Дори да не познавате историята на Нови Белград, сурово предградие на сръбската столица, няма начин да пропуснете огромния стенопис с образа на брадат мъж. Той се намира точно до входа на малък бар, наречен Crazy House.
И е там, защото човекът на стенописа е бивш редовен посетител на този бар.
Това е "доктор" Драган Дабич, ню-ейдж лечител, оказал се един от най-търсените хора в света: бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич, издирван по обвинения в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Босна през 1992-1995 г.
В продължение на 11 години Караджич успешно се укриваше от закона, като прекарваше по-голямата част от това време в Crazy House. Именно тук се намираха неговите стари другари по чашка, докато техният приятел, арестуван през 2008 г., бе осъден в Хага на 40 години затвор от Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия.
Той бе признат за виновен за клането в Сребреница през 1995 г., в което 8000 босненски мъже и момчета бяха избити от армията на Босненската сръбска република, която той беше ръководеше като президент. Караджич беше осъден и заради ролята си на основната движеща сила зад тригодишната обсада на Сараево.
Сред гъст цигарен дим и шотове от силната сръбска сливовица, петима души на около 50 години седят тихо под портрет на истинския Караджич.
Те твърдят, че тогава не са знаели истинската му самоличност.
"Той често си седеше тук сам, пиеше кафе или чаша червено вино. Понякога идваше с един-двама приятели, живееше на една пресечка разстояние," казва Небойша Йеврич, мъж с дълга брада и бейзболна шапка с надпис "Alaska".
Според Йеврич, който твърди, че навремето е бил "военен репортер" и е работил за сръбски националистически вестници и списания през 90-те години, никой от компанията не е знаел, че човекът с дългата бяла брада е Караджич. Друг мъж в бара, който се представя като "Исус", се съгласява.
"Всички бяхме потресени, когато разбрахме, че е бил той. Ако знаех, че това е Караджич, щях да съм първият, който да му предложи укритие," казва той.
Произнасянето на присъдата се излъчва на живо по телевизията, но старите приятели по чашка на Караджич не виждат момента, в който той получава смъртната си присъда (Караджич има право да обжалва, но това отнема години, а той вече е на 70 години).
В бара няма телевизор; сервитьорът казва, че сами са решили да го махнат. Някои от редовните посетители се прибират у дома да чакат присъдата, но барът все пак е претъпкан: шестте му маси са окупирани от журналисти, дошли да потърсят коментар от хората, които считат, че Караджич е сръбски герой и че босненските сърби са пострадали по време на войната.
"Радован е жертва, а прокурорите са екзекутори. И те правят това, което правят екзекуторите," казва един от гостите на бара, Мирослав Ковиянич, докато той и неговите приятели очакват присъдата.
После всички вдигат тост за Караджич.
Пенсионер на име Душан Рандиелович, със сълзи на очи, започва да пее: "Исках да ти кажа с тази песен колко много те обичам, Радоване."
"Благодаря ти, моите сълзи са за теб, героя, и моята тъга не може да бъде изразена в текстове и снимки," казва Рандиелович пред журналистите.
Караджич е най-висшестоящият подсъдим за геноцида по време на Босненската война, при която бяха убити над 100 000 души и над 2.2 млн. напуснаха домовете си.
Това беше и все още си остава най-кървавият конфликт в Европа след Втората световна война.
Но за мъжете в това старомодно кафене Караджич е уважавана фигура наравно с другите, чиито портрети висят на стените - руският президент Владимир Путин, считан от мнозина в Сърбия за "защитник" от западния "империализъм"; военният командир на Караджич, Ратко Младич, който също чака присъдата си пред трибунала за военни престъления на ООН; и покойният сръбски диктатор Слободан Милошевич, считан за един от идеолозите на войните през 90-те години в бивша Югославия, който почина в Хага, без да дочака присъдата на трибунала.
До това трио от славянски герои стои необичаен четвърти персонаж сред портретите на стените на Crazy House: покойният либийски диктатор Муамар Кадафи.
Дори по време на бунтовете в Либия имаше немалко души в Сърбия, които го приемаха за герой - не само заради антизападните нагласи сред сърбите, предизвикани от бомбардировките на НАТО през 1999 г. заради репресиите й срещу етническите албанци в Косово.
Страдащите от носталгия по стария режим помнят времето, когато лидерът на комунистическа Югославия маршал Тито успешно балансираше между Изтока и Запада в продължение на десетилетия - и си изграждаше приятелства в Африка и Азия в т.нар. "движение на необвързаните държави". По това време Югославия и Либия бяха съюзници.
