Байерн Мюнхен се е засилил с бясна скорост към пълната катастрофа през този сезон, а играта на баварците с нищо не подсказва, че те са способни да преобърнат хода на събитията.
Уволнен още отсега за след края на сезона, Томас Тухел е повел отбора към кампания без нито един трофей, което на "Алианц Арена" се счита за немислимо.
Хегемонът в Германия, сериен шампион и редовен претендент за европейския връх, вече отпадна от турнира за Купата на страната, отдавна загуби Суперкупата, изостава на 8 т. зад Байер Леверкузен в Бундеслигата и е пред отпадане от Лацио в Шампионската лига.
Ще е нужно някакво чудо, за да не остане този сезон в историята като тотален провал за Байерн. А за да открием друго такова разочарование в иначе триумфалния път на баварската машина, трябва да се върнем 12 години назад.
Тогавашният тим, воден от Юп Хайнкес, имаше в редиците си едно златно поколение на немския футбол с фигури като Мануел Нойер, Филим Лам, Тони Кроос, Бастиан Швайнщайгер и Томас Мюлер. Въпреки това мюнхенци някак загубиха всичко възможно, а краят на сезона им беше особено трагичен.
Въпреки това онзи отбор изглеждаше доста по-силен от сегашния и през 2011/12 остана на косъм от величието - за да го достигне само 12 месеца по-късно.
Но нека да започнем от самото начало на въпросния вълнуващ за целия европейски футбол сезон.
Байерн подходи към старта му с ясна цел: да се върне на върха в Германия, след като Юрген Клоп беше извел Борусия Дортмунд до първа титла от близо десетилетие.
Основна предпоставка за това беше завръщането на легендарния Хайнкес на треньорския пост и привличането на двама германски играчи с голямо бъдеще - Нойер и Жером Боатенг.
В предни позиции потенциалът беше огромен с халфове като Швайнщайгер и Кроос, нападатели като Марио Гомес и Ивица Олич, и най-вече - със звездите Ариен Робен и Франк Рибери по фланговете.
Загубата с 0:1 от Борусия Мьонхенгладбах в първия кръг сякаш само разяри Байерн и последваха 7 победи в следващите 8 срещи с голова разлика 25:0.
Резултатите не бяха перфектни и загубите от Борусия Дортмунд и от Майнц 05 (воден от самия Томас Тухел) извадиха на показ някои слабости. Но с класирането не може да се спори, а таблицата в края на есенния дял показваше, че Байерн категорично е най-добрият отбор в Бундеслигата.
Баварците бяха с най-силна атака и най-здрава защита при голова разлика 43:10, а авансът им пред шампиона от Дортмунд беше 3 т.
В Шампионската лига групата изглеждаше доста трудна с Манчестър Сити, Наполи и Виляреал в нея, но Байерн я спечели убедително и допусна загуба едва в последния кръг, когато вече се беше класирал.
Така на "Алианц Арена" всичко изглеждаше наред, макар че вторият дял от първенството започна като първия, със загуба от Мьонхенгладбах.
В Бундеслигата Байерн продължаваше да се движи в прилично темпо, но имаше срещу себе си един необикновен конкурент в лицето на Борусия Дортмунд. С треньор като Клоп и с голмайстор като Роберт Левандовски, "жълто-черните" се радваха на един от най-силните отбори в своята история.
От 20-ия кръг Дортмунд оглави таблицата и така и не пусна първото място, като спечели с 1:0 и прекия сблъсък с Байерн.
Накрая Борусия събра 81 т., което тогава беше рекорд за Бундеслигата, макар че в следващите години Байерн подобри този рекорд цели шест пъти.
Отборът на Юп Хайнкес приключи със 73 т., което пък беше рекорд за вицешампион. Беше и доказателство, че Байерн не е направил слаб сезон - просто имаше срещу себе си най-силната версия на онази Борусия, изградена от Клоп.
Впрочем същото може да се каже и за сегашната ситуация, защото Байерн прави солидна в точково изражение кампания с 53 т. от 23 мача, но изостава от непобедимия до момента Леверкузен на Чаби Алонсо.
За Купата на Германия играчите на Хайнкес от 2011/12 също не се представиха зле и стигнаха до финала, но там пак ги чакаше страховитият състав на Клоп, който ги разби с 5:2 с хеттрик на Левандовски.
И в Шампионската лига Байерн намери сили за успешен рейд, подхранван от мечтата да бъде спечелена купата в предстоящия финал на домашния стадион.
В елиминациите бяха отстранени Базел и Марсилия, за да се стигне до епичен полуфинален сблъсък срещу Реал Мадрид.
