Макар в днешно време бюджетните авиолинии до голяма степен да игнорират идеята за сервирането на храна по време на полет, много компании, особено на по-дълги пътувания, продължават да сервират ястия на своите пътници.
Сингапурските авиолинии, един от най-големите авиопревозвачи в цяла Азия (а и в света) в това отношение се стараят да поддържат високо ниво на качеството. Но как се готви за стотици полети всеки ден?
В огромната кухня, разположена в летище Чанги в азиатския град държава, екип от над 1000 готвачи приготвя по 50 хиляди ястия, които да отидат на полетите на авиолинията.
Там оперира компанията подизпълнител SATS, която работи с още над 45 други авиокомпании. Сингапурските линии обаче са техният основен и най-голям клиент.
Преди да се стигне до приготвянето на храната, ключова роля има Антъни МакНийл - глобален директор "Храни и напитки" към авиокомпанията. Той е човекът, който прави поръчките към SATS, определя менютата, които се предлагат на борда на полетите, и се грижи всичко да се случва навреме, за да може храната да не си изпусне полета.
Какви ястия се сервират в самолета зависи най-вече от това от кое летище излитат пътниците, като правилото е, че навсякъде се предлага някакво местно ястие.
"Това са различни менюта, летящи в различни посоки. Затова работим с различни типове кухня - японска, китайска, сингапурска и, разбира се, западни ястия", коментира МакНийл пред "Бизнес инсайдър".
Авиолинията предлага различни менюта за общо 77 различни града, от които потеглят самолетите ѝ.
Предлаганите ястия се променят и в зависимост от това с коя класа пътувате. В първа класа, естествено изборът е най-голям и с най-изискани храни - хайвер, омари, печено телешко филе миньон.
В икономичната класа пътниците имат далеч по-малко опции, но все пак могат да избират между няколко различни варианта. За тях обаче храната се готви в много по-големи количества.
Готвачите приготвят ястията така, че да имат в себе си някакъв протеин (животински или растителен), зеленчуци и сос.
Екип от над 1000 служители се занимава с готвенето, като то започва 36 до 24 часа преди излитането на самолета от конкретния полет.
Подобно всеки ресторант, и тук готвачите са разпределени на станции - салати, десерти, горещи ястия, премиум кухня и т.н. Просто всичко е в много по-големи мащаби - огромни казани варят доматени сосове, супи, паста и ориз, десетки килограми месо се пекат на скара, а количеството нарязани зеленчуци може да изглежда като малка планина.
Част от ястията целенасочено се готвят на 40-50%, оставяйки на стюардесите в самолета да ги довършат, за да може накрая храната да е свежа. Такива са случаите с някои от печените меса, много от зеленчуците и други.
При тях след свалянето от огъня партидите с храната се поставят на конвейерна линия, където върху тях се изстрелват струи със студен въздух, за да се прекрати процеса на готвене на момента.
Други ястия се приготвят напълно - например омлетите за икономична класа. Такива се приготвят по около 6-7 хил. всеки ден.
Всяка сготвена храна, се маркира и отбелязва внимателно, за да има ясно проследяване. Така ако на даден полет пасажерите започнат да проявяват симптоми на алергия или хранително натравяне, компанията бързо ще проследи храната от коя партида е дошла и съответно ще се разбере какво се е объркало.
Отделна група служители е натоварена само с това да "сглобява" ястията в кутиите им и да ги нарежда за полета.
МакНийл е предоставил на служителите снимки как трябва да изглежда всяко едно ястие, а работниците знаят по колко от отделните вече приготвени съставки трябва да сложат - месо, риба, ориз, картофи, паста, зеленчуци, сос и други.
МакНийл и хората му трябва да се справят и с един друг, важен проблем - високо над облаците в херметизираната среда на самолета храната има по-различен вкус.
Заради по-ниското ниво на влажност на въздуха на борда на самолета и заради по-ниското атмосферно налягане човек може да загуби до 30% от чувствителността си към сладко и солено.
В такива условия много хора изпитват сухота в устата и намалено обоняние, което прави храната безвкусна.
За да се справят с този проблем, в миналото много готвачи прибягват до вкарването на повече сол и подправки в ястията, за да могат пасажерите да усетят вкуса и аромата. Това обаче може да доведе до подуване при някои хора.
Сингапурските авиолинии са решили да подходят по по-различен начин. Те позволяват по-високо налягане в кабината на самолета и малко по-високо ниво на влажност във въздуха, които целят по-ненатоварващ ефект върху човешкото тяло.
Това също така позволява по-малка загуба на вкус и обоняние, което минимизира нуждата от допълнителна сол.
Антъни МакНийл и екипът му разполагат със специална стая в кухнята си, която симулира състоянието при летене със самолет. Там те могат да тестват храната в менютата си, за да видят по какъв начин ще се усеща тя от пътниците.
Интересен момент е, че при готвенето се избягва пържената храна - картофки, пържено пиле и някои по-тънки риби. Причината е, че те лесно губят своята свежест и качени на самолета ще имат много по-посредствен вкус.
Едно от железните правила в приготвянето на храна за полет е бързината и всеки отделен екип го следва с прецизността на швейцарски часовник. Причината е, че ако са минали 72 часа от приготвянето на храната, тя вече не може да бъде сервирана и се изхвърля.
Така че всички се стараят дори да не доближават тази граница. Все пак, подобно на пътниците на борда, храната също има да хваща полет и не може да си позволи да го изпусне.