Далеч от Crazy House, в центъра на Белград уличните продавачи разпъват импровизирани сергии със значки и сръбски знамена преди митинга, организиран от друг заподозрян във военни престъпления - хардлайнерът Воислав Шешел.
Шешел, чиято присъда се очаква на 31 март, заяви, че митингът е протест "срещу присъдата срещу Радован Караджич," която, като иронично съвпадение, се произнася на същия ден, в който НАТО започна въздушните си удари срещу Сърбия преди 17 години.
Ваня, 21-годишна студентка, която не желае да каже фамилията си, коментира, че е "неуместно" Караджич да бъде осъден на деня на годишнината от бомбардировките на НАТО.
18-годишният Саво Великич е избягал от час, за да се включи в митинга на Шешел. "Присъдата е позорна, защото всички се избиваха помежду си по онова време. Само сърбите ги съдят в Хага, и това доказва, че присъдата е несправедлива," казва той.
Неговата приятелка, 18-годишната Александра Глигорин, също е избягала от училище. "Бих повярвала, че присъдата има някакъв смисъл, ако някой друг, а не само сърбите, беше осъден за военни престъпления," заявява тя.
Това е обща нагласа в Сърбия, където мнозина приемат трибунала на ООН като тенденциозен.
Дори сръбският министър на правосъдието Никола Селакович заяви пред държавната телевизия, че присъдата на Радован Караджич "по никакъв начин не спомага за процеса на помирение, който е основната цел на трибунала."
А някои от семействата на жертвите от босненската война са недоволни от присъдата. Мунира Субашич, председател на групата "Майките на Сребреница", казва, че иска "Караджич да получи реална присъда", която да признае не само вината му за клането в Сребреница, но и за други военни престъпления.
"Продължителността на присъдата не е важна," казва тя, "важно е съдържанието й".
Тази присъда е пародия на правото в 21 век , къде му е вината , че се е борил и е защитавал своите ?! Този измислен трибунал е цирк,срам за Европа. Какво му оставаше да направи Караджич, когато властите в Босна обявиха излизането си от Югославия? Живеещи в републиката сърби за броени часове се превърнаха от мнозинство в държавата, в етническо малцинство и то длъжно да се подчинява на президент мюсюлманин. А някой попита ли ги за това? Босненските сърби се превърнаха в метежници, а опълчението на президента Изетбегович - в армия на законното правителство. Как завърши всичко това, след като във войната, на страната на мюсюлманите се присъединиха от съседна Хърватия и западната авиация?! НАТО също извърши военно престъпление и геноцид срещу сърбите, използвайки обеднен уран в бомбардировките си.И започнаха въздушните удари, без санкция на ООН, което си е агресия срещу суверенна държава, но за това едва ли ще има присъди/няколко години по-късно, САЩ решиха да действат по същия начин в Ирак/. Това бе повратната точка, защото така излизаше, че решението на Съвета на НАТО, само по себе си, узаконява войната срещу Сърбия. Тези действия превърнаха НАТО от военен съюз в квази-ООН. В Косово, пактът пое ролята на миротворец, упълномощен да определя дали е необходима военна намеса, как тя да бъде осъществена на практика и, какви са резултатите от нея. Промяната бе в това, че НАТО се трансформира в регионална групировка, отговорна за установяването на ред в Европа, дори и вътре в границите на държава, която не е членка на пакта. Тоест, дори ако ООН не подкрепя една или друга военна акция, решението на Съвета на НАТО се смята за достатъчно за осъществяването и. Някой е казал, че "когато силата влиза през вратата, правото излиза през прозореца". Нещата са замислени и предрешени от две войни, чрез "миротворческа инвестиция "Бондстийл" и се реализират все по-успешно в центъра на Европа посредством стимулирането на укорими /но печеливши/ основни "икономически поминъци" на Косово/ само Косово притежава най-богатите запаси от природни суровини в Европа на запад от Русия/… Сиреч - решение /каквото и да е то/ на Общото събрание на ООН няма да промени нещата. Справка - например десетките неизпълнени резолюции на ООН от Държавата Израел - нещо да се е променило? За съжаление ООН отдавна вече не е това, което е било замислено при създаването й.
Крещящ пример за курвенската същност на така наречените демократични ценности.Те са такива защото се налагат от държава с най развита военна сила.Ако не си съгласен_излез и противодействай.Присъда от съд на идеологически противник_пълен нонсенс за правосъдие.Това си е екзекуция.
Форумни комуняги, за вас е нормални да бъдат избити 8000 пленени невъоръжени мъже и деца, така ли? Оставете другите глупости...
Све србе на врбе!!! Не 40, 140 години трябваше да дадат на тая сръбска отрепка! Не на се променили на милиметър! Така са прочиствали и българите от исконните не земи, като почнеш от Косво, та свършиш на Тимок!!!
