Католическата църква този път влезе в новините по един доста необичаен повод: на 10 октомври тя беатифицира Карло Акутис - 15-годишно момче, починало от левкемия през 2006 г.
Накратко това означава, че той вече носи статут на "блажен" и е на крачка от това да бъде официално обявен за светец. Ако това се случи, Карло ще бъде първият в историята милениал, канонизиран от Ватикана.
Това обаче не е всичко. Причините за честта, която се оказва на покойното момче, освен неговата силна вяра в Бога, са доста "прогресивни" за иначе консервативната институция. Карло всъщност е използвал уменията си да програмира, за да прави сайтове, с които да помага на вярващите да намират достъп до важна за тях информация.
Но да се върнем към началото: историята на Карло Акутис не започва необикновено. Роден в Лондон през 1991 г., той се мести със семейството си в Милано.
Още когато е 3-годишен обаче майка му забелязва, че момчето проявява особен интерес към религията и непрекъснато моли родителите си да го водят на църква. Самите те не са никак набожни - тя споделя, че е стъпвала в храмове само на големи поводи, един от които е сватбата ѝ.
"Имаше някаква естествена предразположеност към свещеното", казва тя пред италианския вестник "Кориере дела сера".
След като приема първото си причастие, Карло ходи всяка седмица на литургии и се изповядва. Моли родителите си и да го водят на поклонения.
Особено милосърден е към другите и още от малък спестява джобните си пари и организира благотворителни събития, за да помага на бедните, бездомните, възрастните и въобще маргинализираните групи. В училище пък се застъпва за тормозените деца, а когато родителите на негов приятел се развеждат, той полага усилия да приобщи момчето към семейство Акутис и да му помогне да премине през тежкия момент.
Карлос обаче прилича на доста от връстниците си по отношение на друг аспект от своето ежедневие: компютърните игри. Според сайта Catholic Telegraph той е играл доста на Плейстейшън, но се е опитвал да се ограничава до час на седмица, макар че явно не е успявал.
По-късно започва да развива този свой интерес и постепенно се учи да програмира. Още съвсем млад създава и уебсайт за популяризиране на евхаристийните чудеса, който според Ватикана е използван от повече от 10 000 енории по целия свят, пише CNN.
Тогава обаче идва и лошата новина: Карло е неизлечимо болен от левкемия.
Новината обаче не го сломява. Напротив - вярата му става дори по-голяма. "Приемам страданието, което ще трябва да понеса в името на Бога, на Папата и на Църквата", пише той в уебсайта си.
Момчето умира на 12 октомври 2006 г. на 15-годишна възраст. По негово желание е погребан в Асизи заради любовта си към Свети Франциск, който е развивал дейността си там.
Тъкмо в същия град 14 години по-късно Карло е беатифициран, a тялото му е извадено и изложено на показ в стъклена гробница, достъпна за поклонници до 17 октомври.
В нея той лежи с дънки и чифт маратонки на Nike - дрехите, които е предпочитал да носи приживе. Ако евентуално бъде обявен за светец, Карло ще е първият такъв в историята, облечен ежедневно. Според духовници това е "чудесно послание, за да почувстваме светостта не като нещо далечно, а като достъпно за всеки, защото Господ е на всички".
"Днес ние виждаме Карло отново в смъртното му тяло. Тяло, което е преминало през нормалния процес на гниене, което е наследството на човешкото състояние, след като грехът му е отстранен от Бога, източникът на живота. Но на това смъртно тяло е предначертано да възкръсне", казва архиепископ Доминико Сорентино от Асизи на литургия при откриването на гробницата на 1 октомври.
Сърцето на момчето, което вече може да се счита за реликва, пък ще бъде изложено в базиликата "Свети Франциск" в Асизи. Майка му казва, че семейството е искало да дари органите на Карло, когато той е починал, но не е могло да го направи поради левкемията.
И макар нейният син да е само на крачка от това да се превърне в светец, все пак е необходимо да бъде доказано, че е извършил поне две чудеса.
Първото от тях е налице - през 2009 г. момче в Бразилия се ражда с вроден дефект на панкреаса, а когато през 2013 г. майка му разбира за историята на Карло Акутис, решава да се обърне към него с молитви за изцелението му.
По-късно те получават и покана от семейство Акутис да отидат в енорията, където синът им се е молил. Така на 12 октомври, точно седем години след смъртта на Карло, болното момче докоснало негова снимка и почувствало желание да се храни.
Вкъщи той поискал да яде пържени картофи, ориз, боб и пържола и за пръв път не повърнал храната, а по-късно лекарите потвърждават, че чудодейно е оздравял.
И докато Църквата очаква второ чудо, свързано с Карло, за да може да официализира неговия статут, младите програмисти, които са вярващи, се радват, че някой е обърнал внимание на професията им.
"За нас католиците е важно да мислим как технологията може да се използва за добро, а не като начин да се възползваме от другите или да деморализираме младите хора", казва 26-годишната Мария Робъртс, която е IT специалист.
Тя вярва, че бъдещето е именно в това: Църквата да влезе в крак с времето и да използва напредъка, за да достига до повече хора.
На същото мнение е и 25-годишната Сесилия Циконе от Делауеър, която вярва, че образът на Карло е демонстрация за това как изглежда светецът днес - играе на видеоигри и влиза в интернет.
"С беатификацията на Карло Акутис за първи път съм спокойна, че и аз също мога да бъда светец от 21. век. Вече не е хипотетично", казва тя.
Освещаването на Карло обаче първоначално предизвиква и скептицизъм в католическите среди.
Така например един млад свещеник от архиепископията на Милуоки признава, че в началото си е помислил, че Акутис е просто едно дете, което е пишело блог постове за Евхаристията и не заслужава подобно внимание.
Постепенно обаче осъзнава, че въпросът е именно в това: Карло е покровителят на интернет и пример за светец в модерния смисъл на думата.
"Мисля, че в крайна сметка обикнах нежния характер на Карло", казва той. "Грижите му за онези, които са били бити в училище, грижите му за тези, чиито родители се развеждат - Карло просто е влагал безкрайно много емоция в живота на хората".
Ето защо свещеникът сега е убеден, че "дълбоко тихият, честен усет, който Карло е имал за Божието присъствие във всички неща", е "забележителен".