Вероятно много пъти ви се е завивал свят, когато чуете новината за новия договор на някой спортист. Въпроси като „Къде отива този свят?", „Тези луди ли са?" и подобни гравитират в съзнанието пред неизбежната картина на въображението от море от пачки, в които се къпят някои от професионалните спортисти.
Истината обаче е малко по-различна от тази виртуализация. Всъщност до крайния получател достигат доста по-малко пари, отколкото е обявеното като „заплата". Колко всъщност изкарват звездите - за да открием отговора на този въпрос, ще отскочим до САЩ, където се раздават най-тлъстите възнаграждения в професионалния спорт.
Бегъл поглед към заплатите в три от най-големите първенства в САЩ - НБА (баскетбол), НФЛ (американски футбол) и МЛБ (бейзбол) разкриват внушителния финансов аресурс, с който отборите възнаграждават своите спортисти.
Тези три лиги изплащат заплати за между 9 и 10 милиарда долара всяка година.
От тези пари близо 3 милиарда биват пращани в хазната като данъци от спортистите, което е сериозно перо към приходите на държавата. Американците плащат данъци за 2.5 трилиона долара годишно, а тези 3 милиарда постъпват от сметките на едва 3000 спортни звезди.
Нещата стоят горе-долу така: Ако си изкарвате прехраната със спорт в САЩ, то трябва да преглътнете, че приблизително 50% от приходите ви ще бъдат прибрани от държавата. Но това, разбира се, не е единственият „разход". Агентите и финансовите консултанти не работят от любов към спорта и смъкват допълнителен процент от това, което „изкарвате". И ако се чудите защо е толкова важно в САЩ да имаш финансов съветник, освен агент, то отговорът е ясен и конкретен - американската данъчна система.
Това е игра с повишена трудност за професионалисти и всеки, изкарващ прилични пари, трябва да внимава особено много какво и къде плаща, защото грешните стъпки могат да водят от загуби на милиони до влизане в затвора. При това без дори да е имало умисъл.
Причината е, че данъчно всеки щат се явява като отделна държава и събира данъци от всеки, който работи на неговата територия.
С други думи, ако един баскетболист изиграе 84 мача през годината, той плаща данъци за половината на щата, към който принадлежи отборът му и отделно на всеки щат за изиграните мачове там.
Така легендарният играч на отбора по американски футбол Балтимор Рей Люис е „пуснал" в касичката на град Питсбърг 18 720 долара за гостуванията на неговия тим на вечния съперник.
Американската данъчна система е толкова завъртяна и сложна, че може да ви отнеме дни, седмици, та дори цял живот, за да си обясните парадоксът, който сполетя Пейтън Менинг след участието му в 48-то издание на Супер Боул. За загубения мач от Сиатъл Менинг и неговите съотборници взеха по 46 000 долара. За негово нещастие обаче този мач се игра в Ню Джърси, където данъчната политика е доста „доходоносна" за щата.
Със сложна формула, включваща факта, че Менинг продължи кариерата си в Денвър и през следващия сезон, както и това, че Бронкос гостуваха на местния Ню Йорк Джетс, Пейтън трябваше да плати 60 229 долара данък доход и федерална такса за изкараните 46 000 долара.
Реално куотърбекът плати близо 15 000 долара, за да бъде унижен пред 130 милиона души.
Когато мислите за прекрасния живот на американските спортисти, трябва да имате още нещо предвид. Малцина са тези, които се радват на дълги, безаварийни кариери. Средната продължителност на кариерата на играч в НФЛ е 3.5 години, в НБА - 4.8, а бейзболистите изкарват хляба си с любимия спорт средно 5.6 години.
Тези, които оцелеят в свирепата битка с травмите, данъците, комисионните и широките пръсти, са един сравнително малък клуб. А останалите потъват в мощния капитален водовъртеж, в който днес живееш в къща с басейн, а утре се чудиш как да си платиш ипотеката.
Да, парите, които изкарват професионалистите, са наистина чудовищни.
И ако трябва да сме честни - дори остатъците, които стигат до крайния получател, са внушителни, особено за нашите стандарти. Но, когато се ударите по челото следващия път, чувайки новината за новия многомилионен договор, имайте предвид, че най-щастлив от тази сделка е... Чичо Сам.
