Ако един ден успеем да затворим някъде Димитър Пенев, да го предразположим с червено вино и мръвки за поне седмица и го склоним да разказва, ето как ще се роди най-живописната история на футбола ни. Чичо Пенчо може да оцвети и най-сивия детайл и да ни накара да се възхитим. И посмеем....
„Знаете братята Чарлтън, този малкият, Стайлс, Боби Мур, братята Чарлтън, този по-малкият - Боби..." , извадено от спомените на Стратега за срещите ни с Англия. Митичният футболен мъдрец с неповторимия си изказ! Безценно!
Пената говори за мача през 1968 г. на „Уембли". На 11 декември в контрола световният шампион тогава не успява да победи България. Гунди вкарва гол, който влиза в историята, макар и у нас да е запазен само 40-секунден черно-бял запис от него. Дълги години този двубой се сочеше за паметен и най-важен в сблъсъците ни с англичаните. Реално обаче, това е просто един контролен мач. По това време тимът на Хърст, Чарлтън (и малкият, и големият), Муур и Стайлс е в серия от 6 поредни мача, в които постига само една победа. Губи от Шотландия с 2:3, прави ремита с Унгария, Чехословакия, Румъния, губи от Германия и Югославия. Ремито на „Уембли" не е изненада дори за англичаните, но за нас е голяма гордост. С основание, разбира се. Но не това е резултат №1 в историята на сблъсъците с „онези двамата и този третия" (перифразиран чичо Митко).
9 мача, 4 ремита и 5 загуби. Това е.
И един-едничък гол в официален мач. В Англия едва ли можем да обясним и след 10 бири в пъба на някой беззъб местен фен защо наричаме някой футболист Ренде. Но пък и той едва ли е виждал някой като Георги Марков, тъй че разбираемо ще ни гледа като изтребител. Та този, същият Марков, влезе в историята и е единственият ни голмайстор в английската врата в мач, който не е приятелски.
Случи се на 9 юни 1999 г. в една хубава, топла вечер. Великият ляв крак на Христо Стоичков ориса една топка да иде на главата на Рендето, а той не пропусна отблизо - 1:1. Мачът бе европейска квалификация, треньор бе Димитър Димитров-Херо (който между другото им направи 0:0 и в първия мач от групата).
Това бе последният гастрол на Стоичков с националната фланелка, а за един от сегашните ни национали - Мартин Петров, бе дебют. Крилото замени най-големия, но получи червен картон след десетина минути на терена за спорен фаул срещу Сол Кембъл. Начело на англичаните бе Кевин Кигън, който има далеч по-успешни мачове срещу България като играч.
Пак през юни, но 20 години по-рано, 173-сантиметровият Кигън взима ролята на чичопенчовото „по-малкият" и забива рядко красив гол на стадион „Васил Левски", а англичаните ни прегазват с 3:0. Което не е чудно - начело на българския отбор са ... четирима треньори: Цветан Илчев, Добромир Жечев, Серги Йоцов и Янко Динков! За това решение на тогавашната футболна федерация няма ясно обяснение, но очевидно не е резултатно.
С Англия сме се срещали и на световно първенство. В Чили през 1962 г. на съперника му стига и реми в последния мач от групата. Тогава извън състава е оставен Гунди, а вратарят Георги Найденов прави чудеса - 0:0.
„Онези двамата и този по-малкият...", може да важи и за миналогодишната ни разходка до „Уембли", когато ужасно слаб български отбор разочарова над 7000 родни фенове по трибуните на славния стадион. Биха ни много, лошо, безмилостно и с лекота - 4:0. Хеттрик ни вкара „по-малкият" Джърмейн Дефоу, а онези двамата спокойно могат да минат за Стивън Джерард и Уейн Рууни, които бяха фантастични.
Сега ни чака среща с Лампард и Рууни, а „по-малкият" може да е някой измежду „бебетата" на Фъргюсън - Смолинг, Джоунс или Клевърли. Има ли значение? Важното е да се намери поне едно българско „ренде" и да сложи крак или глава в точния момент на точното място.
За да видим пренаписване на една иначе не много славна история.
