Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Руските ѝ родители я изоставиха, защото няма крака, но в САЩ тя стана спортен герой и вдъхновение за милиони

Руските ѝ родители я изоставиха, защото няма крака, но в САЩ тя стана спортен герой и вдъхновение за милиони

Джесика Лонг е 16-кратна параолимпийска шампионка по плуване и вдъхновение за милиони. Момичето се ражда с рядко заболяване, заради което краката ѝ са ампутирани още като бебе. Сега обаче тя е световна знаменитост и един от най-декорираните параолимпийци със своите общо 29 медала.

В вечната класация по медали Лонг е на осмо място - далеч от 55-те медала, 41 от които златни, на недостижимата Триша Зорн, но достатъчно високо в този списък. Джесика е все още на 30 г. и ще има шанс да се изкачи още по-нагоре на следващите Параолимпийски игри, който са след само година.

Лонг има и над 50 медала от световни първенства.

Джесика е родена в Русия, но е изоставена. Плод е на ученическа любов и родителите ѝ са сметнали, че няма да могат да я отгледат, още повече заради липсата на крака. Така тя е оставена в сиропиталище, откъдето е осиновена от американци, когато е на малко повече от годинка.

Снимка: Getty Images

20 години по-късно Лонг се среща с биологичните си родители. Но пътят дотам е дълъг и болезнен за всички замесени.

Как Татяна стана Джесика

Джесика е родена в сибирския град Братск. Когато тя се ражда, двата ѝ родители са тийнейджъри: майка ѝ - Наталия, е на 18 г., а баща ѝ - Олег, само на 17 г. Момичето се ражда без кости под колената. Лекарите съветват младите родители да изоставят, но не и преди да я кръстят Татяна.

Заради заболяването лекарите ампутират и двата ѝ крака. След това бъдещата параолимпийска и световна шампионка е изпратена в дом за сираци. Година по-късно е осиновена от Стивън и Елизабет Лонг - американско семейство, което ѝ дават ново име - Джесика.

"Никога не съм се чувствала като осиновена - споделя Джесика. - Сякаш винаги съм била част от това семейство."

Лонг споделя, че в началото е изпитвала много гняв заради състоянието, в което се намира. Всяка стъпка е предизвикателство за нея. Постоянният контакт с лекарите не е нещо обичайно за едно дете, нито нуждата да минаваш през редица операции.

Снимка: Getty Images

Възстановяването ѝ от тях обаче включва спортни активности - нещо, в което Джесика се оказва много добра. В началото се пробва в гимнастика и катерене, но след това открива плуването. Там протезите не са ѝ нужни и тя се научава да плува много по-добре, отколкото да ходи. Водата става нейната първа природа, а триумфът - втора.

"Хареса ми, там намерих себе си - споделя Джесика за плуването. - Още от малка се пробвах колко дълго можех да задържа дъха си. Представях си, че съм русалка. И до днес понякога продължавам да го правя.

Когато бях само на 12, участвах на Параолимпийските игри в Атина и спечелих три златни медала. На 16 спечелих още три злата, сребро и бронз в Пекин. След края на кариерата си ще стана треньор."

След това дойдоха петте олимпийски титли от Лондон 2012, още една в Рио четири години по-късно и нови три на Токио 2020, което стана Токио 2021 заради пандемията от Covid-19.

Снимка: Getty Images

Джесика е поставила редица рекорди от началото на кариерата си, спечелила е 29 олимпийски медала и над 50 от световни първенства. Но също толкова емоционална е и срещата ѝ с биологичните ѝ родители.

През декември 2013-а момичето, следвано от множество медии и екип от CBS, който снима филм за нея, се среща с руските си родители. Параолимпийската звезда пристига в Иркутск притеснена и с огромни очаквания. Първото място, което посещава, е сиропиталището, откъдето е осиновена от американското си семейство.

Снимка: Getty Images

"По-малката ми сестра - Хана, пътува с мен до Русия, където се запознах със семейството си - разказва Лонг. - Исках да се запозная с биологичните си родители, за да кажа на майка си, че не я мразя. Затова дойдох в Русия. Дори съм ѝ благодарна, че ме е оставила, за да може американското ми семейство да ме осинови."

Дългоочакваната среща между Джесика, или по-скоро Татяна, и майка ѝ Наталия в Братск остава извън обективите на камерите. Момичето разговаря с нея в продължение на няколко часа, след което си тръгва. Запитана защо в продължение на 20 години майка ѝ не я потърсила, Джесика отклонява въпроса и отговаря само: "Тя ми каза, че ме обича. Всичко това е съдба."

Голямата цел на Джесика е даде кураж на все повече хора, които се борят със същите проблеми като нея. Тя има над милион последователи в TikTok, където редовно демонстрира как изглежда животът на един човек със специални потребности.

И как една малка и изоставена Таня с ампутирани крака може да се превърне в плувното чудо, каквото днес е Джесика Лонг.

 

Най-четените