Шамито | 28.03.201614:34 Курва си ти!!!
Бай Хой... За толкова години, никой никога не можа да докаже, че в Сребреница са избити 8 000 мюсулмани. Това са твърдения от мюсулмански, американски и проамерикански СМИ. Официално в Сребреница са живели около 37 000 души. Също официално е документирано, че от Сребреница са извозени около 34 000 души. Тези 8 000 "убити" просто няма откъде да дойдат. Проф. Майкъл Мандел, професор по международно право в Йорксия университет в Торонто твърди, че. „Разговор за убити от сърбите 7-8 хиляди мюсюлмани, каквото е становището на Хагския Трибунал - не е подкрепен с никакви доказателства.." Мандел уточнява че трибуналът е потвърдил ексхумацията на 2 028 тела. Тези хора са убити в боевете между сърбите и 28-ма дивизия на Насер Орич. Видеокадрите, показани на Хагският трибунал, на които сръбски паравоенен отряд действително разстрелва шест човека не потвърждават, че сърбите са убили още 7 хиляди. И откъде, все пак, се е появила тази цифра? Следва да се отчете, че погребения в общи могили и гробища са ставали и в първите три години на войната, когато в района е зверствал Насер Орич. Той показвал на кореспондентите на „Вашингтон Пост” –Джон Помфрей, и на журналиста от „Торонто Стар” Бил Шилер снимки на собствените си злодеяния, сторени в сръбските села около Сребреница.* Шилер написал тогава в репортажа си, „Орич – най-кръвожадния убиец” „Всички тези снимки той ми показа на мен сам, когато седяхме в дома му през януари 1994. Аз с ужас разглеждах шокиращите кадри и особено това, че той ги наричаше „Най големите хитове на Насер Орич”. Аз видях на тях множество трупове, запалени домове, отрязани глави и бягащи хора”. Ето какво пише в книгата ”Войните в бивша Югославия” "Мюсюлманската пропагандна машина заработи с пълна пара. СМИ бяха запълнени със „свидетелства” на бежанци, описващи убийства, изнасилвания и мъчения, извършени от сърби и наемници от гръцки и славянски произход в Сребреница, трупове на жени и деца, лежащи по улиците на града и др. подобни твърдения, намесвайки дори югославската армия в това. И в Поточари и в Сребреница веднага се направили видеофилми, на които обаче няма ни трупове, нито лошо отношение към мюсюлманите.Не потвърждават подобно нещо и миротворците. Обратно- присъствието на генерал Младич прекратило започващите случаи на мародерства в мюсюлмански домове.. Такива случаи е имало малко, но участниците са били наказани. Наблюдателите от ООН, които са били в анклава в началото на евакуацията отбелязват високия ред и дисциплина на подразделенията на босненските сърби. Съвсем щателно, в присъствие на наблюдатели от МЧК се провела проверка на мъжете в съпричастие към военни престъпления. Така лидерите на Босна накрая се сдобиха със същия този прецедент, за който Изетбегович говори с Клинтън-"сръбската войска влиза в мюсюлмански град и избива повече от 5000 човека". В такъв случай идва ред на обещаната интервенция на НАТО Нужно било само малко да се коригира цифрата на загубите на 28 ма дивизия и да бъдат представени като " невъоръжени бежанци".Това е било достатъчно лесно, защото никой не е контролирал условията на пробива на мюсюлманските подразделения от Сребреница. Самите сърби проведоха собствено разследване и допълнително наляха вода в мелницата на мюсюлманите, потвърждавайки наличието на случаи в Сребреница на раздаване на правосъдие от техни войници към пленени мюсюлмани, при което са били убити не повече от 100 души.Но подобни инциденти се случват навсякъде, където има война. Все пак следва да се има предвид, че много от сръбските войници, особено от братунечката бригада бяха от района на Сребреница и бяха загубили свои близки в периода 1992 - 1995г., жертва на кървавите набези на мюсюлманите на Орич. ООН също публикува списък с 10 000 имена на мюсюлмани от Сребреница, избити от сърбите по време на пробива, потънали в река Ядар, ранени и умрели от раните си или безследно изчезнали. Впоследствие, след войната специална комисия провери този списък, при което се оказа, че 2000 имена елементарно се повтарят, а други 5000 имена са на напуснали този район мюсюлмани преди 1995г. Имало и такива, загинали във военни действия 1992-1994. И така, в списъка останали 2000 човека. Само загинали. Отбелязваме, че отначало, в списъка имало и умрели от рани и безследно изчезнали. От тези 2000 в боевете при Сребреница сърбите убиват 100. Остават 1900. Толкова са бойците на 28-ма дивизия, загинали при пробива, в кървавите сражения със сърбите Каменица и Снагово. В тези райони бяха открити масови гробове на босненски войници които СМИ по цял свят нарекоха "масово погребение на мюсюлманите, убити в Сребреница".Селяните от околностите на Каменица и Снагово разказват, че след боевете цялата околност била в трупове на мюсюлмански войници. Била 30 градусова жега и зловонието задушавало. Затова ги заровили в обща могила.
