Птиченцето на късмета каца на рамото на Майкъл Клег, но бързо отлита. Някога той имаше всички перспективи за дълга и успешна кариера в Манчестър Юнайтед, но просто не бе писано да се случи.
Бившият десен бек на "червените дяволи" бе близо до това да влезе в историята, решавайки четвъртфинала с Монако в Шампионската лига през 1998-а. Младокът влезе на мястото на Пол Скоулс и в един момент се озова в ситуация очи в очи с Фабиен Бартез, но не успя да го преодолее и топката прелетя над гредата. Мачът завърши 1:1 на "Олд Трафорд", а Юнайтед изхвърча от надпреварата заради гола на "монегаските" на чужд терен. Първият двубой в княжеството бе приключил без попадения.
Но в този момент нещата за Майкъл все още изглеждаха обнадеждаващо. Той вече беше записал няколко мача за Юнайтед в Шампионската лига, а сър Алекс го подканваше да сложи подписа си под дългосрочен контракт.
Физически и психически проблеми обаче довеждат до това да прекрати кариерата си едва на 26.
"Фърги ми предложи четиригодишен договор, но имаше агенти, които чукаха на вратата ми, и ми мътеха главата, което той не одобряваше", спомня си Клег, който напусна Съндърланд в края на сезон 2017/18 след 12 години като ръководител на кондиционния екип.
Признава, че като треньор на Североизток е спечелил повече, отколкото като футболист.
"Това, че никога не си намерих агент, вероятно ми костваше милиони, но запазих самоуважението си - продължава Клег. - Уес Браун беше по-млад от мен, но го пускаха повече и прогресът му означаваше, че присъдата ми е произнесена. Отидох под наем в Ипсуич и Уигън, но вече нямах вярата, липсваше ми блясъкът в очите."
Когато Оле Гунар Солскяер пое Юнайтед, покани бившия си съотборник да се видят на базата в Карингтън. Майкъл се изявяваше и като анализатор за клубния канал на мачовете на дубъла до 23 години. Клег беше убеден, че ако се даде повече време на норвежеца, той ще успее да стабилизира "червените дяволи", но Оле вече е затворена страница.
***
Майкъл израства в района на Аштън в семейство, в което футболът е на особена почит. Сред роднините му има както почитатели на Юнайтед, така и много фенове на Сити. Скаутът на "дяволите" Брайън Пул обаче е първият, който забелязва таланта му, и той пристига в школата на клуба през лятото на 1993 г.
Тренира при имена като Дейв Бушел, Ноби Стайлс, Джим Райън и Ерик Харисън, които го пускат предимно като централен полузащитник, въпреки че ръстът му е само 170 см. Клег обаче е изключително здрав физически, което си има своето обяснение. Баща му е фитнес инструктор и прекарва много време в залата му.
"Бях атлетичен и мощен, но, да си призная, не много добър във футбола по онова време", признава Майкъл.
Отваря му се възможност за стипендия в четири американски университета, което му се струва примамливо, но решава да почука на вратата на Алекс Фъргюсън, за да обсъдят ситуацията.
"Той ми предложи едногодишен договор и ме попита какво бих желал да се случи - спомня си Клег. - Казах му, че искам ми се даде възможност да играя като десен бек, което той ми обеща, въпреки че имаше добри играчи преди мен в йерархията, като Джон О'Кейн и Крис Каспър. Но все пак подписах контракта."
Майкъл получава дебюта си в среща като гост на Мидълзбро през ноември 1996 г.
"Петима-шестима от титулярите бяха контузени и Скоулси ми подшушна, че има шанс да играя през уикенда. Помощникът на Фърги Брайън Кид пък ми каза да си подготвя костюм. Отпътувах с отбора и отседнахме в стар замък в графство Дърам. Всички се държаха добре с мен, а Рой Кийн и Анди Коул бяха направо страхотни. Изобщо не вярвах, че мога да играя във Висшата лига и просто си мислех, че ще гледам мача от скамейката, но когато влязох в съблекалнята, фланелката ми беше окачена до тази на Петер Шмайхел. Сърцето ми хем се сви, хем избухна от радост. Бях уплашен и развълнуван едновременно. Следващото нещо, което помня, е как усетих ръка на рамото си, а когато се обърнах, видях сър Боби Чарлтън. Поздрави ме и ми пожела успешен дебют за Манчестър Юнайтед. Просто ми каза да изляза и да се забавлявам. Това поуспокои нервите ми, защото разбрах, че всички искат да се справя добре."
Мачът завършва 2:2, а Клег е натоварен с нелеката задача да пази италианеца Фабрицио Раванели. Справя се добре.
Защитникът продължава да тренира редовно с първия отбор и прави своя дебют у дома при победата с 2:1 над Уимбълдън през януари 1997 г.
