Компанията на кмет-милионер използва продуктите си, за да шпионира американски банкери и топ чиновници. Това е точно типът прекомерна злоупотреба с власт, на която в САЩ обичат да се подиграват, вярвайки, че никога тя няма да се случи в тяхната "законова" държава.
Един мултимилиардер, неудовлетворен от кариерата си на "обикновен бизнесмагнат", преди години създаде медийна компания. Даде й своето име и започна да привлича конкуренти и таланти. След това реши да се кандидатира за кмет, знаейки отлично, че опозицията ще постъпи коректно и ще се придържа към установените правила за публичните финанси, считани за национален модел за добро управление.
Той обаче играе според собствените си правила, сменяйки политически партии. Не че е променил политиката си. Просто в противен случай не би имал шанс за победа. И така изпреварва конкуренцията, харчейки десетки милиони долари. Едно от основните му обещания е да се откаже от управлението на бизнеса си, за да избегне евентуален конфликт на интереси.
Естествено, той успява да спечели изборите, макар че така и не става ясно доколко е успял да се разграничи от бизнеса, носещ името му.
Майкъл Блумбърг
Когато наближи времето да се оттегли след два мандата, както е по закон, той решава, че предпочита да остане във властта още един мандат и твърди, че "кризата" изисква неговото лично ръководство. След срещи с други магнати - собственици на трите най-големи вестника в града, редакторските им екипи ненадейно си променят позицията и решават, че това, което е полезно за милиардера, е полезно и за гражданите.
Междувременно кметът не спира да набляга върху това колко добре вървят нещата - благодарение на него. Когато репортер го пита пред градския съвет дали все още иска да се кандидатира за кмет, въпреки че кризата вече е отминала, той се обижда и порицава журналиста: "Как не ви е срам!" И изхарчва още една купчина пари, за да си осигури трети мандат.
Изглежда, че неговата новинарска компания - Bloomberg News, подобно на самия него, не обича да се придържа към установените правила. Оказва се, че тя е използвала терминалите, носещи името на милиардера, за да шпионира и наднича в личните действия на важни клиенти, в това число най-големите банки в държавата и висши чиновници.
Това не се случва в Италия, например. Този световен позор идва право от САЩ в лицето на олигарха Майкъл Блумбърг.
Любимият кмет на Ню Йорк
Голяма част от гражданите на Ню Йорк гласуваха ентусиазирано за Блумбърг при първите му две кандидатури за кмет. Добре е, когато успели мъже и жени от бизнеса влизат в публичния живот. Нещо повече - по някакъв начин той беше много по-удачен избор от всичките му конкуренти за поста.
Но за човек, който изглежда вманиаче да спира останалите да се докосват до властта и да се разпорежда дали децата могат да пият газирани напитки, Блумбърг стана прекалено алчен.
Неговото неограничено желание за власт и откровена самонадеяност го превърнаха от пример за добър и отговорен управляващ до пародия на самия себе си, която предизвиква единствено раздразнение. Той се е превърнал в богаташ-измамник, който не вярва, че правилата се отнасят за самия него, макар постоянно да измисля нови такива за всички останали.
Кой е Майкъл Блумбърг и защо се смята за богоизбран?
Блумбърг нито е успял да открие нови продуктивни приложения за капитала, нито пък може да се похвали с продължителен успех в миналото. Той е бивш търговец на ценни книжа в "Соломон Брадърс", който през 1981 бива освободен от работа срещу компенсация 10 милиона долара. След това му хрумва една велика идея - да помага на професионалистите в бранша да търгуват по-изгодно с нов тип информация, осигурявана чрез търговски терминали. Гениално.
Чудесно е, че той успява да спечели милиони от това. В Америка това е нещо добро. Но какво от това? Дали генерирането на нова пазарна идея от уволнен брокер на ценни книжа е доказателство за велик ум или морална извисеност?
Повечето медии подкрепиха Блумбърг заради традиционните причини, както и заради известна доза личен интерес и страх. Блумбърг, който похарчи цяло състояние, насърчавайки контрола върху оръжията, се счита за отговорен гражданин. По същия начин Блумбърг, който похарчи цяло състояние, насърчавайки правата за притежание на оръжие, би бил охулван като богаташ-главорез.
Това е очаквано, но в свят на намаляващи шансове за кариерно развитие в медиите, империята на Блумбърг остава ярка звезда на пустия хоризонт. Дори, ако оставим настрана слуховете, които той не отрича, че би искал да изкупи Financial Times или New York Times. Това е лост, който кметът съумява да използва и налага, включително и за политици, паднали от поста си, след като са подкрепили прокарвани от него мерки. И са се оказвали на добри постове в частната му фирма.
Онзи Блумбърг, който журналистите биха критикували днес, може да се окаже работодателят, за когото биха искали да работят утре
Ще е интересно да се проследи как медиите ще се отнесат към разрастващия се скандал с Bloomberg News. Очевидната аналогия е случаят с подслушването на телефони от News of the World. В случая обаче ситуацията изглежда по-зле - нарушението не е от няколко жадни за сензации репортери и редактори, а корпоративен сблъсък между новинарските и бизнес-поделения на империята на Блумбърг.
И понеже ситуацията не е достатъчно притеснителна и нередна, ще споменем, че шефът на Bloomberg News е бивш заместник-кмет - Дан Доктороу. Ето че вече е налице пълното сливане на властта на Блумбърг: кметът Блумбърг, Bloomberg News и Bloomberg LP.
Едва ли ще е нужно много време преди да хрумне на някой предприемчив журналист, адвокат или прокурор да се опита да навърже нишките и да провери дали личната информация за клиентите на Блумбърг не е използвана и по време на дейността му като кмет.
Ако не друго, сагата "Блумбърг" ще бъде поредното предупреждение за опасностите от необузданата власт
Когато милиардерът реши да се кандидатира за кмет, неговото желание може и наистина да е било да помогне на града, който обича. Ала разбиването на системата на публичните финанси и кандидатурата му за трети мандат е най-малкото неуважителен ход спрямо институцията, която самият той се е опитал да подобри.
Сега изглежда, че публичното доверие е предадено за пореден път. Нямаш нужда от „бунга-бунга" партии като Силвио Берлускони, за да демонстрираш до каква степен си убеден, че нормалните правила и закони не важат за теб и че си над тях. Подобни стъпки никога не завършват добре.