След войната комисии на ООН много пъти претърсваха района между Поточари и Тузла в търсене на масови гробове, при което, за 10 години действително бяха открити такива с останките на около 2000 души Част от тях е възможно да принадлежат както на сърби, убити през мюсюлманските инвазии 1992-1994и на босненски войници, загинали по тези места по същото време. Но въпреки тези факти, през следващите години митът за Сребреница, като една от най-широкомащабните медийни лъжи легна като клеймо върху целия сръбски народ и стана оръдие за изнудване и шантаж на цяла една страна. Чак през 2007г. международният съд в Хага се произнесе, че Югославия няма вина за станалото в Сребреница и че този случай не може да се квалифицира като геноцид
Всичко по-горе не е мое изследване и по тази причина проверих написаното. Фактологията, без емоционалните изблици, те са лични експликации на автора на изследването, се потвърждава напълно. Има достатъчно имена, потърси и се убеди сам.
Бай Хуй, аз па ти казвам, че на тебе ей така , даже и да не го признаваш, ти се приисква понякога да се намери някой да направи малко почистване из циганските гета и из затворите.
Бам, не става дума за "почистване", това е най-лошото. Бошняците не са турци останали от турската империя, нито араби. Те са помаци, местно население, променило насилствено вярата си по време на османското присъствие. Повечето от тях са били отрудени хора, борещи се за насъщния, подобно на нашите мюсулмани. Нямали са никакви етнически амбиции, живеели са спокойно със съседите и съгражданите си сърби и хървати докато не се е намерил Алия Изетбегович подкрепян от задокеанско и близкоизточно лоби, който им промива мозъка. Разбира се, намират се веднага "войни на исляма", които по неведоми пътища се въоръжават и започват да безчинстват в смесените райони. Естествено има отговор, и отговор, и отговор. Сметката се вижда сега, няма две мнения по въпроса относно състоянието на Босна и Косово. Невероятна бедност, контрабанда, търговия с органи, шепа богати бивши военни предводители и... Бондстийл.
Форумният комуняги лиже с кеф всеки дирник, който е против САЩ и това е разбираемо, та РР им разби кочината. Искам само да НЕ СЕ САМООПРЕДЕЛЯТ като българи защото не са такива. Не може да защитаваш потомствен великосръбски идиот, който е клал дедите ни през вековете. Сърбия е измислена държава, Белград е български град, както Косово е българска територия. Който твърди обратното е ИДИОТ и НЕ-БЪЛГАРИН!!!
TheRock | 29.03.2016 13:15 Белград е български град, както Косово е българска територия. .. " ------------------------ А ТУКА ЩЕ СЕ СЪГЛАСЯ! П.П В Сребреница ВЛЯЗОХА ПЪРВИ гръцките доброволчески части ... даже май са вдигнали над града гръцкото знаме! Поздрави
Всъщност за Косово многократно е обяснявано на тъпите соросоиди .. Споменавано беше за българското население и как е било избивано и прогонвано от албанският башибозук при Нишкото въстание .. Даван им беше, на тъпучите списък на българските църкви и манастири в Косово, като им беше обяснявано и за даренията на Иван Александър ... Та така! Роко - ей като искаш - и не си такъв тъп ...
Роко от Мароко е кристален образ на курвенските демократични ценности.Ако реалностите на политическата сцена се променят той ще е първия който ще преживее еволюция на ценностите си.Типичен Кирияк Стефчов.Но дали знае с кого го сравнявам?Надали.
sim4o | 29.03.201613:53 Толкова ли е трудно да се обединим около историческата истина??? Албания също има български корени, там живеят едни хора, викат им "горани", е тия хора са си чисти българи! А сърбите винаги са били долно и продажно племе. Когато войските на унгарският крал Сигизмунд се сблъскват в епична битка под стените на Никопол, на десният фланг на рицарската армия са били войските на сръбския крал Стефан Лазаревич. В разгара на битката сръбските войски минават на турска страна и така предопределят изхода на този сблъсък! Ние българите трябва да знаем и разберем едно нещо - сръбските шовинисти, особено такива като Радован Караджич, трябва да бъдат бесени независимо къде се намират. Аз лично намирам присъдата на трибунала за лека!