Европейският съюз (ЕС) прекара последните няколко седмици в налагане на санкции срещу Русия заради войната в Украйна. Те включват наистина един безпрецедентен мащаб от мерки - от забрани за пътуване и замразяване на активи до тежки санкции върху руския бизнес и индустрия.
И макар че обхватът им е наистина голям, все пак е ясно, че те не са достатъчни, за да засегнат Москва. Вариант е намерението на ЕС поетапно да намали вноса на газ до 2023 г. и по този начин да се прекъсне един основен източник за приходи на руския държавен бюджет.
Само че как да се случи това по възможно най-безболезнен начин за европейската икономика, бизнес и индустрия?
"Трудно е, дяволски трудно, но е възможно, ако сме готови да отидем по-далеч и по-бързо, отколкото се е случвало преди", казва Франс Тимерманс, вицепрезидент на Европейската комисия и отговорен за прилагането на Зелената сделка - договорът, чиято цел е да превърна Европа в първия климатично неутрален континент.
И трудно може би е твърде меко казано, тъй като енергийните нужди на Европа са тясно свързани с Русия. Данните на Евростат за 2020 г. показват, че 41% от доставките на природен газ идват именно от там. Може да се каже, че ситуацията е сходна и по отношение на вноса на въглища, където руският дял е 46%. Двете суровини заедно заемат 36% в европейския енергиен микс.
При това положение е логичен въпросът какви са алтернативите на руските енергийни ресурси.
Газът е може би най-належащият проблем, дори и при отиващата си зима. Все пак суровината остава ключова за производството на електричество, както и по отношение работата на тежката индустрия. Именно газът е и основната суровина, която се използва за замяна на традиционните въглища.
Норвегия се явява вторият по големина доставчик в Европа след Русия с дял от 16%, но този процент трудно може да се промени, тъй като страната вече работи с максимален капацитет на доставки.
Така че на преден план излизат други алтернативи - като например увеличаване на доставките на американски втечнен газ. САЩ е най-големият износител в света, поемайки 22% от търсенето в глобален мащаб, а процентът по отношение на Европа вероятно ще се увеличи заради търсенето на алтернативи за руския газ.
Но вероятно и това няма да бъде достатъчно, тъй като САЩ нямат капацитета за дългосрочно запълване на подобна празнина, а в момента също търсят начини за изкупуване на втечнен газ, така че да задоволяват увеличаващото се търсене.
Тук идва ролята и на страни като Катар, които също могат да се намесят.
В неделя немският министър на икономиката Роберт Хабек пътува до Доха, където се срещна с емир Тамим бин Хамад Ал Тани и двамата обявиха дългосрочно партньорство за доставки на втечнен газ за Германия.
Само преди няколко седмици пък канцлерът Олаф Шолц съобщи, че страната му започва строежа на два нови терминала за обработка за втечнен газ, което означава, че в Берлин работят сериозно за вариант, при който газопроводът "Северен поток 2" ще бъде наистина спрян.
От своя страна Италия търси увеличаване на доставките на газ от Алжир, който оперира два газопровода - един към Испания и Португалия и един в посока Сицилия. В Алжир има също и голям терминал за втечнен газ на пристанището в Скикда.
През миналата година страната обяви, че ще увеличи добива на нефт и газ с 5%, което може да има важно значение в сегашния контекст, тъй като газопроводът до Италия има свободен капацитет за повече доставки в посока Словения и Балканите.
Разбира се, друга опция е и Азербайджан чрез Трансанадолския (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP), които трябва да бъдат основна част от така наречения Южен газов коридор, включващ още Туркменистан и потенциално Ирак. В Азербайджан вече има потвърдена готовност да се увеличи капацитета на TANAP през следващите няколко години.
"В момента TANAP работи на 100% от капацитета си", казва ръководителят на консорциума Салтук Дюзиол, цитиран от "Ройтерс". "Като цяло тази година планираме да доставим 16,2 милиарда кубически метра за Турция и Европа", добавя той. От тях европейският дял е 10,5 милиарда кубически метра.
Дюзиол твърди, че страната му планира увеличаване на капацитета до 23,7 милиарда на първи етап и след това до 31 милиарда кубически метра в следващите 4-5 години, но за целта ще бъде необходимо построяването на допълнителна инфраструктура.
Що се отнася до въглищата, може да се наложи Европа отново да започне да разчита на тях, въпреки желанието за постепенното им изключване от енергийния микс и преминаване към изцяло екологично чисти източници на енергия.
Европейските страни постепенно започнаха процес на извеждане от експлоатация на въглищна инфраструктура през последните години, но това е нещо, което вече не изглежда толкова сигурно.
"В краткосрочен план може да се окаже, че като предпазна мярка и за да сме подготвени за най-лошото, трябва да поддържаме въглищните електроцентрали в готовност и може би дори да ги оставим да работят", казва немският икономически министър Хабек.
Подобно е и мнението на италианския премиер Марио Драги, който в края на февруари също заяви, че страната му може отново да открие някои от неработещите ТЕЦ-ове на въглища, за да се намали зависимостта от руски ресурси.
Ядрената енергия също е опция. Нейното производство нарасна с 6% през 2021 г. в сравнение с 2020 г. и е с най-голям принос за електроенергията в Европа от 2014 г. насам. Проблемът в момента е, че много атомни електроцентрали са близо до края на жизнения си цикъл, чието удължаване е изключително скъп процес.
На целия този фон може би ще се наложи преходът към зелена енергия да бъде позабавен в краткосрочен план.
Войната по бойните полета на Украйна очевидно ще се се превърне във война на изтощение между икономиките на Европа и Русия. Загубата на руските горива ще ограничи промишленото производство, а по-високите цени на енергията биха задълбочили кризата с цената на живота на целия континент.
За Русия кризата все пак може да се окаже значително по-тежка, имайки предвид до каква степен руския бюджет зависи от европейските приходи.
Така по-големият въпрос всъщност е коя от двете страни би могла да се адаптира към променящата се реалност.
