В природата трябва да има баланс. Така е и във футбола. Затова за всеки един Карло Анчелоти, имаме един Антонио Конте. За всеки Пеп Гуардиола имаме Томас Тухел. Първите са очарователни, усмихват се, отнасят се добре с журналистите; за тях играчите им са големите герои. Не и за Тухел.
Той е готов да си спретне скандал с всекиго. И въпреки че постига успехи където и да отиде, тази му природа винаги надделява и му пречи да създаде приятна атмосфера в съблекалнята и в комуникацията си с шефовете.
Вече определят Тухел като модерния тиранин във футбола. Дори след пристигането си в Байерн набързо развали аурата, която си осигури със спечелването на титлата в последния кръг миналия сезон.
През този баварците отпаднаха за Купата, битката за титлата на практика е загубена и едва ли някой наистина вярва, че отборът има сили дори да играе финал в Шампионската лига.
Междувременно атмосферата в съблекалнята е взривооопасна. Тухел е в открит конфликт с огромна част от подопечните си още преди да обяви, че ще си тръгне след края на сезона.
Йошуа Кимих скочи на бой срещу помощника му, а според немската преса само шестима играчи пазят гърба на треньора в съблекалнята.
Това обаче не променя факта, че Тухел е изключителен тактик (въпреки че в Байерн не му се получи особено).
Германецът е наследствен треньор. Баща му - Рудолф, е първият му наставник. Тухел-старши няма успехите на сина си и обучава предимно деца. Именно той обаче прокарва първите тактически идеи в главата на сина си.
Въпреки че не го притиска да следва пътя му, Томас избира треньорството. Като дете е запален и по волейбол и тенис, освен по футбола. В свободното си време чете криминални романи и слуша немски хип-хоп.
Но най-голямата му мечта е да стане пилот на хеликоптер.
Очевидно, че не е успял да я изпълни, но и треньор, спечелил Шампионската лига, не звучи лошо, нали?
"Той демонстрира изключителна дисциплина при преследването на целите си. Никога не съм го виждал да пие алкохол. Винаги се държеше много приятелски", казва за него първият му треньор след баща му.
Немските медии потвърждават това. Тухел е изключил алкохола почти напълно, с изключение на чаша шампанско след голяма победа или по семейни поводи.
Проблемите с дисциплината следват Томас през цялата му кариера. Според някои това започва някъде около 19-ата му годишнина.
Тогава Тухел напуска Аугсбург, тъй като клубът не му предлага професионален договор, и се озовава в Щутгартер Кикерс, където треньор е Ролф Шафстал.
Запознати с работата му го определят като стопроцентов тиранин - нещо като Феликс Магат на 21-ви век, ама без успехите. Въпреки че във визитката си има периоди начело на отбори като Шалке, Хановер и Бохум.
Ролф и Тухел не се разбират още от момента, в който се запознават. В крайна сметка младият футболист изиграва само пет минути под негово ръководство.
Устата му в съблекалнята обаче не спира. Не се разбира и със следващия треньор и преминава в Улм в трета дивизия, където най-накрая започва да играе.
В Улм Тухел се запознава с Ралф Рангник, който го научава да бъде абсолютен педант в работата си. Съотборниците му описват Томас като "играещ треньор", който често им дава съвети на и извън терена.
"Беше очевидно, че знаеше какво иска. Понякога повишаваше тон, но никога не прекрачваше границата", разказва немски журналист, отразявал мачове на Улм.
Рангник му отрежда поста на министър на защитата и му поверява позицията на либеро.
Всички са впечатлени от спортния интелект, който Тухел проявява, понякога покриващ недостатъците във физически аспект.
Тухел играе с кеф, резултатите идват, но на 25 е принуден да прекрати активната си кариера заради контузия в коляното, която се превръща в хронична.
Улм печели промоция Бундеслигата през 1999-а - в сезона след неговото отказване. Така Тухел остава без мач в елита на Германия като футболист.
След футбола Тухел изкарва пари като барман, докато завършва бизнес администрация. През 2000 г. Рангник му звъни с предложение - да поеме юношеския отбор на Щутгарт.
Там Тухел работи с талантливите младежи Марио Гомес и Сами Кедира.
След това работи в Аугсбург и продължава да се усъвършенства. Кара курсове по спортна психология, по време на които споделя опита си от работата с Шафстал. От него научава едно - как да не се държи с младите футболисти.
"14 години по-късно Томас все още не бе забравил тези спомени", споделя негов колега в курса.
Един от талантите на Щутгарт допълва: "Той изгражда много силна връзка с младите футболисти. За нас той беше не само треньор, но и брат. Той цени хора, които са готови да се раздават. Няма да чуеш комплименти от него. Веднъж ми каза: "Моментът, в който спра да те критикувам, значи нещо не е наред."
Първата му работа като треньор на елитен отбор идва в Майнц по покана на спортния директор Кристиан Хайдел. Хайдел е впечатлен от Тухел и дори леко притеснен от манията на треньора по футбола.
"Той не спираше да мисли за играта, за тактиката и не допускаше импровизации от футболистите си - те трябваше стриктно да следват плана му, защото Томас вече бе преценил всичко и знаеше как ще завърши мачът", казва за него Хайдел.
Всеки детайл е важен, дори как противникът овладява топката. Марсел Шмелцер разказва как всички в Борусия Дортмунд бързо са лепнали прякора Професора на Тухел.
Под негово ръководство "жълто-черните" спечелиха Купата на Германия, но Тухел не бе доволен. Треньорът критикуваше политиката на клуба да продава най-добрите си футболисти.
Отношенията му с изпълнителния директор Ханс-Йоаким Вацке, когото Тухел определя като "труден човек за комуникация", са обтегнати. Причината за това определение дойде след кошмарът, който Дортмунд изживя преди четвъртфинала от Шампионската лига срещу Монако.
Бомба избухна автобуса на "жълто-черните", която за малко не остави Марк Бартра без ръка. Вацке договори с УЕФА двубоят да не бъде отлаган, а да бъде изигран на следващия ден, което не се хареса на Тухел и футболистите.
Борусия загуби мача, а седмица по-късно бе изхвърлен от Шампионската лига. Тухел веднага обвини Вацке.
"С Вацке сме на различни мнения, защото аз бях в автобуса по време на атаката, а той - не - обясни Тухел. - Бях готов да подготвя играчите си за мача, но когато видях в какво психическо състояние бяха преди сутрешната тренировка, разбрах, че това няма да им позволи да изиграят добър мач."
Тухел приключи сезона с триумф за Купата на Германия. Три дни по-късно напусна Дортмунд.
Почива от футбола в рамките на година, след което пое Пари Сен Жермен. Успя да намери общ език със звездите в съблекалнята, но стана жертва на отношенията си със спортния директор Леонардо.
Същото се повтори и в Челси. Германецът спечели уважението на съблекалнята и любовта на феновете, но след скандали със собственика Тод Боели, бе изгонен. Дори спечелването на Шампионската лига не го спаси.
В Байерн обаче не му се получи. Там германецът се изпокара с всички. Сам си постла и сега всеки клуб, който е спряган за вариант за него, си има едно наум.
