Статистика на Българската народна банка, публикувана преди дни, показва спешна нужда от спасителни мерки. Според централната банка проблемните заеми на банките са надхвърлили 19% от целия кредитен портфейл, т.е. всеки пети заем или е в забава, или кредитополучателят изобщо е зарязал обслужването. Нека отбележим, че
проблемните заеми не са проблем
за банковата система. Първо, проблемно вземане не значи загуба, тъй като всички заеми са обезпечени. Като продаде обезпечението, банката ще събере ако не 100%, поне 50% до 80% от цялото вземане към неизправния длъжник. А тези проблемни вземания не се събраха за ден-два.
Три години обслужването на заемите се влошава. Но и преди кризата не всички заеми бяха бетон, проблемните вземания под 5% не са падали. Натрупване на още 15% за три години, по време на най-тежкия за света период, сравним само с Великата депресия, не е "лавинообразно", нито особено драматично.
През това време банковата система е трупала не само проблемни вземания, но и провизии, с които да ги покрие. Банките са отделили от печалбите си, преди да ги обложат с данък, провизии, достатъчни да изпишат в загуба всичките проблемни вземания.
Понеже от продажба на обезпеченията банките ще съберат над 50%, по-скоро 80% от вземанията, това значи, че поне половината от провизиите за загуба всъщност са скрита, необложена печалба на банките. Но
натрупаният дълг застрашава хората,
които са ипотекирали дома си и са заложили цялото си имущество, за да вземат заем. Вярно, те са се подвели от илюзията на проспериращата цяло десетилетие икономика и растящите си доходи.
Но можем ли да очакваме нация, преживяла половин век тоталитаризъм, да е професионално веща във финансите, да успее да предвиди кризата, за да избегне свръхзадлъжнялост и потапяне в дълговото блато? Прехвалените топфинансисти от индустриални държави на Стара Европа не можаха.
Цели държави, довчера пример на разум и благоденствие, са се овъргаляли в калта и са пропаднали до уши в същото дългово блато. И както белият свят сега се занимава със спасяване на затънали държави и своите банки, така и ние трябва
да мислим за облекчаване на дълга
най-вече на домакинствата (бих добавил дребните и средните фирми - най-тежко засегнати и най-безпомощни в кризата). Част от длъжниците, които днес трудно си обслужват дълга, утре ще възстановят платежоспособността си - когато икономиката излезе от депресията, съвземат се производство и търсене (включително търсенето на недвижимости, което сега е в колапс и тъкмо затова банките не са в състояние да продават обезпеченията по заемите).
Но ако оставим задлъжнелите домакинства и фирми да се оправят сами с кредиторите си, те ще понесат трудно преодолими загуби: когато бавиш плащанията, банката ти начислява не само договорна лихва (в пъти по-висока от лихвите в бяла Европа), но и убийствени лихви за забава, че и разходи по принудително изпълнение.
Държавата може да поеме гаранции
за задълженията на домакинствата, дребните и средните фирми, като наложи реструктуриране на заемите при облекчени до поносимост условия. Например чрез своята Банка за развитие. Аз бих предложил следните условия: Държавата гарантира 80% от главницата на заемите, които самите банки предложат за реструктуриране.
Правата върху обезпеченията се прехвърлят върху Банката за развитие; със специален закон се урежда субституирането на държавната банка в правата на кредитор и събирането на разсрочените заеми от НАП като държавни вземания.
Банките отписват за сметка на своите провизии 20% от главницата, несъбраните лихви и лихви за забава, като се задължават да продължат без такси да обслужват реструктурираните заеми. На длъжника се опрощават всички лихви за забава и неустойки, включително вече платените, остават дължими 100% от главницата и договорните лихви.
Реструктурираните заеми се разсрочват
за срок от 3 или по-добре 5 години при 7% фиксирана лихва и равномерно погасяване. Всяка банка продължава да събира в своя полза вноските по заемите и след реструктурирането, държавният гарант, Банката за развитие, плаща сумите, които самите длъжници не платят. Събраните вноски по реструктурирани заеми над дължимото към тях банките превеждат на Банката за развитие.
Всеки финансист ще прецени, че от такава схема печелят всички: Банките ще изпишат общо до 2 млрд. по реструктураните заеми, но ще имат държавна гаранция на останалите в портфейла им вземания. Вярно, че държавата ще поеме до 5 млрд. лева дълг, но в полза на нейната Банка за развитие ще са прехвърлени вземания за над 7 млрд. лева. От нормално обслужване на разсрочените заеми и продажба на обезпечението по необслужените от тях държавната банка ще събере повече, отколкото ще плати.
Длъжниците ще получат възможност да оживеят. Всички печелим от това, че банките няма да хвърлят изведнъж обезпеченията на колабиралия пазар за имоти и да сринат цените на недвижимостите за години напред. Предлагането на нови ипотечни заеми ще се съживи, лихвите по тях ще паднат, защото няма да им тежи старият дълг.
Има и политическа печалба: ако правителството прихване до няколко месеца идеята, ще има пред урните поне 250 хил. благодарни за подкрепата избиратели.
