Когато Лийдс прие Ливърпул на "Елън Роуд" за един следобеден мач от Висшата лига през ноември 2000 година, вятърът духаше силно в платната им.
Тимът на Дейвид О'Лиъри тъкмо бе завършил предишния сезон на третото място и бе играл полуфинал за Купата на УЕФА. Младият му състав бе напомпан с увереност в способностите си, изобщо неподозирайки какво щеше да се случи впоследствие.
Повечето от тях минаха набързо през академията и юношеския футбол, за да се превърнат в третия най-силен отбор в Англия. Това, което се случи после, бе болезнено документирано и уникално трагикомично. Говорим за внезапната и донякъде предотвратима смърт, която сполетя клуб заради прекалената му амбициозност.
Но в онзи следобед Лйдс изглеждаше непобедим. В жертва на "белите" и гения на Марк Видука се превърна не кой друг, а Ливърпул.
"Чувствахме, че сме недосегаеми като клуб по онова време - казва бившият полузащитник на "белите" Ейрик Баке, който тогава е само на 21, но е титуляр в онзи мач. - Започнахме добре, много трудно се играеше срещу нас. Бяхме агресивни и играта ни беше радост за окото. Вярвахме, че можем да победим всеки.
Това, което се случи впоследствие, бе ужасно. Пропуснахме да влезем в Шампионската лига за една точка, след което всичко с финансите се обърка."
Лийдс започна двубоя като десети в класирането, а заради множеството контузии, сполетели отбора, О'Лиъри можеше да разчита на едва четирима резервни футболисти на пейката. Това беше прието като червена лампичка от феновете да не очакват кой знае какво от любимците си срещу тима на Жерар Улие.
Двубоят започна ужасно за домакините. Сами Хюпия изведе Ливърпул след точен удар с глава само две минути след началото. Кристиан Циге направи 2:0 още 16 по-късно след центриране от фаул на бившия любимец на "Елън Роуд" Гари Макалистър. И двата гола паднаха след груби грешки на защитниците, които не успяха да опазят своите хора, защитавайки персонално при статични положения. Изглеждаше така, че гостите са пристигнали за абсолютен разгром.
Лийдс вече бе понесъл няколко тежки поражения по-рано през сезона заради осакатения си състав. Месец по-рано Барселона помрачи дебюта им в Шампионската лига с унизително 4:0 на "Камп Ноу" след невероятно представяне на Ривалдо. Две седмици след това "белите" бяха разбити от Манчестър Юнайтед с 3:0 на "Олд Трафорд".
В отсъствието на Хари Кюел, Лукас Радебе, Дани Милс и Найджъл Мартин, Лийдс се мъчеше. И в онзи следобед, под лъчите на йоркшърското слънце, изглеждаше, че се пече нов неприятен резултат за "белите".
"Част от играчите изобщо не бяха играли за нас преди този мач - казва още Баке. - Джейкъм Бърнс игра, Джонатан Уудгейт излезе рано контузен и Дани Хей трябваше да го замени. Той също дебютира тогава. Имахме много играчи с травми. И точно с тях щеше да се запомни този мач. Вместо това се помни заради Марк Видука."
Обратът започна почти мигновено. Авторът на втория гол за Ливърпул - Циге, сбърка при изчистването на една топка и тя попадна във Видука, който, останал сам срещу Сандер Вестервелд, елегантно прати топката над плонжа му в мрежата на "червените".
Изравнителното попадение падна секунди след началото на втората част. Гари Кели прати топка в наказателното поле, където Видука излезе на първа греда и с глава прати топката в близкия ъгъл. Секунди по-късно Джейми Карагър спаси Ливърпул от трети гол, поправяйки грешка на Маркъс Бабел и Вестервелд, от която Алън Смит не успя да се възползва.
Владимир Шмицер отново даде аванс на мърсисайдци, пускайки топката под плонжа на Пол Робинсън, но Видука все още не бе казал последната си дума.
"Не мога да си спомня друг футболист да е вкарал хеттрик срещу мен - казва бившият вратар на Ливърпул Вестервелд. - Вкараха ми четири във финала за Купата на УЕФА (срещу Алавес през 2001 г.), но не си спомням в Англия или в Испания да съм допускал четири. Дори срещу Реал или Барселона.
