Колко силен може да бъде култът към една личност? Вероятно толкова, че да граничи с богохулство. Защото само към Господ религията позволява човек да има безгранична любов.
Когато обаче става дума за Франческо Тоти, всяка лудост придобива друга форма. Това все пак е Избрания - човекът, заради когото Папа Йоан Павел II се връща в тълпата, за да целуне едно малко русо дете, което впоследствие се превръща в големия капитан на Рома.
Детето, което всички в квартала му го боготворят заради уменията с топка, много преди да се превърне в легенда.
Принца на Рим - близо 800 мача за "джалоросите", над 300 гола, титла на Италия, два пъти Купа на Италия и безброй "златни моменти".
"Най-добрите футболисти се превръщат в идоли на тифозите, но те идват и си отиват. Качват техни плакати на стените, а после ги свалят. Когато обаче си лоялен на един клуб, ти вече си част от семейството и е много по-различно", разказва Тоти.
И въпреки че знае колко много феновете го обожават, Франческо дори не може да си представи до какви граници може да достигне фанатизмът им.
Отговорът идва през 2006 година, след като Италия става световен шампион. Тогава част от представителите на "скуандра адзура" посещават италиански затвори, за да внесат малко позитивни емоции. На Тоти се пада честа да бъде гост в един от римските затвори, а случката там остава толкова ярка, че дори автобиографичната книга на футболиста започва с тази история.
"Момчето на втория ред беше неспокойно. Не мисля, че изобщо чу речта на директора, после не слушаше какво казвам и аз. Този човек се въртеше като шугав на седалката и най-чаканият момент за него беше този, в който ще се снимам със затворниците", спомня си Тоти.
Той трябва да връчи наградите на затворническия футболен турнир, но не може да си събере мислите заради неспокойното поведение на един от присъстващите в залата.
"Не посещавах за първи път "Ребибия", ходил съм и в "Реджина Коели". Отвън е трудно човек да си представи какво е затвор", разказва капитанът на Рома по това време. Но колкото и да е опитен, не е подготвен този път.
"Още с пристигането обявих на всички, че няма да си тръгна, докато не позирам и с последния желаещ за снимка. Момчето обаче си проби път, финтирайки тези пред него, без да е нахално, но с достатъчно ентусиазъм. Всички го пропускаха. Не впечатляваше с физика, дребен и мършав, но към него останалите изпитваха развеселено уважение".
Въпросният затворник изпреварва всички и се снима първи с Тоти, а световният шампион с Италия не може да сдържи любопитството си и пита за какво е било цялото напрежение.
"Глей са, тряаше да съм вън преди седмица, излежах присъдата. Кат' разбрах, че ша идва, си викам: "Кога ша ми се случи да са снимам с капитана? Никога! Даже сто години! Тогаа поисках среща с директора да го умолявам да остана още седмица", разказва Тоти в книгата си "Капитана", цитирайки точно начина, по който затворникът му е говорил.
Оказва се, че между него и директора на "Ребибия" имало сериозни спорове, защото нямало регламент някой да остава по собствено желание в затвора, след като вече му е изтекла присъдата. Тифозът на Рома обаче е толкова настоятелен, че желанието му е удовлетворено.
"Ся тряа тръгвам, щот гаджето ме чака от три години", са последните думи на затворника към Тоти.
Принца на Рим споделя, че след като разказал историята на приятелите си, много от тях изобщо не му повярвали, но въпреки това се смеели на "измислицата". Тоти иначе признава, че винаги го е било срам да контактува с феновете, но е трябвало да отговори на любовта им.
Налагало му се е да излиза в смачкан "Голф", вместо с личния си "Мерцедес", за да не бъде "нападнат" от тълпата, да ходи дегизиран из улиците на Рим и често да си купува нова изтривалка пред вратата, защото феновете обичали да я отмъкват като сувенир. Нищо от това обаче не може да се сравнява със затворника, удължил присъдата си, за да се снима с Капитана.
