Има ли бъдеще Tesla без Илон Мъск?

20 милиона долара глоба и принудително оттегляне на Илон Мъск като председател на борда на директорите - това е само част от наказанието, за което Tesla се споразумя с Комисията за ценните книжа в САЩ. Всичко това - само заради един туит на Мъск.

Акциите на Tesla потънаха с 14 процента, след като излезе новината за делото на финансовия регулатор, достигайки до едно от най-ниските си нива от 2017 г. насам. За последното десетилетие Мъск беше неделима част от успеха на компанията. Той успя да трансформира малкия автомобилен стартъп в гигант, оценяван на 45,2 милиарда долара, който произвежда електромобили, соларни панели и батерии за световните пазари, и засенчва пазарния дял на брандове като Ford.

Способността на Мъск да намира финансиране, публичност и търсене за продукцията му (от огнехвъргачки до специалната серия Roadster за 250 000 долара) надмина очакванията на всички наблюдатели. Въпреки производствените проблеми с Model 4, дебютът на автомобила все още се смята за един от най-успешните примери в индустрията - 420 000 души вложиха общо 420 милиона долара за кола, която все още не беше произведена.

Много инвеститори, не само тези с краткотраен интерес към акциите на Tesla, обаче биха си отдъхнали при евентуална смяна на Мъск. Съюзниците му вече пишат съобщения и отворени писма, в които призовават главния изпълнителен директор да се концентрира върху създаването на успешни автомобили и да престане да сипе скъпоструващи "мъдрости" в Twitter

Именно това е част от условията за споразумението на Tesla с Комисията за ценните книжа - създаването на комисия от независими директори, които да държат контрол върху публичната комуникация на Мъск.

Ако лидерството му в Tesla вече губи блясъка си, има ли модел за бъдеще на компанията, в който Мъск не стои начело?

Мъск стои зад още едно финансово чудо, оценявано на 21 милиарда долара, което дава идея за евентуалното бъдеще на Tesla. Аерокосмическата компания SpaceX също беше подценявана в миналото като налудничав проект без потенциал. В момента е сравнително гладко-работещ механизъм.

SpaceX редовно изпраща ракети в орбита и има амбиции да качи хора на Луната и Марс в скоро време. От бизнес перспектива, компанията произвежда революционен продукт на ниска цена, което кара конкурентите й да завиждат.

Основният двигател зад този успех е 54-годишната Гуин Шотуел - аерокосмически инженер, президент и главен оперативен директор на SpaceX. Тя влиза в компанията през 2002 г. като вицепрезидент по бизнес развитието и оттогава е най-довереният служител на Илон Мъск. Кариерата й преминава през Chrysler, Aerospace Corp. и космически стартъпи в Южна Калифорния. Завършила е машинно инженерство и приложна математика.

Шотуел ръководи всекидневната дейност на SpaceX - от контрола на мисиите до изработването на споразуменията с NASA.

Един от ключовете за успеха на Гуин Шотуел в компанията е структурата, в която тя разполага с широка свобода на действие както при прилагането на идеите на Мъск, така и при поправянето на щетите, които той оставя зад гърба си. Един епизод от книгата на Ашли Ванс за Мъск е достатъчно показателен:

"По същество, топ мениджърите на SpaceX работят заедно, за да създават фалшиви графици, които знаят, че ще зарадват Мъск, но като цяло са невъзможни за постигане. Това не би било толкова ужасна ситуация, ако целите се пазеха в тайна за вътрешно ползване. Мъск има склонността да цитира фалшивите планове пред клиенти, като без да иска, им дава нереалистични надежди.

Обикновено президентът на SpaceX Гуин Шотуел е тази, която разчиства произтичащата от това бъркотия. Тя или трябва да позвъни на клиента, за да го информира за реалистичния график, или да измисли серия от извинения, с които да успокои отсрещната страна при неизбежните забавяния. "Горката Гуин. Само като я слушам на телефона с клиентите, агонизирам", казва Кевин Броган (съосновател на Hyperloop One)".

Ванс добавя, че SpaceX е създадена за максимизиране на силата на индивида и тази философия се прилага върху 6000-те служители на компанията. Той описва идеалния работник в SpaceX като човек, който се труди по 16 часа на ден на мястото на двама души, които биха координирали работата си при две 8-часови смени.

И все пак Tesla e различен случай.

