Една от многото грозни истини за Холивуд е, че макар да се представя за прогресивна индустрия, тя разчита твърде много на расови и етнически стереотипи. По този начин оформя и спомага за предразсъдъците, които преобладават сред аудиторията й. Това е особено вярно, когато става дума за това какви хора биват избирани за ролите на злодеите.
Въпреки че Студената война приключи преди десетилетия, руснаците остават предпочитаните "лоши”. Германците са малко по-назад в списъка с любими злодеи, благодарение на безбройни нацисти, които сме виждали на голям екран от Втората световна война насам.
Но от началото на новото хилядолетие една друга група без съмнение се е превърнала в основен обект на демонизация – мюсюлманите.
Дори преди събитията от 11 септември 2001 г. те най-често бяха представяни като отблъскващи петролни магнати, екзотични и покорни жени, женомразци и/или терористи. След случилото се преди 18 години в САЩ и последвалата "война срещу терора” негативните образи на мюсюлманите станаха много повече.
Повечето свързани с екстремизъм убийства в САЩ, извършени през последните 15 години, са били дело на бели расисти или представители на крайнодесни движения. Въпреки това според Холивуд това, от което публиката трябва най-много да се страхува, са мюсюлманите. Това впечатление се налага с трилър сериали като 24 и Sleeper Cell – доказателства, че телевизията в САЩ беше решила да превърне исляма и изповядващите го враг №1.
Кой е най-ислямофобския сериал в ефира?
Нито един сериал обаче не успява да отрази в такава крайна степен изказването на бившия президент Джордж Буш "Или си с нас, или си с терористите” така, както го прави Homeland на Showtime.
Там персонажите, които са мюсюлмани, са представени или като терористи, или като доброволни сътрудници на американското правителство. Осмият и последен сезон на сериала започва по-късно тази година и за мнозина от мюсюлманската общност колкото по-скоро свърши, толкова по-добре.
От премиерата си през 2011 г. досега Homeland доказа, че е едно от най-предубедените шоута по телевизията. Не стига, че вмъква в историите си всеки познат негативен стереотип за мюсюлманите, но също така намеква, че тези хора са скрита заплаха за американците.
Макар да става дума за сериал, който е получил множество похвали от критиката и се е превърнал в попкултурен феномен (дори бившият президент на САЩ Барак Обама му е фен), създателите на Homeland през годините обръщат депресиращо малко внимание на основни детайли, свързани с ислямския свят.
Има сцена, в която американския военен, приел исляма - Никълъс Броуди, заравя Коран, защото е бил "осквернен”; арабски персонажи получават персийски имена; градът Исламабад е описан като "адска дупка и военна зона”… Списъкът с пример продължава още, и още.
Сю Обейди е директор на холивудското бюро на Американския съвет за обществени дела на мюсюлманите (MPAC). Тя отбелязва, че промотирането на негативни стереотипи от страна на развлекателната индустрия има своето отражение върху цялото западно общество. Създава се "ситуация, в която някой, който не е представител на дадена вяра или дадена общност, може да оформя мнението на обществото на базата на информация, която е невярна или изпълнена със стереотипи”. А това може да има "ужасни последствия”.
Изследвания са показвали връзка между това доколко хората са изложени на негативно представяне на мюсюлманите в медиите и доколко същите тези хора са готови да подкрепят политики, които са вредни за изповядващите исляма или ограничават правата им – включително и военни действия. От друга страна директният контакт с мюсюлмани или достъпа до позитивно съдържание в медиите имат обратен ефект.
Холивудската звезда, която се бори активно
Обейди обяснява, че автентичното показване е важно не само защото влияе на това как другите хора гледат на мюсюлманите, но и на това как самите мюсюлмани гледат на себе си. На този проблем обръща внимание актьорът Риз Ахмед, участвал във филми като Venom и Rogue One, както и сериала The Night Of, и вероятно най-успешният актьор мюсюлманин в Холивуд в момента.
През 2017 г. в реч пред Камарата на общините на британския парламент, Ахмед посочва, че липсата на адекватно представяне на мюсюлманите по телевизията ги превръща в потенциални цели на екстремистка пропаганда.