И не само че Видука ми вкара четири. Той го направи по невероятен начин. За първия гол ме прехвърли, въпреки че излязох добре срещу него. През втората част отново успя да го направи, но по различен начин."
Австралийският нападател заби третия и четвъртия гол в рамките на само две минути, което взриви "Елън Роуд", и по този начин доказа качествата си на абсолютно всички само няколко месеца, след като бе доведен от Селтик срещу малко над девет милиона евро.
"Когато си вратар, има мачове, в които дори да си спечелил с 2:0, знаеш, че си играл зле - казва още Вестервелд. - Но в онзи мач срещу Лийдс загубихме с 3:4, а аз не успях да разбера какво се случва.
Винаги търсех вината в себе си. Но головете не паднаха след наши грешки. Ние направихме всичко както трябва. В онази година имахме най-добрата четворка защитници."
"Това беше едно невероятно индивидуално представяне - спомня си Робинсън. Ливърпул бе претендент за титлата тогава, а ние просто бяхме още млади и зелени. Винаги е имало съперничество между Лийдс и Ливърпул, но тогава беше още по-свирепо, защото ние се борехме да се докажем. И хората започнаха да ни забелязват.
Видука е един от най-спокойните хора, но притежаваше страхотни качества. Бе нужно специално отношение към него, за да извлечеш най-доброто, на което е способен. Беше толкова разсеян и спокоен, че можеше да закъснее за собственото си погребение.
Но нямаше смисъл да го глобяват за това, че закъснява. Всичко се разминаваше с шега. След това той е готов да вкара четири гола през уикенда. Това беше наградата за доброто отношение към него."
Австралиецът води напълно различен живот в момента. След като сложи край на кариерата си като футболист на Нюкасъл през 2009-а, в момента е собственик на кафене в хърватската столица Загреб, откъдето е родом баща му.
"Той прекарва времето си в Загреб и Дубровник - каза бившия му съотборник в националния отбор на Австралия Джейкъб Бърнс, който игра в полузащитата на Лийдс в онзи мач на Ливърпул. - Бяхме на почивка заедно с Марк в Европа това лято и все още си спомняме за мачовете ни 20 години по-късно.
Той продължава да си е толкова спокоен, какъвто беше и като футболист. Никой от нас не беше изненадан, когато видяхме какво направи срещу Ливърпул. Когато имаше ден, беше невъзможно да играеш срещу него."
Онзи сезон се помни от феновете с достигането до полуфиналите на Шампионската лига, но безразборното харчене от президента Питър Ридсдейл оставиха още по-сериозен отпечатък върху клуба - толкова голям, че и днешният тим на Марсело Биелса все още се възстановява от него 20 години по-късно.
През май 2000 година Лийдс се класира за Шампионската лига, изпреварвайки Ливърпул само с две точки в класирането. 12 месеца по-късно, мърсисайдци си върнаха не само за това, но и за тежката загуба на "Елън Роуд", завършвайки с точка пред "белите", заемайки последното място, даващо право на участие в турнира на богатите.
"Никой нямаше идея какво щеше да се случи след година и половина или две - казва още Робинсън за ситуацията в клуба, която щеше да доведе до изпадането на Лийдс в Чемпиъншип през 2004 г. - Беше ужасно да се сринем от върха по този начин."
Баке, който в момента води втородивизионния Согндал в родната си Норвегия казва същото: "Ние бяхме гладни за успехи. Не се бояхме от никой. Но клубът харчеше пари за играчи, които не ни трябваха. В един момент разполагахме с шестима нападатели. Пръскаха грешни милиони."
Но според Бърнс, който в момента заема ръководна длъжност в австралийския Пърт Глори, всичко е било стечение на обстоятелствата: "Винаги има доза риск по високите етажи на клубовете, когато се опитваш да стигнеш и да се задържиш на върха. Ние смятахме, че сме отбор, който всеки сезон трябва да се бори за тройката във Висшата лига и който трябва да играе в Шампионската лига всяка година. Така стояха нещата тогава."
След 16 години изгнание по долните дивизии Лийдс отново е част от Премиършип и открива сезона с гостуване на шампиона Ливърпул, който пък приключи дългото си 30-годишно чакане за титла. Двубоят сега е на "Анфийлд", но феновете се надяват да станат свидетели на още един голов спектакъл, какъвто гледахме преди две десетилетия.
