По спретнатите улици в Уилмслоу, графство Чешър цари атмосфера на лукс и уединение, които само милионерите могат да си позволят.
Зад дъбовете край пътя са добре поддържаните градини и домовете на много бивши и настоящи звезди от Висшата лига. Районът предлага невероятно спокойствие и е един от най-престижните в цяла Великобритания.
От десетилетия е като магнит за играчите на Манчестър Юнайтед, които следват съвета на сър Алекс, че "няма по-добро място за живеене".
Със сигурност шотландецът е убеден в това, тъй като също има просторен имот в Уилмслоу.
Фърги не обича да го безпокоят и рядко някой непознат може да се озове пред вратата на имението му.
Но точно това се случва през 2011-а, когато един 18-годишен нахакано чука на вратата му, за да поиска проби в Юнайтед.
Как реагира Фъргюсън ли? Е, не така, както бихте очаквали.
***
Като дете Макс Лонсдейл живее в Испания и играе в школата на Малага. Завръща се в Англия, когато е на 13 и започва в Макълсфийлд Таун.
Нещата му вървят добре и успява да блесне в няколко първенства и турнири, но малко преди да навърши 18, клубът от Чешър го вика за разговор, от който се страхува всеки млад играч. Опасенията му са оправдани и след пет години в клуба му е посочена вратата.
"От ръководството ми казаха, че нямат пари, но мисля, че просто не бях подходящ за тях - спомня си Лондсдейл. - Трябваха им физически здрави играчи, които да водят битка в продължение на 90 минути. А аз обичах да подавам и да дриблирам."
Лонсдейл, който избран за играч на сезона през втората си година при юношите на Мак, не е готов да се откаже от мечтата си. Момчето започва да прави видео компилации с изявите си и да ги изпраща на клубовете.
"Знаех, че мога да играя на по-високо ниво и не можех да спра да мисля за Юнайтед. Пращах DVD-та на други отбори, но не стана нищо, така че просто си помислих: "Ще действам по различен начин с Юнайтед и ще отида направо при сър Алекс!"
Писнало му е от факта, че не получава никаква обратна връзка от отборите, до които изпраща дисковете, и се захваща с дръзкия план да се види лично с Фърги.
"Живеехме в Алдърли Едж, а Фъргюсън - в Уилмслоу, което е на около две минути. Имах добър приятел там, който знаеше отлично коя е къщата му. Просто си помислих: "Защо да се опитвам да изпратя DVD в клуба, след като никой няма да му обърне внимание? Защо просто не му го дам, за да знам, че има шанс да го изгледа?" Вероятно не беше много характерно за мен, защото не съм най-смелият човек на света. Но когато нещата опряха до голямата ми мечта, бях решен на това. Не ме питайте как ми хрумна. Нямам представа. Обикновено съм доста срамежлив. Но нещо отвътре ме човъркаше да го направя. Предполагам, че го исках толкова силно, че нищо не беше в състояние да ме откаже."
Запазва плана си в пълна тайна, като споделя само с баща си, но без да го запознава с пълните подробности.
"Беше петък и заварих жена му вкъщи. Обясних ѝ защо съм там, защото осъзнавах, че може да е плашещо някой непознат да се яви така у дома ти. Тя всъщност изглеждаше приятно изненадана, когато ѝ казах, че искам да дам на съпруга ѝ автобиографията си и DVD с мои мачове. Впечатли се и ми каза, че той е на екскурзия да играе голф. Щял да се върне на следващия ден по обед, да му звънна тогава. Обадих му се и му обясних нещата. Първото нещо, което ми каза, беше "Откъде, по дяволите, имаш номера ми?", но после се успокои и се разбрахме да се видим. Най-накрая щеше да се получи. Треперех като лист и не мигнах през нощта. Все още се тресях, когато на следващия ден спрях пред къщата му и, честно казано, не бях сигурен, че мога направя това, което бях замислил. Седях в колата известно време, преди да се престраша да изляза."
Лонсдейл се приближава до портата и натиска звънеца. Упражнявал се е какво ще говори пред огледалото.
"Мисля, че ме очакваше, защото вратата се отвори без нито една дума по домофона. Когато тръгнах по алеята, входната врата на къщата се отвори и пред мен беше сър Алекс. Никога няма да забравя този момент. Той просто си стоеше с ръце на кръста и ме мереше от главата до петите. Никога не съм се чувствал толкова нервен. Но той беше брилянтен с мен. Мисля, че в началото беше малко скептичен, но след като осъзна, че съм тотално сериозен относно желанието си да играя за Юнайтед, той беше страхотен. Седнахме в двора и си побъбрихме около 15 минути. Трудно е да си спомня точно как протече разговорът, защото бях доста объркан", спомня си Лонсдейл
"Явно имаш огромна смелост да дойдеш тук. Уважавам това", казва сър Алекс.
"Беше ясно, че е много изненадан от цялата работа - продължава Макс. - По изражението на лицето му се разбираше, че никой никога не е чукал на вратата му, за да иска да го вземе на проби. Но прояви интерес и каза, че ще изгледа диска. Казах му, че наистина вярвам, че мога да играя на най-високо ниво, а той ме попита за стила ми на игра, на колко години съм и дали имам някакви стари контузии. Казах, че съм ляв халф с нюх към паса и дрибъла."
Лонсдейл напуска дома на великия шотландец и търпеливо чака обратната връзка, чудейки се дали DVD-то му е направило впечатление на треньора. Няколко дни по-късно му звъни Уорън Джойс, мениджърът на резервите, с невероятната новина, че го чакат на Карингтън.
Тийнейджърът пристига на базата със своя Ford Fiesta и паркирайки до Lamborghini-то на Нани. Амбициозният му план сработва!
Лонсдейл получава първоначален двуседмичен пробен период, който е удължен с още един месец. Изиграва пет мача с резервите рамо до рамо с Пол Погба, Джеси Лингард и Рейвъл Морисън.
Представя се добре, но не и изумително, което е едно от условията, за да станеш играч на Манчестър Юнайтед.
Уорън Джойс е човекът, който го уведомява, че приключението му при "червените дяволи" приключва.
"Бях съкрушен. Беше трудно да се приеме, защото си мислех, че ще ме вземат", спомня си Макс, на когото не му е писано да сбъдне мечтата си.
Но Фъргюсън е толкова впечатлен от амбицията на младежа, че му урежда проби в Донкастър.
Затова не се учудвайте, че Макс смята онези седмици през лятото на 2011-а за най-великите в живота си.
