Свикнали сме да асоциираме думата "пари" най-вече с хартиеното им тяло.
Ако се замислим обаче, банкнотите все по-често ни създава главоболия - от ежедневни ("Отново нямам кеш, трябва да ходя до банкомат") до такива, свързани с настоящата пандемия и факта, че всъщност минават през неопределен брой ръце, преди да стигнат до нашите.
Това, разбира се, не е всичко - дигитализацията е във възход, а с това и криптовалути като биткойн, които променят сериозно концепцията за платежни системи.
С две думи: време е добре познатият хартиен носител да бъде преосмислен за сметка на неговата дигитална алтернатива.
Или това поне е идеята на Европейската централна банка (ЕЦБ), която на 12 октомври задвижи своя експериментална програма, с която да реши дали да създаде дигитално евро за своя 19-членен валутен клуб. Същият, в който в някакъв момент се очаква да влезе и България.
Какво обаче означава "дигитално евро"?
Сайтът Euractiv обяснява, че дигиталното евро ще бъде електронна версия на банкнотите и монетите, която ще служи като законно платежно средство, гарантирано от Европейската централна банка.
Ако то влезе в употреба, за първи път ще бъде позволено на физическите лица да имат депозити директно в ЕЦБ, което ще по-безопасно за тях, защото търговските банки могат да фалират, а пък парите в брой все още създават опасност от кражби.
Според доклада, изнесен по темата през октомври, по този начин гражданите и фирмите ще извършват ежедневните си плащания "по бърз, лесен и сигурен начин".
С едно важно допълнение: поне за момента цифровата валута само ще допълва конвенционалните парични средства, без да ги замества.
Големият въпрос обаче е как ще се случи това. Отговорът е следният: като се използва напредъкът на криптоваутите, по-конкретно блокчейн технологията, на която те разчитат.
Идеята е обаче да се елиминира тяхната нестабилност, тъй като цената на биткойните непрекъснато се променя, а от 2017 г. насам е намаляла почти наполовина.
Търсената стабилност може да бъде постигната, ако се използват ресурсите и стабилността на централните банки, които да създават собствени виртуални валути (или така наречените фиатни пари), известни като CBDC (Central bank digital currency), декларирани и издавани от държавата.
Вече има и опити в тази посока: Китайската централна банка например е започнала изпитания с цифрова валута в четири града още през април, а тази във Франция също е започнала експерименти.
Ето защо блокчейн компанията Monerium, която е приела мисията да направи "дигиталната валута достъпна", смята, че всъщност пътят до дигиталното евро е много по-лесен и кратък, отколкото в момента го представя Европейската централна банка.
Нещо повече - през лятото на 2019 г. това беше първата компания в света, която получи официален лиценз от исландските регулатори за предоставяне на услуги за електронни пари в Европейското икономическо пространство. Това означава, че тя на практика вече е предоставяла възможност за плащане с фиатни пари с помощта на блокчейна Ethereum, а по-късно и чрез протокола Algorand.
Това е и причината Monerium да напишат официален отговор до ЕЦБ, в който твърдят, че всичко, което Европа трябва да направи, е да признае, че "вече има доказана форма на дигитално евро" и да придаде на цифровите пари "съпоставим статут с физическите".
За хората, ангажирани в дигиталната индустрия, това звучи доста лесно, но масовият потребител едва ли току-така ще смени банкнотите в джоба си с дигитална валута.
Съществува също така и друг момент: по време на криза рискът от подобни нововъведения е по-висок, защото вложителите може да се изкушат да изтеглят парите си от традиционните банки и да ги внесат в безопасното поле на "цифровото евро", с което системата ще колабира.
За да се избегне това, ЕЦБ вероятно ще предложи да ограничи броя на цифровите евро, които гражданите ще могат да притежават или обменят.
Има и още един плюс в дигиталните пари (поне за онези, които са на страната на закона) - те не могат да се перат.
Междувременно предстои ЕЦБ ще извърши поредица от експерименти за осъществимостта на цифровото евро през следващите шест месеца. Целта е около средата на 2021 г. да се реши дали този проект да стартира на практика, или не.
Във всеки случай обаче дигиталните пари няма да влязат скоро в масовия електронен портфейл на хората, пише Bangkok Post. "Ще отнеме между 18 месеца и четири години, за да видим как инициативата оживява", казва пред "Франс прес" източник, близък до проекта.
А както знаем, за толкова време много неща могат да се променят.