Ахмед обяснява, че в главата на човека, вербуван от "Ислямска държава”, той е нещо като Джеймс Бонд – т.е. мисли си, че е добрият. Актьорът дава пример с някой от пропагандните видеа на терористичната организация, заснети и монтирани като екшън филм. Ахмед посочва, че в същото време от другата страна няма такива примери и на децата от мюсюлманските общности не се казва, че могат да бъдат герои в историите на Запада.
"Хората търсят послание, че принадлежат към нещо, че някой ги забелязва, слуша и въпреки, а може би и заради своя опит са ценени. Те искат да бъдат представени. А в изпълнението на тази задача ние сме се провалили”, казва Ахмед.
Може ли краят на Homeland да отбележи и края на ерата на ислямофобската телевизия? Със сигурност американските телевизионни мрежи вече си взимат бележка по темата. През последните години нова вълна от трилъри показва герои, които са мюсюлмани, вероятно като осъзнат опит за дистанциране от предишните негативни примери.
Новите мюсюлмански герои
В поредицата от сериали NCIS също е имало спорни моменти при представянето на мюсюлмани. Критици са обвинявали създателите на франчайза в намеци за това, че всеки мюсюлманин е потенциален терорист. Оставяйки това настрана, с NCIS: Los Angeles се прави опит тези грешки по някакъв начин да бъдат поправени.
В епизод от деветия сезон на сериала специалният агент Сам Хана (Ел Ел Куул Джей) разкрива, че е мюсюлманин. Това го превръща в един от първите основни персонажи в американската телевизия, които изповядват исляма. Вярата му обаче е само един аспект от героя, който същевременно е обичайният американски патриот.
В 10 сезон е представен и нов персонаж – специален агент Фатима Намази, която дори носи хиджаб. Положени са усили религията й да не е основата а персонажа като вместо това от диалозите става ясно, че Фатима всъщност е типичното момиче от Бевърли Хилс с твърде скъпи вкусове.
В друг криминален сериал – Blindspot нa NBC, също има жена, носеща хиджаб. Става дума за работещата за ФБР Африйн. Но и тук фокусът не е върху облеклото й, а върху шегите, които пуска. Това безспорно е стъпка напред, макар че постоянното представяне на мюсюлманите с акцентиране върху неща като хиджаб, молитвени шапки и броеници също не е от особена полза.
Нормалното представяне на тези женски персонажи още по-силно контрастира с това как в Homeland беше представена Фара – агент на ЦРУ и мюсюлманка. Тя е порицана от шефа си Сол – често поставян в ролята на моралния компас на сераиала – заради това, че проявява неуважение към колегите си чрез носенето на хиджаб, тъй като това им напомняло за враговете им. С напредване на Homeland Фара спира да се появява с хиджаб без много обяснения по темата.
Мюсюлманин и патриот
Друг сериал, който се опитва да пребори старите предразсъдъци, е Tom Clancy’s Jack Ryan на Amazon. В него шефът на Райън – директорът на ЦРУ Джеймс Гриър (Уендъл Пиърс), е рекастнат като тъмнокож американец, който е избрал да изповядва исляма. В първи сезон на сериала дори има сцена, в която той мъмри френски полицай за това, че има ислямофобски възгледи.
Наличието на такива персонажи – мюсюлмани, които са патриоти и са добри по рождение, в ролите на герои или на хора с власт, е важна културна стъпка – съзнателна подкрепа от Холивуд за факта, че мюсюлманите не само могат да изповядват традиционни американски ценности, но и залагат живота си, за да ги защитават. Освен това сценариите на тези сериали също са се променили – сега те показват, че хората, които изповядвам исляма мирно и позитивно, са нормата, а не изключението.
Друг сериал, който няма как да не попадне сред примерите, е FBI на CBS. Това е първият голям екшън сериал в американска телевизия, в който актьор-мюсюлманин игра един от основните протагонисти. Зийко Заки е в ролята на специален агент Зидан – персонаж, който е от същия етнос и със същата религия като актьора, който го играе.
В интервю за Harper’s Bazaar Заки разкрива, че преди този сериал той редовно е получавал предложения да играе терористи или злодеи.
Сам отбелязва, че филмовата и телевизионна индустрия продължава да предлага стереотипни роли и е нужна културна промяна. Но докато някакъв прогрес се усеща в представянето на мюсюлманите в трилърите, историите за обикновени мюсюлмани и ежедневието им все още се намират трудно.
