В един момент той бе един от най-бляскавите таланти на Манчестър Юнайтед и бе капитан на младежкия отбор, който през 2011 година триумфира с ФА Къп.
Името му се спрягаше за голямо бъдеще на "Олд Трафорд". В неговата генерация бяха още футболисти като Пол Погба, Джеси Лингард, Равел Морисън и Майкъл Кийн, а той им беше капитан.
Вместо грандиозна кариера, каквато направиха част от останалите, Том Торп се плъзга надолу по плоскостта. Футболът не се превръща в сбъдната мечта за него, напротив - докарва го до такава депресия, че се отказва от спорта за период от цели пет години.
30-годишният в момента Торп бе един от най-обещаващите централни защитници в Англия, докато бе в академията на "червените дяволи". След триумфа за младежката ФА Къп през 2011-а обаче нещата не се развиха по план.
Бранителят се сблъсква с редица проблеми на и извън терена. След като не успява да пробие в Юнайтед, преминава в Родъръм през 2015-а. Там също не му се получава и тръгва да търси късмета си далеч на Изток, стигайки чак до индийското първенство.
"Сега разбирам, че просто съм искал да избягам от всичко - споделя Торп пред "BBC Sport". - Вече не изпитвах удоволствие от футбола и Индия ми се стори добра възможност да зарежа всичко."
През цялата си кариера Торп е преследван от контузии. Период под наем в Бирмингам е приключен преждевременно заради две тежки травми в глезена. В Индия получава херния и се подлага на операция. След нея се появяват усложнения, които допълнително влошават състоянието му.
Впоследствие наранява тежко лакътя си във фитнеса и отново ляга на хирургическата маса.
"Това ме вкара в сериозна дупка - разкрива още защитникът. - Беше много тежко - повлия негативно не само на мен, но и на родителите ми. Не знам къде щях да бъда без помощта им. Въпреки че живеехме в една къща, имаше дни, в които дори не им говорех. Чувствах се празен отвътре."
Заради проблемите си с психическото си здраве, Торп спира с футбола. Пет години е извън терените, преди да реши да се завърне, и през февруари подписва с Макълсфийлд.
Дори успява да запише четири мача по долните английски дивизии, но самият той признава, че няма никакво намерение да се завръща във футбола.
"В началото наистина не исках никога повече да играя - казва още Торп. - Бях приключил, нямах никакво намерение да се завръщам. И започнах да се чувствам по-добре.
Но изведнъж се появи стресът - ако няма да играя футбол, какво да правя? Накрая извадих късмет, когато човек от Макълсфийлсд се свърза с мен.
Ще играя, докато това ми носи удоволствие. След това ще спра. Не се товаря с никакви очаквания и цели, които да постигам. В Макълсфийлд ми харесва и това е единствената причина да се завърна. Тук се чувствам добре и не чувствам напрежение.
Докато в миналото непрекъснато се притеснявах от това какво ще кажат хората и какво мислят за мен. Но сега осъзнах, че психическото здраве е много по-важно от мнението на който и да е за теб."
