В началото на юли 2000 г. Италия бе обляна в сълзи. "Скуадра адзура" изпусна титлата от Евро 2000 по изключително болезнен начин. На финала италианците водеха до последните секунди на редовното време, но Силвен Вилтор изравни за 1:1, а Давид Трезеге поднесе трофея на Франция след "златен гол" в 103-тата минута.
"Адзурите" се бяха промъкнали през иглени уши и неубедително представяне срещу един от съдомакините Холандия на полуфиналите, но срещу "петлите" определено заслужаваха титлата. Друго обаче бе писано.
"Всички казваха, че сме играли слабо на полуфиналите с Холандия. Но спечелихме. Сега всички говорят, че сме играли много добре. Но загубихме. Какво излиза? Май е по-добре да играем слабо, но да бием", недоумяваше Франческо Тоти след битката за титлата.
Да, Италия не бе блестяща срещу "лалетата", но знаеше какво иска и го постигна, а като екшън и драма мачът беше паметен.
"Скуадрата" определено влезе в срещата като аутсайдер срещу холандците, които в предишните си четири мача бяха вкарали 13 гола: 7 в групата с Франция (3:2), Чехия (1:0) и Дания (3:0) и 6 на четвъртфинала с Югославия (6:1).
Огромно предимство им даваше и стадионът на двубоя - "Амстердам Арина", на който синьото по трибуните почти не се забелязваше. Всичко бе едно разлюляно оранжево море.
"Оглавих отбора с една цел - да спечелим европейското", надъха нацията селекционерът Франк Рийкард.
"Ставахме по-добри с всеки изминал мач, а феновете ни подкрепяха невероятно. Всички бяха сигурни, че можем да повторим успеха на националния отбор от 1988-а, когато спечелихме европейския шампионат. Не смятахме Италия за пречка на нашия път към победата", пише пък в книгата си централният защитник Яп Стам.
Дино Дзоф, треньорът на Италия, обаче бе на различно мнение: "Пристигнахме на европейското мотивирани и уверени, в своите способности и талант, въпреки че, както обикновено, пресата беше срещу нас. Но аз предпочитах да оперирам с факти, а фактите бяха такива - имахме много силен състав. Талантлив отбор с няколко диаманта."
Малко вероятно е сред "диамантите" си наставникът да причисляваше и Франческо Толдо. Вратарят на Фиорентина играеше само заради контузията на Джанлуиджи Буфон. По-скоро имаше предвид някои от полевите си играчи.
В навечерието на турнира италианският треньор каза, че в неговата философия за играта най-важното нещо е балансът. Нямаше обаче никакъв баланс в действията на италианците на полуфинала. Вратарят и защитата работеха блестящо, но в половината на холандците ситуацията беше безнадеждна.
Преди почивката Италия не нанесе нито един удар, а на всичко отгоре остана и с човек по-малко заради изгонването на Дзамброта. "Лалетата" като по чудо не водеха, а Роналд де Бур пропусна дузпа за нарушение на Неста срещу Клуйверт.
"Изобщо нищо не ни притесняваше на почивката. Нямаше как Италия да ни вкара", спомня си още Стам.
През второто полувреме нищо не се промени - натиск на домакините и пропусната от тях дузпа. Този път Клуйверт нацели гредата. След притежение на топката в съотношение 65% срещу 35% в полза на "лалетата" се стигна до продължения. А съмненията вече надвиснали над главата на Стам. "Съмненията започнаха да се промъкват. Италия играеше за дузпи от началото и бе на път да достигне до тях."
Точно това се случи. Нулите останаха на таблото и по време на двете продължения, а при дузпите Франческо Толдо се превърна в национален герой за италианците.
Години по-късно роденият в Падуа страж разказа интересна история, че гадател е предсказал триумфа му.
"В края на 1999 г. вечерях със съпругата си, приятели и познати. Тогава се запознах с Алберто. Каза, че се занимава с нумерология и много ме заинтригува. Бързо намерихме общ език. Анализирайки датата ми на раждане и други числа, той стигна до извода: "През 2000 г. ще имаш големи успехи. Ще си титуляр на европейското първенство. Нумерологията не лъже."
Бях скептично настроен към неговото предсказване. Решихме да вържем бас. Той продължаваше да настоява, че ще направя страхотен турнир. Нещо повече - че ще стана герой. Абсолютно не му вярвах.
Когато се чухме няколко месеца по-късно, му казах: "Алберто, Буфон ще играе. Приготви се да дойдеш във Флоренция и да ме черпиш." А той уверено ми отвърна: "Мисли си каквото искаш, но ти ще трябва да дойдеш в Кастелфранко Венето, за да ме почерпиш."
Дойде май - времето за обявяването на състава - и Дзоф даде "единицата" на Буфон, а за мен остана №12. Уверен отново, че ще спечеля облога, пак се обадих на Алберто и му заявих: "Очаквам те във Флоренция."
"Не бързай. Сега е май, а европейското е през юни", гласеше отговорът му. Ясно беше - търси си извинение. Но в началото на юни, в приятелски мач с Норвегия, Буфон се контузи. "Започваш да ме плашиш", казах на Алберто, а той каза, че това е само началото и е близо денят, в който всички ще говорят за мен.
За майтап му се обаждах вечер преди всеки мач, за да го питам дали утре ще е моят ден. А той продължи да ме уверява, че той ще ми се обади сам и не е нужно да го търся.
Това се случи на сутринта на 29 юни. "Денят дойде - тържествено обяви той. - Всички числа сочат, че е днес. Ще има много дузпи. Не се страхувай - или ще хващаш, или ще пропускат. Ще бъдеш герой. Довери се на инстинктите си. Това е твоят ден."
Излязох на терена, а думите му кънтяха в главата ми. Останалото е история. Всичко мина точно както той бе обещал.
Когато Стам изпрати топката над напречната греда, аз станах усмихнат, вдигнах юмрук и започнах да викам: "Алберто! Алберто! Този невероятен и луд Алберто Ферарини!"
Напълно разбираме реакцията му.
В този мач на Толдо му бяха изпълнени общо шест дузпи: две в редовното време и четири в серията след продълженията. Само Клуйверт успя да вкара. Толдо хвана три - две на Де Бур и една на Босвелт. Клуйверт стреля в гредата през второто полувреме, а Стам прати топката над вратата.
Невероятно, нали? А вие вярвате ли на нумерологията?