Писателят и продуцент Реза Аслан е на позицията, че не са нужни повече позитивни представяния на мюсюлмани, а по-автентични и нюансирани такива, в които мюсюлманската идентичност е само един фактор в разнообразието от идентичности, които мотивират тези персонажи.
Аслан вече вижда промяна към по-добро - повече творци мюсюлмани – актьори, сценаристи и продуценти – получават възможност да разкажат историите, които искат. Обейди е съгласна и дава пример с комедийния сериал Remy – историята за мюсюлманин милениал, главната роля в който е поверена на американеца от египетски произход Рами Юсеф.
Обейди обаче посочва, че нормализирането на това как се представят мюсюлманите в киното и телевизията не е път, който да има ясен край, и скоро няма да има маргинализирана група, която да получи перфектна представителност на екран.
"Холивуд няма добра или лоша мотивация. Холивуд има една мотивация. И това е да изкарва пари. Там се мисли само за това. Важно е само това”, казва Реза Аслан и посочва, че този бизнес не цели да причинява добро или зло, а просто да печели.
По думите му ако Холивуд бъде убеден, че можеш да изкарваш пари като не наблягаш на стереотипите за мюсюлманите, то тогава хората в тази индустрия ще спрат да го правят.
ЛЪЖИТЕ НА ЛЕВИЧАРИТЕ ОТ ВВС ОБИЖДАТ ПУБЛИКАТА СЪС СВОЯТА БЕЗМЕРНА НАГЛОСТ и пълно безсрамие: "Повечето свързани с екстремизъм убийства в САЩ, извършени през последните 15 години, са били дело на бели расисти или представители на крайнодесни движения." Да се смееш ли да плачеш ли? Това съждение може да бъде правдиво САМО АКО изразът "бели расисти или представители на крайнодесни движения" СЕ ЗАМЕНИ с "мюсюлмани"! Това е факт неоспорим! Колкото и да не се харесва някому. Естествено, не се харесва на левичарите, за тях "мюсюлманите" са "репресирано и онеправдано малцинство" (според бащата на Неомарксизма, Х. Маркузе), част от бъдещия субект на Революцията, заедно с другите подтиснати малцинства - ЛГБТ, жените?, веганите и т.н.. Революцията, която ще осъществи лелеяната мечта на всички левичари, крайната целна Неомарксизма (съгласно Х. Маркузе) - "унищожаването на буржоазния морал и държава" и създаване на Новия човек. Ако искате да разберете истината за Исляма, прочетете по-долу, или отидете на : https://libertarium.net/%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC/
И С Л Я М Ъ Т Материалът представлява кратко преработено изложение, посветено на основната структура и догмите на Исляма. Това, по наше мнение, е информация абсолютно необходима за всеки интелигентен човек, за да може да се ориентира в една сложна материя и да осъзнае поне част от проблематиката свързана с мястото на тази световна религия в съвременния свят. Много от обществените дебати са свързани с особено актуални въпроси, като например: как се тълкува категорията „неверници“1 от вярващите мюсюлмани, дали Ислямът е религия на мира или на омразата2 и т. н. ________ ● Мюсюлманите вярват, че Учението е достигнало до хората чрез божествено Откровение предадено (низпослано) чрез Пророка, откъдето произтича и юридическия характер на Исляма, определян преди всичко като Закон (Шериат или Шариат). Шериатът е религиозното законодателство в исляма, своего рода феномен, непознат в другите две монотеистични религии.Той обединява в ЕДНО цяло религията, обществения морал и правото. Названието произхожда от "шариа", араб. – необходим, верен път. Предписва богословски и правни норми, установени от Аллах, като вечни и неизменни. Шариатът диференцира всички действия на вярващия в осем категории. - Първият (смятан за основен и единствен) извор на Шериата е Свещения Коран. В основата на Исляма, като стожер стои тази Книга – Коранът (на арабски - четиво). По същество Коранът представлява не само религиозен, но и социален и юридически кодекс, който регулира поведението на вярващия мюсюлманин от люлката до гроба. Смята се, че в него е казано всичко. Той е свещен не само като мисъл, идея и съдържание, а и като предмет – всяка книга, която съдържа Корана е свещен предмет и посегателството срещу този предмет е посегателство срещу Бог. Текстът на Корана не е установен приживе на Мохамед. След смъртта му, проповедите се разпространявали, както и дотогава - словесно и чак след няколко опити били кодифицирани през 650 г. при халифа Осман. Най-старите ръкописи се появяват 