Извън последните опити на Гърция да извърши финансов колапс, се случват и други неща в еврозоната. Паричният съюз, който се превърна в синоним на криза, стагнация и рецесия в последните шест години, всъщност изглежда отбелязва подем.
Да вземем например Германия.
Само преди няколко месеца, най-мощната икономика в еврозоната изглеждаше изгубила инерция. Говореше се, че със сигурност ще се присъедини към южните членки на съюза и ще влезне в рецесия.
Тази седмица доклад на водещ икономически мозъчен тръст предрича растеж през 2015 от доста приличните 2.1% - почти двойно по-голям от предишната им прогноза през октомври.
"Машината за растеж отново е в играта", пише бизнес-ежедневникът от Дюселдорф Handelsblatt. "Изглежда, че най-голямата икономика в Европа може да очаква само добри новини в следващите години".
Или да погледнем към Испания.
Една от държавите, най-тежко засегнати от дълговата криза тънеше в почти постоянна рецесия от 2009-та насам, като половината от младежите са безработни, а банките оцеляват заради спасителен пакет от 100 млрд. евро от Европейския съюз.
Нещата започнаха да изглеждат по-позитивно в средата на миналата година и възстановяването вече набира скорост. Данните от последния месец показват, че 60 000 испанци са спрели да бъдат безработни - което е най-добрият резултат от 13 години.
Ирландия бележи възход
Премиерът Мариано Рахой общеща, че през 2014-та и 2015-та ще бъдат създадени 1 милион работни места.
"Кабинетът - и лично аз - сме много доволни, защото данните за заетостта през март са най-добрите до момента, а растежът през първото тримесечие е положителен за първи път от много години", каза Рахой пред испанското национално радио миналата седмица. "Тенденцията се обърна".
В Ирландия - която през 2010-та бе принудена да последва примера на Гърция и да потърси международна финансова помощ - икономиката бележи ръст от 4.8% за миналата година, изпреварвайки всички други държави от ЕС. Растежът й е два пъти по-голям от този на САЩ.
Друг получател на спешна финансова помощ - Португалия, се надява на 2% ръст.
Дори Италия и Франция - отдавна сред изоставащите големи икономики в Европа - показват признаци на напредък.
Международният валутен фонд в четвъртък повиши прогнозите си за растеж на Франция през 2015-та до 1.2% - спрямо предишната прогноза от 0.9 процента.
Подобрението на Италия е по-скромно.
И все пак очакваният ръст от 0.5% за тази година - след като икономиката постоянно се свиваше през последните три години - дава надежди на премиера Матео Ренци.
"Италия беше твърде дълго спящата красавица. Време е да я събудим", заяви той при пътуване до Вашингтон миналата седмица. "Не е възможна стъпка назад".
Евтиният петрол и по-слабото евро спомагат за възходящия тренд
Този оптимизъм е много различен от мрачните прогнози в началото на годината. Икономистите тогава предсказваха, че еврозоната ще бъде всмукана в дефлационна низходяща спирала, където падащите цени и нарастващата безработица ще обрекат континента на век стагнация.
След години на забавяне на световния растеж, еврозоната най-после започва да демонстрира положителен принос.
Инвеститорите масово се връщат към европейските ценни книжа.
Индексът Euro Stoxx 50 се е повишил с 20% за последните три месеца.
Два основни фактора спомогнаха за обрата: спадащите цени на петрола и отлабването на еврото на валутните пазари.
По-евтиното гориво даде силен тласък на европейската индустрия и насърчи гражданите на евросъюза да харчат повече за други неща.
Междувременно спадът на курса на еврото с една пета спрямо долара през последната година засили продажбите, като направи по-евтини европейските стоки на световните пазари.
Износът на ЕС за САЩ се е увеличил с 18% през първите два месеца на 2015-та, в сравнение със същия период миналата година.
Колебливото възстановяване е подпомогнато от старта миналия месец на дългоочакваната програма на Европейската централна банка за наливане на пари в икономиката чрез изкупуване на до 1 трилион евро под формата на бонове до септември 2016 година.
С повече пари, рекордно ниски лихвени проценти, безработица на най-ниски нива след обединението на Германия и заплати, растящи по-бързо от цените, прочутите с предпазливостта си потребители в Германия започват да харчат по-щедро.
Потребителското харчене би трябвало да нарасне с 3% тази година, според прогнози от седем водещи германски икономически мозъчни тръстове. Което е добра новина за всички други държави от еврозоната, които продават стоки на германците.
"Има ясни доказателства, че мерките на паричната политика, които прилагаме, са ефективни", заяви президентът на ЕЦБ Марио Драги в сряда във Франкфурт. "Всички институции вече отбелязват перспективите за възстановяване".
Има и рискове
"Рисковете за спад все още са налице, но те са намалени. Въпросът сега е да бъде закрепено това възстановяване и да се създадат условия то да се поддържа стабилно в течение на времето", отбеляза Драги, след като бе бомбардиран с конфети от млада протестираща, която скочи на масата по време на месечната пресконференция на ЕЦБ.
Сред опасните фактори за спад е Гърция
Радикалното правителство в Атина, избрано през януари, е в конфликт с останалата част от еврозоната заради реформите в трудовия пазар и пенсионната система, данъчното облагане и приватизацията. Без договорено споразумение, партньорите й отказват да отпуснат парите от спешната финансова помощ, необходима за удържане на гръцката икономика далеч от фалита.
Което може да доведе до отказ на Гърция да плаща дълговете си и изключването й от еврозоната.
Въпреки че европейските политици твърдят, че паричният съюз вече е по-добре подготвен за справяне с евентуален "Grexit", ефектът от него има риск да препъне възстановяването.
Гръцки фалит би лишил европейски банки и правителства от милиони евро.
Несигурността на пазарите би разколебала доверието на инвеститорите в цялата еврозона, с непосредствен риск за пренасяне на риска от фалит и към Португалия, Испания и Италия.
Дори и без опасността от подобен на фалита на "Lehman Brothers" трус от Гърция, възстановяването на еврозоната все още е твърде крехко.
Растеж под 2% означава, че на много държави ще са необходими години, за да се върнат към икономическото си състояние преди кризата.
Нивата на държавен дълг са опасно високи.
Бизнесът - особено малките фирми - все още има сериозни затруднения да получава кредити.
Безработицата спада болезнено бавно, което повишава перспективите държави като Испания или Франция да последват модела на Гърция и също да изберат радикални нови политически решения, неприемливи за останалата част от еврозоната.
Опозицията на улиците и в законодателната власт има риск да забави реформите за модернизиране на икономиките на Италия, Франция и други държави.
Годините на политика на икономии ограничиха публичните разходи за инфраструктура и иновации, необходими за поддържане на конкурентоспособността на икономиката.
Все пак положението изглежда по-позитивно, но ще мине още доста време преди Европа да отвори пенливото вино - било то шампанско, кава или просеко.
