Основателят на Китайската народна република Мао Дзъдун сигурно би се изненадал, ако знаеше, че през 70-те години на миналия век портретът му висеше гордо на стената в един мюнхенски апартамент.
Странник е притежателят му - 20-годишно момче с афро прическа и леко позапусната брада - неговият начин за протест към света.
Физически разделен от социализма, Паул Брайтнер сигурно е съжалявал, че се е родил от грешната страна стената.
Негови идоли са Че Гевара и Мао, но когато Брайтнер започва кариерата си, футболът вече се е превърнал в бизнес.
Дотолкова е потънал в марксистката идеология, че се срамува от факта, че играе за Байерн Мюнхен. Още от малък го наричат "интелектуален бунтовник". Медиите с нетърпение очакват всяка негова дума, дори повече по политическите теми, отколкото по футболните.
И Брайтнер не ги разочарова. За него футболът е просто начин за изкарване на пари. "Ставам човек чак след края на тренировката", казва бившият футболист.
Отгоре на ярките си политически пристрастия, Брайтнер и играч със сериозен талант. Няколко месеца преди да навърши 20 г. дебютира за Западна Германия. През 1974-та вече е основна част от Бундестима при триумфа със световната купа, като дори бележи един от головете за победата срещу Нидерландия на финала.
Съотборниците му в Байерн и националния отбор го наричат Афро заради буйната му коса, а извън терена феновете му лепват прякора Червения Паул заради залитанията си по социалистическата идеология.
"Смъртта на Че Гевара ми повлия сериозно. Бях на 16 г. - споделя футболистът. - Това бе много важен момент от развитието ми и ме научи да задавам въпроси.
В началото на кариерата ми футболистите бяха задължени да правят каквото треньорите им кажеха. Никой не питаше защо и нямаше право да каже не. Предизвиках шок в клуба, феновете и пресата, когато започнах да задавам въпроси.
Аз бях част от 68-ците в Германия (студентско движение, което протестира срещу режима в Западна Германия). Това доведе до революция в начина на мислене на студентите. Радвам се, че бях част от това. Тогава започнах да се интересувам от идеите на Мао и че Гевара."
Скоро младият Паул се превръща в един от символите на социалистическото движение в ГДР. "Ню Йорк Таймс" го нарича "новия герой на немската контракултура".
Брайтнер се старае да оправдае очакванията към един млад комунист. Обявява се против националните химни. При всяка възможност проклина нуждата да бъде футболист, за да изкарва парите си по този начин.
Но в същото време създава идеята за себе си като за месия, който прави всичко възможно, за да поправи покварения свят на футбола.
"Байерн Мюнхен са новозабогатели аристократи. Бундеслигата вече е сериозен бизнес. Почти всичко се върти около парите, няма място за социализъм тук. Цялостната идея на трансферната цена е незаконна и противоречи на всякакви базови човешки права и ценности. Франц Бекенбауер и аз сме малки лъчи светлина в безпомощната тъма на капиталистическото общество", тръби Брайтнер.
Бунтар по социалистически в западния свят. На 17 отказва да отреже косата си, както повеляват порядките в младежкия национален отбор. На 20 се крие, за да не даде задължителната военна служба.
Военните го търсят всяка вечер. Близкият му приятел Ули Хьонес го укрива, доколкото може, но накрая Паул е спипан и пратен да чисти тоалетни в поделение край Мюнхен, докато съотборниците му продължават с футболните си занимания.
Скоро, Брайтнер изоставя младежките си залитания по социализма. Досегашните му приятели спират да му бъдат интересни - бедността им вече не е символ на бунт, а на житейски неуспех. Парите все повече го блазнят. Луксозните придобивки и скъпите екскурзии - също.
"В ранните години на кариерата си той не крие политическите си възгледи - пише за него Die Zeit. - На 20 Паул Брайтнер отговаря на всеки провокативен въпрос. "На кого се възхищавате?" "На Мао!" "Какво четете?" "Маркс!" "За какво мечтаете най-силно?" "За поражение на американците във Виетнам!"
През 1974 година обаче Паул обаче врътва ключето и го изхвърля. И дума повече не обелва по политически теми.
По онова време цяла Европа съчувства на Испания като единствената останала фашистка страна след Втората световна война. Режимът на Франко все още тормози Пиренеите.
Преди Мондиал 74 много от футболистите критикуват режима на диктатора. Съперникът на Брайтнер на финала Йохан Кройф категорично отхвърля всякаква възможност да заиграе в подобна страна.
Но някогашният глас на младежките комунисти в Германия не се чува. Реал Мадрид проявява сериозен интерес към талантливия бранител и е готов да го доведе в Испания. Допълнително, президентът на Байерн Вили Нойдекер вече мечтае да се отърве от най-голямата уста в съблекалнята на баварците.
Франко умира през 1975-а. В Испания вече се диша по-свободно. А Брайтнер тотално е забравил социалистическите си възгледи и вече гледа "по така" на парите.
От яростен противник на западния строй Паул се превръща в капиталистическа поп звезда - брадата му вече не се подава под книга за кубинската революция, а от прозореца на най-новия модел спортна кола.
От най-големия герой за социалисти настроените германци на Брайтнер вече се гледа като на капиталистически предател, който се е подал на изкушението.
"Парите са просто средство", опитва се да им опонира Брайтнер. Но вече няма кой да го чуе.
През 1978-а бранителят се завръща в Байерн след един сезон в Айнтрахт Брауншвайг. Социалистът в него тотално е претопен. Паул е толкова разочарован от качествата на съотборниците си, че ги определя за слабаци, и "пали" за Мюнхен.
Там обаче сварва един тотално различен Байерн. Брайтнер напуска баварската столица като шампион, а се връща, когато отборът е на 12-о място в Бундеслигата.
Лидери като Сеп Майер, Герд Мюлер и Франц Бекенбауер остаряват или са готови да си тръгнат, а новото поколение има нужда от това някой да го поведе.
27-годишният Брайтнер и старият му приятел Румениге поемат тази роля. Феновете дори измислят общо наименование за тях - Брайтниге. Двамата веднага повеждат Байерн и отборът завършва на четвърто място, а през 1979/80 отново триумфира с шампионската титла - за първи път от шест години.
Брайтнер отново е у дома, Байерн отново е шампион. Сякаш нищо не се е променяло. Но самият Паул няма нищо общо с младежкото си Аз.
Социалистическите наклонности са изместени тотално от капиталистическия строй. През 1977-а Брайтнер дори участва в реклама на цигари, а с хонорара си купува "Мазерати".
Само няколко години преди това германецът мечтае за капитулацията на САЩ във Виетнам, но след това участва в реклама на McDonald's.
Старият Паул изчезва тотално малко преди Световното през 1982-ра.
Защитникът приема оферта от 150 хиляди марки от козметична компания, за да обръсне иконичната си брада.
Още в младежките му години брадата е символ на бунтарството му; с нея се опитва да подражава на комунистическите си идоли, но с възрастта те остават на все по-заден план.
През 1983-та, на 32 г., Брайтнер вече е спечелил всичко и не намира смисъл да продължи с футбола. Вече не е така привлечен и от парите, но не заради политическите си разбирания, а заради натрупаната сума в банковата си сметка.