100 г. по-късно. Така установения текст на Корана е разделен на 114 глави (сури), съдържащи 6666 стихове (аяти). В основата на учението си Мохамед се базира на истории от Стария Завет, често апокрифни, които той познава само от преразкази, тъй като се смята, че не е бил грамотен. Затова библейските истории в Корана са неточни, непълни и фрагментирани, а често и апокрифни. Но пък сърцевината и догматиката на неговото учение са напълно оригинални и уникални. Редакцията от 650 г. оставя доста спорни въпроси, породени и от несъвършенството на тогавашното арабско писмо, в което не съществуват знаци за кратките гласни. То не уточнява второ и трето лице на глагола и т.н., което предизвиква съществени грешки, избягвани единствено благодарение на устната традиция за установен прочит на текстовете. Освен това в Корана има много смислови, хронологични и граматични противоречия. Като той цяло представлява сбор от архаични текстове, изпълнени с мистицизъм и иносказателност и затова позволява широко поле за тълкуване (смята се, че сам Пророкът не е обръщал внимание на противоречията, казвайки: “Онова, което ви смущава, приемайте го с вяра“). Повече от 1000 години усилията на поколения ислямски теолози са съсредоточени върху тълкуване на явните противоречия в текстовете3. - Вторият извор на Шериата е Сунната (Предание, араб. – ас Сунет). Той не може да противоречи на Корана, а само прецизира ислямската религиозна мисъл. Това са събрани предания – Хадиси (хадис, араб.: едно предание, изречение). Свещените Хадиси са основа на ислямското право. За разлика от Корана, който е едно хаотично изложение със слаба конкретика, Сунната, като сбор от Хадиси, представлява практическото ръководство за прилагане на Закона, създава стабилните основи на ислямското право и превръща Исляма в едно монолитно цяло. Това са преразказани случки от решения, които е взел Пророка за конкретни казуси от живота на мюсюлманската общност. Появата на Хадисите е предизвикана от практическа нужда. В общността всички проблеми – религиозни, стопански, социални, граждански, военни, муниципални и т.н., трябва да се решават в пълно съответствие с Вярата. Това било лесно докато бил жив Пророка (защото той получил откровенията от Бог) – за всеки казус се допитвали до него. След смъртта му се допитвали до Сподвижниците (първите четири праведни халифи), които били общували непрекъснато с Пророка. Те си спомняли, как е отсъждал той във всеки конкретен случай. Във времето броят на лицата препредаващи случките нараснал до 13 (степени), същевременно неимоверно нараснал и броя на самите препредадени случки (казуси). Затова по-късно, в IX век били създадени сборници, с прочистени и одобрени Хадиси. Известни са шест сборника от това време. За най-авторитетен поради високата степен на достоверност се приема сборникът, съставен от имам Сахих АлБухари (810-870 г.) и съдържащ 7275 хадиси, подбрани от него сред съществуващите тогава, както се предполага, шестстотин хиляди хадиси. Видно е, че Хадисът представлява нещо като юридически прецедент създаден от Пророка или Сподвижниците и препредаден по верига от свидетели през поколенията…Естествено свещените Хадиси не могат по никакъв начин да противоречат на свещения Коран. - Третият извор на Шериата са решенията на законотворците, араб. - Иджм (той също не може да противоречи на Корана и Сунната, а само прецизира ислямската религиозна мисъл, като тълкува разширително, в юридически категории, неясните и неразработени казуси от Сунната). Те регулират структурата на Света на Исляма (умма). Тук основа са юридическите решения на сподвижниците. Признати в Исляма са четири юридически школи: на Малик ибн Анас, на Абу Ханифа, на аш Шафии и на Ахмед ибн Ханбал. Между четирите школи няма особени догматични различия4. Всяка от школите има преимущ
