Романът „Американски богове" от Нийл Геймън отдавна е познат на феновете на фентъзи жанра по света. За простосмъртните обаче сблъсъкът със света на новите и старите богове, покрити в праха на забравата, облечени в митология.
Всичко, което се случва в сериала по книгата, прилича на шарена черга от събития и истории, които се съшиват заедно по ръбовете на различни вярвания.
Главният герой - Шадоу Мун, излиза от затвора с мисълта за спокоен живот с жената, която обича.
Вместо това обаче се оказва на свобода преждевременно, за да открие, че светът, в който е вярвал, се е разпаднал и съпругата му е починала, най-близките му връзки са разрушени, а бъдещето му се свързва със странен човек, срещнат по пътя - Мистър Уензди (Иън Макшейн).
Така главният герой неочаквано става част от един свят на божества от различни религии и митологии, за да намери своята роля в него.
Сериалът преплита исторически факти с фрагменти от митологии и религии, за да изгради мрежа от хора и вярвания, залегнали в основата на Америка. Всичко се случва по прашните американски пътища.
Книгата на Нийл Геймън излиза през 2001 година и още през следващата година печели редица награди за най-добър роман, сред които „Хюго", „Брам Стокър" и номинация за наградата на Британската асоциация за научна фантастика.
В сериала той е изпълнителен продуцент и сам е извършил необходимите промени по сценария така, че историята да се преведе на телевизионен език. Почитателите на книгата сигурно ще усещат дискомфорт от различията между оригиналния текст и епизодите, но Геймън е адаптирал всичко така, че да бъде достоверно и спрямо книгата си, и спрямо времето, в което живеем.
Романът стъпва върху идеята, че когато заселниците за първи път попадат на американска земя, те носят със себе си миналото си, древните си истории, герои и божества. Всички тези вярвания къкрят в котлето от различни разбирания на американското общество. В сериала старите богове са забравени от хората и застрашени от новите - боговете на технологиите, кредитните карти и медиите, пред които всички се кланяме.
„Телевизията е олтарът. Аз съм това, за което хората правят жертви", казва на Шадоу (Рики Уитъл) от телевизионния екран героинята на Джилиън Андерсън. „Какво жертват?", пита Шадоу. „Времето си най-вече. Понякога - един друг", отговаря му тя.
Като добавим към темата за технологичното робство, тази за имиграцията и ксенофобията, получаваме яркия контекст, в който се появява сериала. Ако имаме предвид съвремието, в което всеки по-скоро обръща гръб дори на телевизора, за да потъне в своя телефон или таблет, изглежда така, сякаш старите богове вече напълно са загубили битката си с новите. Пренасянето на историята на екран прави разглеждането на тези теми през модерния поглед още по-интересно.
Епизодите се придържат към историята от книгата, но я разказва със средствата на телевизията, така че тя е по-пъстра и ярка. На места разказът изглежда накъсан, но това е само за да изгради по-широка картина, която само след епизод-два разкрива пълния си смисъл. Някои от героите са променени, така че да се доближават повече до идеите на XXI век. Например богът на технологиите, който в книгата е дебел хлапак, в сериала е кльощаво момче. Според Геймън (както казва в свое интервю пред Gizmodo), това отразява реалните промени и начина, по който изглеждат днешните техничарчета, които не са загубени нърдове, а хора, които изглеждат много добре и имат големи лимузини.
В ролята на всесилната Медия е Джилиън Андерсън, която веднъж виждаме с лика на Дейвид Боуи, а в следващия - с бялата рокля и русите къдрици на Мерилин Монро.
Ако „Историята на прислужницата" кореспондира с настоящето заради поставянето на въпроса за ролята на жената в съвременния свят, то „Американски богове" ни кара да погледнем към темата с ксенофобията, възхвалявайки множеството култури и общности, съградили Съединените американски щати, пише "Ескуайър". Епизодите срещат хора от различен цвят, култура и религия, за да ги обединят в една и съща система.
Сериалът „Американски богове" не е лъжица за всяка уста и понякога онова, което се случва на екрана, е трудно за смилане (като сцената с Билкис), но си заслужава да му отделите време и внимание. Пълен със символи и метафори, той ще изисква малко повече търпение и набиране на информация за различни митологии, за бъдат героите по-добре разбрани. Но времето, прекарано пред екрана в този случай, няма да е загубено.
Първият сезон на сериала покрива само около една трета от романа, което означава, че можем да се надяваме на поне още 2 сезона, като Геймън допуска и възможността да направи продължение на книгата, с което да даде материал за нови телевизионни приключения.
„Американски богове" със сигурност ще е едно от телевизионните събития на годината.
Сериалът „Американски богове" не е лъжица за всяка уста и понякога онова, което се случва на екрана, е трудно за смилане (като сцената с Билкис), но си заслужава да му отделите време и внимание. --- Заслужава трънки. Не знам какви точно гъби е пушил Геймън, та е допуснал такава гавра със собствената му книга, обаче вместо разкошния хорър/фентъзи/трилър от литературния оригинал, тук имаме една претенциозна чеки... демонстрация на самозадоволяване, с чиито първи епизоди съжалявам, че си изгубих времето. Проблемът вероятно не е в Геймън, впрочем, а в "Старз" - телевизията, която трябва да натъпче всичко с кървища и голотия, независимо дали това е необходимо на разказаната история или не. (Дори история като "Демоните на Да Винчи", на която като й махнем кървищата и голотиите, остава нещо написано от Дейвид Гойър - т.е., детинщина с комиксови геройчета.) Егати, в рамките на първите два епизода сцените с Билкис са сигурно десет пъти повече, отколкото в цялата книга, и докато първата си беше на мястото, по-нататъшните определено нямаха смисъл. Книгата си има предостатъчно "съдържание за възрастни", да ви вземат дяволите, трябваше ли да добавяте и още? Щръкнали анатомични подробности хвърчат в небето и има светкавици. Бляк, да не говорим пък за темпото - не спират да ми обясняват, че това, което Уензди - страхотно изпълнение на Иън Макшейн, бтв, жалко, че са го пропилели така - прави, е важно да стане бързо, а същевременно пропиляват цял епизод в протяжни заснети на забавен каданс сцени и за цял епизод единственото, което героите съумяват да свършат, е да се придвижат от една точка до друга точка и да си поговорят с Чернобог. Ами, брах му лайката, като ми разправяте, че времето ви е важно, какво го пилеете в глупости бе? Да бяхте адаптирали книгата в четири или дори в три епизода, вместо да ми показвате протяжни кадансови сцени, в които единият от главните герои пазарува любовни романи в супермаркета. Тъпото е, че в сериала действително има много хубави неща, обаче намесата на "Старз" пречи. Трябваше "AMC" да го подхванат.
Мистър Сряда и Сянката ще кикват екранизиран ес. Интересно как са направили сцената с човекоядното пуси.