Фашистите са спечелили Втората световна война и сега владеят цялата планета. Поданиците на новото глобално правителство са длъжни да учат немски като първи чужд език. Расизмът вече не е престъпление. Чернокожите и хората с умствени увреждания биват арестувани и отвеждани към лагери.
В новия световен ред хората, които се наричат арийци, властват над всички останали.
Това е кошмарният свят, в който Wolfenstein II изпраща играча. Целта му е да свали режима - вълнуващ и в същото време силно политизиран сюжет, провокиран от възхода на алтернативното дясно и белия национализъм в САЩ.
Сценарият на играта, която е замислена като отмъщение срещу националсоциализма, обаче се оказва "цензурирана" в своята германска версия. В нея фашистите не носят значки със свастики, Адолф Хитлер се казва "Хер Хайлер", към него се обръщат с "моят канцлер", а не "фюрер", а емблематичният мустак е обръснат.
Подобен тип корекции на историята не са нещо ново.
Наказателният кодекс на Германия принуждава разработчиците да се ограничават в използването на нацистки символи, защото разпространението на емблеми, знамена или лозунги от режима на Хитлер се смята за престъпление.
Това е и причината, поради която в Wolfenstein II всички нацистки знаци са изтрити. Също както беше направено и в Call of Duty: WW2.
В случая на Wolfenstein II пренаписването на историята продължава още по-напред. Това може би обяснява защо играта беше подложена на сериозна критика.
В германската версия на играта, евреите са изчезнали безследно. Всяка следа от Холокоста или споменаването на съществуването на еврейската общност са изтрити или подменени.
Войските на фашисткия режим говорят само за "предателите", които тук не са принудени да се трудят до смърт в концентрационните лагери, а просто умират в плен.
Основното недоволство срещу Wolfenstein II е, че дори антиутопичният сценарий за алтернативен свят на играта не оправдава историческия ревизионизъм, в който престъпленията на националсоциалистите се изличават, а жертвите им се маргинализират.
Студиото Zenimax, което стои зад разработката на играта, посоча, че никой не е имал намерение да подменя историята на Германия от Втората световна война, тъкмо напротив.
"С помощта на фиктивния подход показваме, че един репресивен и човекомразен режим може да предизвика страх и ужас по всяко време, с което да предизвика масова съпротива".
Казусът около Wolfenstein II предизвика дебат доколко видеоигрите могат да бъдат разглеждани като произведения на изкуството по силата на закона. Според германския Наказателен кодекс, "противозаконна" символика може да се използва само ако това се случва във филм, картина, книга или друго произведение, което е посветено на историята на Третия райх.
Тогава можеше ли да се направи изключение и за свастиките във Wolfenstein II?
Съдебната практика по-скоро потвърждава, че тази клауза би трябвало да важи и за компютърните игри.
Има един единствен известен случай, в който съдът се е занимавал със свастики във видеоигра.
През 1998 г. крайно десен активист беше подведен под отговорност заради това, че е разпространявал националсоциалистичеко съдържание в онлайн форум. Сред материалите, които той е публикувал, има снимки от играта Wolfenstein 3D с изображения на пречупени кръстове и рунически символи, използвани от SS.
Тогава съдът отбелязва, че изображения с нацистка тематика нямат място във видеоигрите, но приема, че наказателните мерки на закона не са приложими.
Възможно е създателите на Wolfenstein II да успеят да прокарат на германския пазар нецензурирана версия на играта - има много висок шанс тя да бъде допусната в рамките на т.нар. клауза за социална адекватност на изкуството.
Засега обаче липсва достатъчно голям съдебен прецедент, който да гарантира сигурност на разработчиците. Наказанието, предвидено за разпространение на противозаконна пропаганда, е до 3 години затвор и парична глоба. Дали обаче страхът от евентуална санкция оправдава странната автоцензура на германската версия?