продължение 1 Всяка от школите има преимуществено влияние в отделна част на ислямския свят, но като цяло и четирите са равнопоставени. Те тълкуват Закона (Шериат), който регулира всички страни на обществения живот, дейността на самата ислямска държава, както и живота на всеки отделен мюсюлманин. ● Ислямът е възникнал в пясъците на Арабия преди близо 1400 г.. Ислям на арабски има смисъл на „подчинение“ и най-добре предава същността на най-младата монотеистична религия. Подчинение на Бог (Аллах), който е единен, вечен и всемогъщ и определя еднолично битието, събитията и причинните връзки в света. Съдбата на всеки човек е в негови ръце. За разлика от християнина, мюсюлманинът е лишен от свободна воля и божествена душа, а пък Пророкът е един обикновен смъртен човек, който се явява само глашатай на Бог. Всъщност, по всичко личи, че Мохамед е действителна историческа личност. Роден нейде в Арабия (единствената меродавна дата в неговия личен живот е тази на смъртта му) в могъщото племе на корейшитите, през 570 или 571г. от Р. Хр.. Според легендата, той от малък остава сирак и е отгледан от своя дядо, а покъсно от чичо си, Абу Талиб, комуто дължи много. За да подобри материалното си положение, на 25-годишна възраст Мохамед постъпва на служба при богатата вдовица Хатиджа, за която не след дълго се жени и докато тя е жива не взема друга жена. От този момент Мохамед започва да се занимава с търговия и керванджийство, поради което няма материални грижи. Изглежда, че по време на пътуванията си се е запознал (от разкази) с основите на християнството и юдаизма. Смята се, че когато започва да проповядва, Мохамед е на 40 години… ● Ислямът се е разпространявал по света изключително „с огън и меч“5. Първият завоевател и халиф ( религиозен и военен водач на всички мюсюлмани) е бил самият Мохамед. В ислямското право е утвърдено още по негово време, че в света съществуват две Области - на Правоверните (Дар ул ислам) и на Неверниците (Дар ул харб – област на войната). Главната задача на ислямската държава е да води Свещената война (джихад) срещу неверниците, докато Исляма завземе целия свят (Свещения Коран, гл./сури: 2, 4, 5, 8, 9, 16, 22, 47, 48, 58, 66)… Вътре в „Умма“-та отношенията между мюсюлманите са изградени, съгласно Шериата, на базата на взаимното уважение, братството и взаимопомощта. Тези взаимоотношения, както и поддържането на самите основи на Вярата се гарантират от пет основни персонални задължения (стълбовете на Исляма) за вярващите, а именно: - Символът на вярата (шахада, араб. - засвидетелстване). Канонична формула, която се приема от всеки вярващ мюсюлманин и с която се утвърждава единосъщността и безграничното могъщество на Аллах. "Няма друг бог достоен за поклонение освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник" ("Ла илаха илла- ллах уа Мухаммад расул Аллах"). - Молитвата (салат, араб.).Извършва се ПЕТ пъти дневно (в Корана е записано три пъти, изискването за пет молитви произлиза от Сунната): на разсъмване (собх), веднага след пладне (зохр), около 4 ч. следобед (аср), веднага след залез (магхриб) и накрая – в произволен час от нощта (иша). В часа на всяка молитва мюезинът се изкачва на молитвената кула – минаре и оттам отправя призив, съгласно определена и неизменна формула от 13 изречения. Молитвата за вярващия се предшества от ритуално измиване и е подчинена на строго определени правила… - Постите (саум, араб.).Те са единствени и задължителни (освен за болните и за пътуващите, при известни условия) за месец Рамазан. Започват при настъпване на новолуние и стриктно се спазват от изгрев до залез слънце. През това време на вярващия е забранено да приема храна и вода или да се отдава на плътски удоволствия. След залез слънце се разрешава вечеря и закуска преди изгрева… - Милостинята (закят, араб. - задължителна милостиня).Тази милостиня е задължен да отдава всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, притежаващ някакво имущество и минимален доход. Размерът е между 1/10 и 1/20 от печалбата, реколтата или прираста. Първоначално тази задължителна милостиня е трябвало да представлява данък, който да се разпределя между бедните, пътуващите и доброволците в Свещената война. Впоследствие в ислямските държави тя се превръща в обикновен данък. В момента се практикува и в мюсюлмански общества, живеещи в неислямски страни…