"Нямаше нищо по-велико от това да играя за Манчестър Юнайтед - разказва Клег. - Нещата, които мениджърът беше внедрил в клуба, бяха изумителни. Цялата футболна култура - от А до Я - беше невероятна. Ерик Кантона задаваше стандартите, когато ставаше дума за тренировки. Той оставаше часове след заниманията, за да тренира индивидуално, което насърчаваше играчи като Дейвид Бекъм, Гари и Фил Невил и Пол Скоулс да правят същото."
Ранното отказване
Майкъл продължава да се появява епизодично на терена през следващите няколко години, но с налагането на Гари Невил на десния бек е наясно, че времето му в клуба изтича. Прекарва наеми в Ипсуич и Уигън, след което се присъединява към Олдъм. Но остава само две години в Атлетик и взима тежкото решение да приключи кариерата си. Само на 26.
"Вероятно закъснях, трябваше да напусна "Олд Трафорд" по-рано. Първият ми братовчед, Дейвид, който беше голям фен на Юнайтед, се самоуби, когато беше на 19. А на погребението всички носеха фланелки на отбора с номер 19 и името Клег на гърба. 19 беше моят номер (носи и 23 на "Олд Трафорд") и това наистина ме съсипа емоционално. Затънах психически, но така и не потърсих помощ. Заради стреса развих псориазис на ръцете си. След това трябваше да ми отстранят раково образувание от ухото и се налагаше да ходя на всеки няколко месеца за изследвания дали не са тръгнали разсейки.
Мик Уодсуърт ме взе в Олдъм и се справях добре, но той беше уволнен и дойде Иън Дауи. Отпаднах от общата картина на първия отбор и знаех, че нещо не е наред с мен - чувствах се тотално изгубен като човешко същество. Спомням си, че лежах във ваната в съблекалнята на тренировъчната база и се взирах в тавана. Домакинът на отбора влезе и ме попита дали съм добре. Беше ме наблюдавал с месеци и се тревожеше да не си причиня нещо."
Дауи не се задържа дълго и след него идва Брайън Талбот, а Клег усеща, че не е желан от мениджъра. Напуска не само Олдъм, но и футбола. Завинаги. Или поне така си мисли.
Започва работа в залата на баща си. Тренира клиенти, ангажиран е в ежедневието си и това го кара да се чувства по-добре.
Но няколко години по-късно получава неочаквано обаждане. От другата страна на слушалката е самият Рой Кийн.
Ирландецът тъкмо е поел Съндърланд и иска да вкара малко "Юнайтед-ДНК" в североизточния клуб. "Искаш ли да поемеш кондиционния екип", пита го Кийно, а Майкъл не се и замисля.
Бившият капитан на "червените дяволи" е близък приятел на Клег-старши, който му помага много при възстановяването през 1997-а, когато полузащитникът къса връзки.
"Дори не знаех, че Рой се е отказал, защото се бях откъснал от футбола. Искаше да вкара ДНК от Юнайтед в Съндърланд и взе още Раймонд ван дер Гоу за треньор на вратарите, Нийл Бейли и Рики Сбрагия за треньори, както и Мик Браун за главен скаут. Хората виждат безкомпромисния и агресивен Рой Кийн, но когато си в неговия вътрешен кръг, разбираш какъв брилянтен човек е той. Когато влязохме във Висшата лига, той изпрати 15 от служителите си на почивка в Монако за четири дни. Беше голям и в това да сплотява екипа. Ходехме на колоездене, организираше ни стрелба по панички и т.н."
Кийно напуска през 2008 г., но Клег остава в Съндърланд още цели 10 години, работейки с мениджъри от ранга на Стив Брус, Мартин О'Нийл, Паоло ди Канио, Дик Адвокат, Сам Алърдайс и Дейвид Мойс.
Обаждат му се да му кажат, че го освобождават, докато е на медения си месец в Сингапур в края на сезон 2017/18.
"Не беше нещо нещо неочаквано, защото тъкмо бяха настъпили промени в ръководството. Бях готов за ново предизвикателство, но ми се иска да го бяха направили лице в лице", коментира Клег.
В момента е акредитиран треньор в Elite Performance Institute и основател и онлайн треньор на Seed of Speed, специализирана програма, предназначена да подпомага подготовката на елитни спортисти от целия свят.
Майкъл е магистър от спортната академия и притежава Б лиценз на УЕФА. Често посещава училища и детски школи, на които предава опита си. Споделя обаче, че е доста загрижен заради психическата уязвимост на младите футболисти.
"Това, което повечето хора не знаят, е, че средната възраст на отказване при професионалистите е 20 години. Тези деца започват да играят в академиите на по 6-7 и в съзнанието си са футболисти, така че когато бъдат освободени от клубовете си 12-13 години по-късно, им е изключително трудно. Къде да отидат? Какво да направят след цялото това време на надежди и очаквания? Това е бомба със закъснител за психичното здраве, която е готова да избухне. Поне знам, че служителите на Юнайтед, които отговарят за тези неща, са наясно за какво иде реч. Няма проблем да се дават възможности на младите момчета, но трябва да ги подготвят психически, че футболът е обърната пирамида - с безброй играчи в основата и много малко на върха."
