, договорена от Федералния резерв и американското министерство на финансите.
Коментарите на Даймън във Вашингтон са част от реакцията му на скорошно дело, заведено във Върховния съд на щата Ню Йорк, според което JPMorgan Chase са представили неточно и са измамили инвеститорите в определени ипотечни ценни книжа. Щетите се оценяват на приблизително $3 млрд.
Единственият проблем е, че "многобройните измамни и подвеждащи действия", за които е обвинението, не са се случили в JPMorgan Chase; те са станали в Bear Stearns между 2005 и 2007.
Същата Bear Stearns, която американското правителство практически умоляваше JPMorgan Chase да купи, за да се избегне финансова паника. Същата Bear Stearns, в която първоначалната цена на акция от $2 бе продиктувана - в буквалния смисъл - от Хенри Полсън-младши, тогава финансов министър на САЩ.
"Изгубихме между $5 млрд. и $10 млрд. по различни въпроси, свързани с Bear Stearns," споделя Даймън - и това са данните преди последното дело
"Някои твърдят, че Фед ни е направил услуга," продължава той, визирайки близо $30 млрд. гаранции, които Федералният резерв е осигурил като част от транзакцията. "Всъщност ние им направихме услуга. Нека го кажем ясно, веднъж и завинаги. Бяхме помолени да го сторим."
Даймън очевидно е разочарован. Ако Bear Stearns беше подала документи за фалит, по негови думи "Нямаше да има пари, нямаше да има и дела. Нямаше да има дела за спад на цените на акциите, нямаше да има колективни искове, нито ипотечни искове, защото просто нямаше да има пари. Но ние я купихме."
Някой циник би могъл да припише гнева на Даймън на чиста самоувереност. В крайна сметка покупката на Bear Stearns издигна него и JPMorgan до статуса на суперзвезди с десетки материали, наричащи го новия крал на Уолстрийт. И е трудно да повярваме, че JPMorgan не са излезли на печалба - или поне приблизително начисто - след поглъщането, като се има предвид, че 43-етажният централен офис на Bear Stearns на Медисън Авеню е бил част от сделката.
И все пак си заслужава да се вслушаме в думите му
Следващия път, когато се налага спешна финансова помощ за компания, може би не толкова политическият натиск ще я предотврати, колкото нежеланието на борда на компанията да я одобри.
Ако управлявате фирма, бихте ли се включили във финансова помощ, ако знаете, че има шанс правителството да направи завой на 180 градуса и да ви съди впоследствие за прегрешенията на компанията, която сте се захванали да спасявате?
Когато правителството помогна за спасяването на General Motors, осигурявайки пари и гаранции като част от фалита му, "те освободиха GM от всякакви по-ранни юридически отговорности," заяви Даймън на конферентен разговор с инвеститори и анализатори преди дни. "Така че правителството е малко непоследователно в този случай."
Миналата седмица срещу Wells Fargo бе заведено дело по обвинение в измама на правителството и манипулиране на информацията за качеството на ипотеките, които банката е обслужвала по федерална програма за недвижимост.
Според обвинителния акт банката е "участвала в дълготрайни и безотговорни тройни нарушения - недостатъчно обучение, недостатъчен ъндъррайтинг и недостатъчно разкриване на банкова информация, като същевременно е разчитала на удобната подкрепа на държавното застраховане."
Нарушенията са се случили преди десетилетие
Вероятно иронично, Wells Fargo и досега се смята за един от най-добрите американски кредитори. Този статус поставя Wells Fargo в подходяща позиция да купи фалиращата Wachovia през 2008-а с насърчението донякъде на Шейла Беър, тогава председател на Федералната депозитна застрахователна корпорация на САЩ (FDIC), която първоначално се е ангажирала с договарянето на продажбата на Wachovia на Citigroup. Тази сделка обаче би струвала на данъкоплатците милиарди долари - докато с Wells Fargo най-вероятно FDIC са спестили милиарди.
Дори още по-странен е фактът, че Wells Fargo е една от няколкото най-големи американски банки, подписали извънсъдебно споразумение за $25 млрд. за свързани с ипотеки проблеми, някои от които изглежда се припокриват с новото дело срещу нея.
И, естествено, Bank of America на свой ред е замесена в поредица от граждански дела, свързани с покупката й на Merrill Lynch, договорена в пика на финансовата криза през септември 2008 г.
След покупката на Merrill, договорена от финансовото министерство на САЩ и Фед, и американската Комисия по ценните книжа и борсите (SEC), и отделни инвеститори заведоха дело срещу банката с твърдения, че тя е подвела акционерите за сделката. Банката плати на SEC глоба от $150 млн. през 2010 и се договори извънсъдебно с акционерите миналия месец за $2.43 млрд., но поглъщането на Merrill все пак подобри финансовите й резултати.
Това, естествено, не означава, че правителството не би трябвало да подведе под отговорност хората, замесени в измами и други нарушения. Но тези няколко дела, които правителството на САЩ сега е завело срещу банките нямат нищо общо с вината на тези, които са били наистина отговорни за проблемите. Вместо това правителството сега просто държи отговорни за станалото акционерите на купувачите, които надали са били акционери и по времето, когато са се извършвали тези нарушения.
Дали това наистина води до възпиращ ефект? Или е просто добър начин властта да си осигури вестникарски заглавия в навечерието на избори?
Отговорните за нарушенията мениджъри, както обикновено, няма да платят нищо. Ако е имало "подвеждащи действия," властите биха могли (и би трябвало!) да заведат дела, ако не наказателни, то поне граждански, срещу отделните лица, носещи вината за тях.
Измамата не е нещо, което се извършва от компания; тя винаги е нещо, което се извършва от хора.