продължение 2 - Поклонничество (хадж, араб.).Това е основно задължение за всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, който може да си го позволи поне един път в живота. Освободени са бедните, душевно болните и жени, без роднини мъже, които да ги придружават. Целта на поклонението е светилището в Мека, и найвече свещената постройка Кааба, която се намира в центъра на светилището и е покрита с платно от черен брокат. В светилището се намират също „черният камък“, камъкът настъпван от Авраам и изворът Земзем. Процедурата на поклонението се практикува според строги ритуали и се извършва колективно… Свещената война (джихад, араб.). За разлика от изброените дотук задължения, които са лични, за отделния мюсюлманин, Свещената война е колективно обществено задължение, дълг на самата ислямска държава, като организатор. Всеки мюсюлманин е длъжен да съдейства на тази война. В по-ново време Свещената война не се споменава, като като основно задължение на Исляма, както е било в миналото. Причината е да не се дразнят немюсюлманите (неверниците) и да може да се представя мюсюлманската религия, като миролюбива и неагресивна. Освободени са само най-бедните, жените, децата, болните. В изключителни случаи (липса на бойци, нападение на неверниците) повечето от тези ограничения може да отпаднат. Бедствията понесени в свещената война, както и получените рани се зачитат на вярващите, като особени заслуги към Исляма. Падналите във войната с неверниците се признават за мъченици за делото на Исляма и тутакси са пренесени в Рая, където стават участници в небивали наслаждения. Обявяването и воденето на Свещената война се подчинява на детайлно разписани правила. Обявяването на джихад може да се извърши само от Имама (има се предвид едноличен религиозен и светски водач) и то според определени изисквания: неверниците първо трябва да се приканят да се подчинят доброволно и да приемат исляма, а според някои школи, когато неверниците не са чували за Исляма, трябва първо да им се достави Корана, а след това да се иска подчинение… Воденето на военните действия също е детайлно описано: как се напада, как се настъпва и отстъпва (т.е. при какви съотношения на силите спрямо неверниците), кога се сключва примирие, как се сключват и съблюдават договорите с неверниците, как се поделя плячката, кои неверници се убиват и кои се обръщат в робство и т.н. … Свещената война против даден народ от неверници се прекратява юридически, когато той приеме исляма. Ако обаче неверниците упорстват и бъдат победени от мюсюлманите, с тях се постъпва в зависимост от това дали са езичници или хора на Завета (кафир китаби) – християни и евреи. За езичниците изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего рода робски статус с редица ограничения на правата и унижения. По такъв начин покорените получават закрила за живота и имуществото си и стават поданици на ислямската държава в категорията на т. нар.“ зимми“. Зимми са длъжни по възможност да се обособят в отделни квартали под управление на собствени старейшини и духовни ръководители. На битово и религиозно ниво те се ръководят от собствени правила, а в углавни и обществени дела, както и при сделки с мюсюлмани са подвластни на Ислямския Закон (шериат). Бракове с вярващи жени и притежание на роби-мюсюлмани се забранява.В облеклото „зимми“ трябва да се отличава с носенето на особен пояс (зуннар) и жълта наметка (гияр). Те не могат да яздат кон, а само магарета и мулета, в обществени събрания не могат да заемат почетни места, длъжни са първи да приветстват мюсюлманина при среща и почтително да му правят път. Те не могат да строят домове, по високи от тези на вярващите. На „зимми“ се забранява да извършват публични действия, които могат да скандализират мюсюлманите: да пият вино, да бият църковни клепала (камбаните са забранени), или да четат гръмогласно свещени книги. Старите църкви и синагоги могат да останат (тези, които не са разрушени, или превърнати в джмии – в повечето случаи), като нови е забранено да се строят. Ако, след специално разрешение от най-високо място и като изключение се построи храм (църква), той не може да е по-висок от мюсюлманин, яхнал кон (така например забраната за строеж на църкви, започва да отпада в Османската империя в началото на XIX, включително и в българските земи, като строеж е можело да се започне със специален султански ферман, върху основите на стара църква, при това сградата трябвало да се покрие на 40-ден от началото на строежа). Основното задължение на „зимми“ било специалният поголовен данък джизие4, плащан от всеки пълнолетен мъж в умствено здраве, като сумата е в зависимост от годишния доход. Земите на „зимми“, след Завоеванието, стават собственост на ислямската държава, като им се предоставят в наследствено владение, при условие плащането на особен поземлен данък (хараджа)… ● От