Ако някога сте се разхождали по знаменития булевард "Шанз-Елизе" в Париж, със сигурност сте забелязали километричните опашки от китайци пред бутиците на луксозни марки като "Диор", "Шанел" и "Луи Вюитон".
Търпеливо чакащите да им дойде реда за луксозна покупка клиенти от Азия не са само местен феномен. Те са символ на най-доходоносния пазар за луксозна мода: Китай, Япония и Южна Корея.
Между 2017 г. и 2021 г, бизнесът на първокласните марки разчиташе на силния апетит от Източна Азия. Богатите и хората от средната класа в тази част на света бяха склонни да харчат с размах за скъпи чанти, дизайнерски обувки и всичко, което носи емблемата на някоя известна модна къща.
От началото на 2024 г. обаче тенденцията се преобърна.
Китайската икономика се изправи пред исторически предизвикателства, което доведе до понижаване на покупателната способност в страната и чувствителен отлив на иначе свъхконсумиращите китайски потребители.
За луксозния сектор, който за една година доеше приблизително 17 милиарда долара от китайците, свиването на икономиката е катаклизъм сравним със земетресение от 7 по скалата на Рихтер.
Японският и южнокорейският пазар не могат да наваксат изтеглянето на китайските купувачи. А отгоре на всичко в Китай се заражда склонност по пазаруване на дрехи и аксесоари, които имитират дизайнерските марки, но са на далеч по-ниски цени.
Ако ефектът на ментета се задържи в Китай, това ще означава, че секторът за висококачествени продукти ще изгуби най-рентабилното си перо завинаги.
Движението по покупката на реплики през последните седмици набира инерция заедно със свиването на китайската икономика, което показва, че потребителят в страната не особено педантичен спрямо качеството на вещите си.
Стига да виждат имитация на логото на известните брандове, китайците са готови да пазаруват от големи платформи за ментета, без да се замислят. За местните купувачи не е от значение дали аксесоарите са от истинска кожа, дали пуловерите са от кашмир или дали тържествената рокля е шита на ръка.
Важно е само външният ѝ вид да наподобява формата и текстурата на това, което виждат в TikTok и YouTube.
Новата пазарна мода доведе до разцвет на марките, които твърдят, че могат да повторят колекциите на европейските модни къщи срещу видимо по-достъпни цени.
А и в настоящите условия на китайската икономика, купувачите в страната не разполагат с голям избор. Според официалната информация през последната година брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е увеличил с 5,2%, но редица авторитетни икономисти се съмняват в данните на китайското правителство.
Логан Райт и Даниел Розен споделят пред "Дойче веле", че ръстът на китайското БВП е някъде между 2% и 3% за една година, а повод за твърденията им са трайният спад на пазара на недвижими имоти, високата задлъжнялост по ипотечните кредити и ниското потребление.
Макар и да не е потвърдено официално от местните власти, редица икономисти вярват, че през 2024 г. покупателната сила в Китай е паднала до толкова ниски нива, че за първи път от десетилетия страната е стигнала период на дефлация.
Правителството е направило опити да отключи покупателната способност на потребителите с програми за рефинансиране на жилищните заеми и намаляване на лихвените проценти. Но експерти твърдят пред Bloomberg, че мерките няма да са достатъчни.
Китай се нуждае от стратегия за следващите 5 години, за да излезе от кризата, споделят анализатори.
В това време компаниите за висша мода понасят най-тежко отдръпването на китайските клиенти.
Най-сериозно е положението в "Бърбъри" и "Хюго Бос", чиито печалби от началото на годината са паднали с 27%. Около 16% по-слаби продажби регистрират още магазините за диаманти "Тифани", както и модната къща "Луи Вюитон".
Конгломератът Kerring, чийто най-голям бранд е "Гучи", отбелязва 9% по-малко продажби, а "Шанел" - 3%.
По отношение на акциите обаче трусовете са най-силни в LVMH - собственост на Бернар Арно. За няма и една година акциите на компанията са паднали с 20%, а Арно от най-богатия човек в класацията на "Форбс" се строполи до петото място.
Според Fortune през последната година французинът е изгубил 54 милиарда долара от нетното си състояние.
Двуцифреният спад, преди годината да е приключила, може да подейства обаче отрезвяващо на луксозните брандове като LVMH, смята финансовия анализатор Майкъл Петис.
Пред "Гардиън" експертът казва, че пандемията е създала временни тенденции на покупко-продажба, чийто ефект, очаквано, е започнал да се изпарява. От тези преходни феномени е и нечовешкото търсене на луксозни стоки, което за няколко години се утрои.
Но първокласната чанта, рокля и обувки са първото нещо, от което ще се лишиш в период на финансово затруднение.
Затова на луксозния бизнес му сега остава или да свиква с новите условия, или на намери следващия горещ и свръконсумиращ пазар за главозамайващо скъпи вещи.
