Не са много българите, които могат да се похвалят с титлата в Бундеслигата. Всъщност са само двама. Първият е Мариян Христов, който заедно с Кайзерслаутерн влиза в историята с екипа на новака в елита на Германия през 1998 година. Вторият е Димитър Рангелов, макар и косвено.
Той взема минимално участие в триумфите на Борусия Дортмунд през 2011 година, тъй като заминава да играе под наем за Макаби Тел Авив скоро след началото на сезона. И ако това изглежда леко несериозно, трябва да отбележим, че софиянецът е единственият българин, играл под ръководството на Юрген Клоп. Но затова по-късно.
Един от треньорите му в Енерги го нарича "Клаудио Писаро от Лаузиц".
Котбус се превръща в негов дом, а това е клубът, в който българинът играе в четири нива на германския футбол. "За съжаление, започнах с Енерги в Бундеслигата и изиграх последния си мач за клуба в Регионалната лига. Щеше да е по-хубаво да беше обратното - разказва Рангелов пред 11Freunde. - Никога не съм гледал статистиките или парите. За мен винаги е било важно да съм на терена."
Германия е най-специалното място в живота на българина. Там среща съпругата си, там изживява най-вълнуващите си футболни мигове. Още на 14 федералната република го впечатлява и той е решен, че някой ден ще бъде там - в Бундеслигата.
"Бяхме на тренировъчен лагер с Левски в Северен Рейн-Вестфалия. Успяхме да отидем и на два мача от Бундеслигата - на Дортмунд и на Бохум. Атмосферата на мача на Борусия бе феноменална. Толкова много зрители на мач никога не бях виждал в България. И си казах колко хубаво би било някой ден да играя там."
Докато стигне до Дортмунд спирките в Германия са две.
Първата е Ерцгебирге Ауе под наем от Страсбург. След това в любимия Котбус. И то в първото ниво. "Футболът във Франция не ми харесваше - признава Рангелов. - Бяхме в Лига 2, а там ставаше дума само за тичане, тичане, тичане и атлетизъм. Моето разбиране за футбола бе друго."
В Ауе софиянецът е приет като у дома си от друг българин - резервния вратар на тима Руси Петков и неговото семейство. През лятото идва и офертата от първодивизионния Енерги Котбус.
"Започнахме лошо сезона и бяхме последни. Уволниха треньора Петрик Сендер и назначиха Боян Прашникар. Словенецът беше много специален. Тренировката ни при него беше по два часа и половина - връща се назад Митко. - Освен това в отбора бяхме доста момчета от Балканите и той говореше с всички на сърбо-хърватски."
След проблеми с травми Рангелов се връща отново на терена в 30-ия кръг, когато битката за оцеляване е ожесточена.
Мачът е срещу директен съперник в битката - Ханза Рощок, а Рангелов бележи победния гол за 2:1- един от върховите моменти в кариерата му. В последния кръг идва и победата над Хамбургер с 2:0, която гарантира елитния статут за Енерги и през следващия сезон.
"Това беше най-хубавото време за мен. Отборът ми играеше в Бундеслигата, аз бях прясно влюбен. Срещнах жена си в Котбус, децата ми се родиха там. Градът се превърна в мой дом."
Следващият сезон отпадането е факт. И Рангелов е готов за нова стъпка. На крачка е от трансфер в Хамбургер, но треньорът Мартин Йол е пред договор с Аякс и клубът замразява привличането на българина. "Не ми оставаше нищо друго освен да чакам за други оферти. Ставах все по-нервен - разказва Рангелов. - Един ден просто казах на жена си: "Хайде да отидем до България на Черно море, за да се отпуснем малко." И както си лежахме на плажа, телефонът ми звънна. Беше германски номер, а от другия край беше Клоп. Пита ме дали искам да отида в Дортмунд. Що за въпрос - бях готов да тръгна пеша от морето натам."
Рангелов записва 11 мача и един гол за Борусия - при победата над Леверкузен с 3:0. Но в края на сезона решава да търси друг вариант. "Конкуренцията в нападение беше твърде голяма - с Лукас Бариос, Нелсон Валдес и Мохамед Зидан. Аз исках да играя, а не да стоя на пейката. Проблемът бе, че бе септември. Трансферният прозорец в Европа бе затворен и имах само опцията Израел. Това беше грешка. Там влажността на въздуха беше нещо от сорта на 150%. На десетата минута от тренировката се чувствах сякаш съм с найлонов костюм в сауната. Бях в топ форма, след като направих цялата подготовка с Борусия, но ми трябваха цели два месеца, за да се аклиматизирам."
Следва втори престой в Котбус, а през 2018-а и трети.
"През 2018 бях на мача, който решаваше влизането в Трета Бундеслига - добавя Рангелов. - След това станах свидетел на празненствата и си казах: "Човече, трябва да играеш тук още веднъж и след това край." И това даже не стана толкова лесно, защото тренирах с отбора два месеца, преди да ми предложат договор. Треньорът първоначално не ме искаше. Тогава изобщо не ми пукаше за парите. Беше ми важно да съм в Котбус, близо до семейството ми."