изложеното дотук е видно е, че ненавистта към друговерците е документално обоснована във всички догматични съставки (извори) на Исляма: Свещения Коран, Сунната (Свещените Хадиси) и постановленията на Четирите юридически школи. От друга страна тези Извори представляват единният и истински Ислям. Нещо повече, тези извори, приети от основното направление в Исляма – сунизма, не се отричат от никоя от съществуващите ислямски секти, както и от най-голямата „секта“ (условно казано) - шиизма . От горното непосредствено следват изводите, че ислямът е само един (писаният, от Свещения Коран и Сунната) и че негова реформация практически не е възможна, дори и да има желание за това (въпреки, че дори мисълта за реформа е нечувано кощунство в ислямския свят). Защото това би означавало основна преработка на Трите извори: Свещения Коран, Сунната и Постановленията на Законотворците. Което, разбира се е невъзможно, защото Свещеният Коран е даден (низпослан) на Пророка от Бог, а пък Сунната е вдъхновена от деянията на Пророка. Следовате
продължение 3 _____________________________ 1 „неверници“ са всички немюсюлмани, на първо място – езичниците (вярващите в много богове), които са най-ненавижданите, а също и „хората на Завета“ - християните и юдеите (също вярващи в единния Бог, но заблудени); в тази категория спадат и атеистите (те се приравняват към езичниците), като за езичниците в случай на „джихад“, изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего робски статус, т. нар. зимми, с редица ограничения на правата и унижения, вкл. икономически – плащане на специалния поголовен данък „джизие“, вж. по-долу. 2 само в Корана (съдържащ основните и непогрешими догми на вярата) осъждането на неверниците и призивите да бъдат тероризирани, преследвани и убивани се среща на десетки места (изброени са само главите - сури, понеже често стиховете – аят, не съответстват по разположение на оригинала, вследствие на превода) - виж следните сури (глави): 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 14, 16, 19, 22, 41, 42, 47, 58. 3 така например едно основно противоречие в Исляма се явява казусът със свободната воля на вярващия мюсюлманин. От една страна, Коранът не разрешава на индивида свободна воля (всичко става по волята на Аллах, нищо не може да се случи извън волята Му, а подчинението пред Бога и неговото господство е основна догма на Исляма), а от друга страна го осъжда за греховете му…. Това основно догматично противоречие в Исляма, е една от основните му слабости, а многото опити в по-ново време, този проблем да бъде преодолян, неизменно завършват с неуспех, най-вече поради ясното детерминиране на въпроса на страниците на Корана. 4 и 4-те юридически школи са единодушни по отношение на методиката на събиранe на данъка „джизие“ от неверниците: „...Емирът приема данъка от зимми (араб.: неверник), седнал нависоко. Зимми влиза с наведена глава и в протегнатите си ръце поднася данъка на емира. Емирът взема данъка, а приближените му, удряйки с тояги по главата неверния, го прогонват навън…“ 5 единственото известно изключение е т. нар. „морски ислям“, разпространяван чрез търговски отношения по островите на днешна Индонезия. 6 широката публика, поради некомпетентност, се заблуждава от терминологията и смята, че терминът „реформация“ може да се приложи в контекста на ислямската теология, така като и при Реформацията в католическата църква. Разликата обаче е качествена, протестанската Реформация не посяга изобщо върху основата на християнската догматика - Новия завет (и Стария завет), а само частично - върху постановленията на някои Вселенски събори и някои трудове на Църковните отци. 7 аналогично на „битовото християнство“ изповядвано в България, поради вековните затруднения в общението на вярващите с Църквата (много малък брой църковни общини, храмове и свещеници, притеснения и преследване на християните, липсата на религиозни книги и голямата неграмотност); всъщност „битовото християнство“ е своего рода синкретизъм между християнство, стари езически вярвания и ритуали, както и заемки от исляма, в условията на капсулирани общини, имащи слаба връзка с християнските църковни институции; затова „битовото християнство“ негласно е насърчавано при комунизма. 2010 – 2019
Какво точно те кара да мислиш, че някой изобщо ще ти прочете помията, бтв?
Specifier