Това беше най-съвършената версия на водения от Жозе Моуриньо Реал и именно през 2011/12 "кралете" счупиха редица рекорди в Ла Лига, включително по спечелени точки и отбелязани голове.
По този начин Реал изпревари не по-малко легендарния тим на Барселона на Пеп Гуардиола, за да стане шампион.
В Шампионската лига се очертаваше велико Ел Класико на финала, ако двата гранда бяха взели полуфиналните си двубои - но както знаем, случи се нещо съвсем различно.
С геройско опълчение Челси отстрани Барселона, докато Байерн и Реал си размениха домакински победи с по 2:1 и сблъсъкът им беше решен с дузпи.
От 11-те метра всички звезди пропуснаха - Кристиано Роналдо и Кака за Реал, Кроос и Лам за Байерн. Интересен детайл от днешна гледна точка е, че Чаби Алонсо отбеляза за мадридчани, докато Дейвид Алаба вкара във вратата на Реал.
Големият грешник на вечерта беше Серхио Рамос, който прати топката в небесата и Байерн Мюнхен ликуваше.
Баварците си извоюваха редкия шанс да се борят за трофея на своя "Алианц Арена", но пък това обстоятелство направи последвалото поражение още по-болезнено.
"Най-значимият мач в историята на Байерн" - така президентът Ули Хьонес определи предстоящия финал, но само увеличи допълнително напрежението върху футболистите.
В онази нощ в Мюнхен Байерн надигра Челси, но пропускаше положенията си и така и не можеше да пробие защитата на "сините".
Когато Томас Мюлер най-сетне преодоля Петър Чех в 83-тата минута, това изглеждаше като заслужен победен гол, който трябваше да сложи край на всичко.
Две минути преди края обаче Челси достигна до първия си корнер в мача и повече не беше нужно на човека за големите моменти Дидие Дрогба - великият нападател беше способен сам да обръща такива двубои.
Изравнителният му гол вкара срещата в продължения, а там Ариен Робен изживя най-ужасния момент в кариерата си. Нидерландецът се провали от бялата точка и пропусна дузпа, след като бившите му съотборници Дрогба и Франк Лампард се постараха да му полазят по нервите.
Когато мачът стигна до заключителни дузпи, се случи нещо странно, но и обяснимо на фона на натрупаното напрежение: част от лидерите на Байерн не искаха да застанат зад бялата точка.
Робен не пожела отново да се пробва срещу Чех, Тони Кроос също отказа, като го обясни с пропуснатата дузпа на полуфинала с Реал.
"Почти всички напълниха гащите", отчете един от босовете на Байерн Карл-Хайнц Румениге. "Просто избягаха, вдигнаха ръце и казаха "Само не и аз".
Стигна се до парадокса вратарят Нойер да е сред петимата първоначални изпълнители и той даже беше точен при своя удар.
Но тези дузпи бяха загубени от домакините още преди да са започнали - страхът беше взел връх. Фаталния пропуск направи Швайнщайгер.
С това краят на сезона беше направо парализиращ за клуба, но нямаше време за страдания и самосъжаления. Подобни сривове могат да послужат за допълнителна мотивация в бъдеще и при Байерн Мюнхен се случи точно така.
В сезон 2012/13 тимът си взе всичко, което беше пропуснал - шампионската титла, Купата на Германия и купата от Шампионската лига.
Юп Хайнкес постигна требъл, и то с все още неподобрения рекорд от 91 точки в Бундеслигата. Дори Пеп Гуардиола не успя да спечели толкова, докато водеше Байерн.
А оттогава Сребърната салатиера неизменно принадлежи на мюнхенци.
В Шампионската лига пък беше победен този толкова страшен дотогава тим на Юрген Клоп с жълто-черните екипи. И кой вкара победния гол на финала? Ариен Робен, разбира се. Защото той заслужаваше и свой личен реванш.
"Как така всичко се получи толкова добре през 2013-та? Причината е, че всички бяха много разочаровани от миналия сезон", обясни самият Юп Хайнкес.
"Требълът беше заслуга на целия отбор. Бяхме изключителни откъм сплотеност, отношение и дисциплина. Работихме по-упорито от когато и да е преди. Всеки даваше максимума всеки ден, на всяка тренировка. И когато имаш 8-9 играчи от световна класа, защо да не спечелиш требъл?", допълни треньорът.
Великите клубове определено знаят как реагират на големите разочарования.
Остава да видим дали и сегашният Байерн е способен да го направи толкова безапелационно.
