В продуктовата линия на OLED телевизорите на LG за 2017 г. има една много удобна особеност. Всичките модели имат един и същи панел, един и същи софтуер (WebOS 3.5 ), един и същи чип (SoC). Намирам това за съвсем коректно спрямо потребителите и много лесно за ориентация, когато трябва да вземеш решение за покупка.
По какво се различават? По звуковата система и степента на лукс в общия дизайн. По-скъпият Е7, например, има т.нар „picture on glass" технология и доста висококачествена звукова система. Така че е наистина лесно - преценяваш дали ще го гледаш с външен процесор/усилвател, или като самостоятелно устройство, кой модел ти харесва повече и колко би платил за това.
Това, което тестваме, е 55-инчовият модел на LG B7.
Дизайн
Ще го определя като минималистичен - фронтален черен панел с тънка хромирана рамка. Единственото, което нарушава спартанската линия, е някак ефирно висящият във въздуха червен LED индикатор "включен/изключен". Отзад панелът, който е с дебелина от само 4 мм, е с пясъчно метално покритие.
В долната задна част се разполага модулът с процесора, тунерите, високоговорителите, входовете и изходите на телевизора. Изпълнен е също така добре, както и останалата част на устройството - от висококачествена бяла пластмаса. В моя случай телевизорът виси на стената без видима стойка, и гледката е доста стилна.
Дистанционно управление
Дистанционното управление (Magic Remote в случая) е черно и лъскаво, и макар че това на по-високия клас апарати LG Е7 изглежда по-луксозно, устройството е ергономично и позволява лесно и интуитивно управление на телевизора.
На практика, ако не правиш нещо специално, телевизорът се управлява само с въртене и натискане на черно гумирано колело в центъра на дистанционното, което на всичкото отгоре е и много приятно на пипане. Почти всички функции на телевизора са достъпни оттам.
Картина
Технологията на дисплея на В7 е с органични светлинни диоди (извинявайте за езика:), и всеки диод светва или угасва в зависимост от сигнала, който получава. Масовата LCD технология разчита на допълнително осветление на екрана и така се получават повече или по-малко „50 нюанса сиво", но никога истински черно. Защо това е важно: защото плътното черно повишава общия контраст на картината и тя става по-естествена, по-жива и завладяваща. Гледането на „Interstellar" с картините от космоса на В7 е страхотно изживяване.
При миналогодишните модели на LG, черното „поглъщаше" някои нюанси и детайли, но сега процесорът използва много по-интелигентен алгоритъм, а резултатите са повече от добри.
В операционната система на телевизора има много начини за прецизна настройка на картината, но дори и с фабричните стойности, представянето е забележително. За да извлека максималното от личния си телевизор, трябваше да правя промени в настройките в продължение на няколко месеца. Докато при LG В7, можех да не пипам изобщо. Промених някои неща, но минимално - по-скоро за да съм по-достоверен в преценката, отколкото да се е налагало наистина.
Телевизорът има впечатляващ ъгъл на гледане. Практически на 180 градуса няма никаква промяна в интензитета на цветовете или контраста.
Операционната система
WebOS се смята от повечето анализатори за най-добрата в бранша, а това, което аз видях, само потвърждава заключението. Лесно управление, лесна за разбиране логика на менютата, действие без никаво забавяне.
Заключение
Не ми беше лесно да пиша за LG B7, защото просто няма за какво да се „хванеш". Основното предимство е, че с него се чувстваш като вкъщи - знаеш кое къде е, креслото ти е удобно, спокоен си за всичко.
Телевизорът не се натрапва с нищо, не иска от теб да го „управляваш", настройваш, не дразни.
Свръхкласен дизайн, референтна картина, много умен.
Цена и конкуренция
LG 55B7 в момента на писане на ревюто струва 4500 лв, но е с изчерпани количества. Още един от водещите брандове (SONY) предлага 55 инчов телевизор с OLED екран и сравним като качества с B7, но цената му в момента е с 1499 лв по-висока от тази на LG. Има OLED модел на Philips, но не намерих да се предлага никъде на българския пазар.