Разрастването на стартъп, особено ако той се занимава с производство, означава назначаване на хора отвъд малцинството, което е мотивирано да работи над 12 часа на ден, за заплата под пазарното ниво и с надеждата за далечна и несигурна печалба. За много от 26-те хиляди служители на Tesla, дори за религиозно вярващите във визията на Мъск, редовната заплата и стабилното ръководство са изключително важни.

Това важи и за мениджърите. Откриването на талант като Гуин Шотуел за нуждите на Tesla не е толкова лесно, доколкото хората с нейния опит и квалификация напускат прекалено бързо.

Досега властта в Tesla беше консолидирана по вертикала от Илон Мъск. Списъкът с мениджъри на високо ниво, които са избягали от Tesla заради него, надвишава дузина за по-малко от две години. В него попада главният финансов директор и ръководителите на отделите за счетоводство, човешки ресурси, развитие на технологиите при акумулаторите, отговорниците за системата "Автопилот" и други ключови звена.

Tesla винаги е била заложник на Илон Мъск, а сега - повече от всякога.

Стилът на управление, който работи за SpaceX (частно-търгувана компания, която произвежда малко на брой, скъпи ракети), e анатема за компания в масовото производство.

Големите автомобилни производители изчакват с години преди пускането на нови модели или модифициране на производствените линии - консервативният им подход може понякога да изглежда неоправдан, но всъщност има логика.

Ако една дребна грешка бъде засечена твърде късно в производството, загубите ще се умножат по милиони. Внимателното планиране е задължително условие, за да се избегнат проблеми, които могат да доведат до фалит на компанията. Индустрията има дълга история на компании, които губят бизнеса си не защото са произвели лош продукт, а защото са останали без пари.

Ранните смели планове на Мъск в Tesla се изпълняваха от най-верните му служители. Roadster, Model S и Model X не преживяха производствения ад само защото Мъск е нощувал в спалния си чувал във фабриката. Успехът на тези модели се дължи на огромните усилия на всички работници. Но колкото повече се увеличава залогът и критиката, толкова по-шумно скърца механизмът.

По настояване на Мъск - SUV-то Model X премина през масивен и скъп редизайн, който размести сериозно плановете за премиера на автомобила и доведе до оставки на мениджърите. Уж "напълно автоматизираната" фабрика във Фремонт, Калифорния, се оказа разходоемко тресавище, заради което беше транспортирана цяла производствена линия от Германия.

И тогава на Мъск му дойде импулсивната (и не особено законна) идея да свали Tesla от публична търговия. Брилянтният му талант за преодоляване на огромните рискове при създаването на една компания се видоизменя в потенциално смъртоносна глупост при оперативното й ръководство.

Мъск признава, че страда от прекомерна самоувереност, но не прави нищо за промяната й.

Дженифър Чатман, професор по мениджмънт в Университета в Калифорния, прави аналогия между него и Стийв Джобс.

Джобс създава Apple през 1976 г. и почти я води до катастрофа, преди да бъде отстранен от ръководството. След като управлява NeXT и Pixar, той се връща в затъващата компания като главен изпълнителен директор през 1997 г. и я превръща в гиганта, който познаваме днес. В този междинен период обаче нещо се променя в самия Джобс.

"Той беше известен като сприхав, неприятен за общуване човек, който на два пъти доведе фирмата до колапс, преди да бъде накаран да напусне. С течение на времето обаче се научи как да бъде по-добър лидер. Мисля, че все още беше нарцистичен, но се научи как да канализира творческия си гений в организационна работа", казва тя.

Най-важното - Джобс създава екип от 13 мениджъри с допълващи се умения. Настоящият главен изпълнителен директор Тим Кук е част от този екип от 1998 г. до 2011-а, когато Джобс се оттегли. Дали Илон Мъск не попада в тази категория?

Нарцисизмът, впрочем е личностно разстройство, определяно като "психическо състояние, в което хората имат надценено чувство за собствената си значимост, дълбока нужда от прекомерно внимание и възхищение, тревожни взаимоотношения и липса на емпатия към околните. Но зад тази маска на изключителна самоувереност се крие крехко самочувствие, което е уязвимо дори на най-леката критика".

Звучи ли ви познато? Мъск може да тръгне по пътя на Джобс, като остави оперативното управление в по-стабилни ръце, докато фокусира креативния си ум върху онова, с което впечатлява от години.

Това обаче би било твърде остър завой за Мъск. Засега изглежда доволен, че стойността, която създава, покрива щетите от тъмната страна на гения му.

Новините

Най-четените