Огледалце, огледалце

Спортът - най-добрата  и лесна за възприемане реклама на една държава. Не сме го измислили ние, казаха го и Сеп Блатер и Жак Рох. През телевизорите на милиони влизат в домове из целия свят състезания, организирани и у нас. Но за кого е добре да ги има?

Политиката на това правителство винаги намира време и средства за тази реклама. За 2012 година новата спортна зала „Арена Армеец" е приела домакинства на какви ли не форуми, световни и европейски първенства. Общата сума държавни пари, похарчени за тях, е над 17 милиона лева. Чухме благодарствени слова от шефовете на волейбола, аеробиката, художествената гимнастика, тениса и какво ли още не. Чудесно - имаме държавна политика, отворена към спорта. Но каква? Избирателна, с насочване на средства тук и там, подминаваща масовия спорт и основата на пирамидата. Рекламна, лъскава - с цел да изглеждаме добре.

Много  пари похарчени само и единствено за рекламата, както и погалването на егото на този и онзи. Защото зад повечето федерации седят политически лобита, това е ясно.

И ако се съмнявате в горния извод, сложете на везните до 17 (че и повече) милиона, друга цифра - 11. Толкова са милионите за годината, дадени за масовия спорт. Да не говорим, че нито едно от „стратегическите" за страната домакинства на страхотни събития в новата зала в София не я напълни. Изключение направиха два мача на волейболистите - с Германия от олимпийската квалификация и с Полша на полуфинала на Световната лига.

И толкова. Липсата на спортна запалянковска култура е добро оправдание, а има и сериозни аргументи в полза на тази теза. При билети от 5 до 20 лева всеки, който прекарва часове в гледане на тенис (а такива хора със сигурност има) би могъл да дойде в залата да гледа Вожняцки и Хантухова. Да не говорим, за баскетболните грандове Панатинайкос и Барселона, които дойдоха на крака в София. Само че доведени от частна компания. И тогава местата останаха празни, а уж баскетболът е масов и популярен спорт.

Но... това е друга тема. Залата не се пълни, тя се издържа и поддържа благодарение на спонсора, който е застанал с името си зад нея. И това само потвърждава опасенията, че състезания се взимат не заради интерес към тях, а заради ефекта от провеждането им у нас.

Важна е рекламата, обвивката.

Турнир на шампионките по тенис. Не дойдоха най-добрите в света, но все пак имаше звезди. Това е добра реклама, турнирът се е гледал в доста страни на планетата, вероятно името на София и България се е чуло с добро. Нищо, че залата не се напълни. Добре де, но за този турнир държавата е дала милион и нещо лева. Ей така - за да се види, че можем. Не е ли малко „на свинче - звънче", при условие, че спортният министър се чудел откъде да вземе пари за олимпийски премии. Да не говорим пак за масовия спорт, че там нещата са още по-тежки. Но за лъскавия турнир по тенис парите се спускат на момента.

Волейболна лига - чудесно! Спортът е доста популярен, макар не от ранга на футбола и баскетбола, разбира се. Но самото присъствие на САЩ, Бразилия и Русия гарантира аудитория в три от големите страни на света, а и спортни сили с голям интерес към играта. За домакинство на трите състезания - две олимпийски квалификации и финали на Световна лига, дадохме над 3 милиона лева. Но, независимо, че са много, те поне са оправдани. Появата на звездите насред София със сигурност ще има ефект и върху децата, върху бума на този спорт у нас. И без това хората са запалени и го харесват.

Нататък имаме аеробика, самбо, гимнастика...  При цялото ни уважение, нито едно от тези първенства не бе за 14-хилядна зала. Да не говорим, че някои от домакинствата, които взехме, никой не ги искаше. Тоест - напънахме се заради този или онзи приятел, шеф на федерация. Държавните пари вървят лесно, и когато това става за състезания, които не са нито добра реклама на страната навън, нито са популярни, нито пък пълнят залата, нещата са леко съмнителни. Да похарчиш толкова милиони (тепърва чакаме точните отчети), за да се удариш в гърдите с това, че си домакин на нещо, във времена на криза, е безотговорно.

В спорта ни пирамидата е обърната. Вместо федерацията и нейното лоби във властта да врънкат за поредните 400-500 хиляди, с които да се вземе и организира някакво състезание, те трябва да работят мениджърски. В Чехия например в сила е негласно споразумение. Когато федерацията иска домакинство, тя влиза в комбина с държавата (община ако става дума за местни власти) и намира 51 процента от средствата  от спонсори. Властта участва в споразумението с освобождаване от наем, евентуални логистични и организационни помощи.

И се правят проучвания колко точно популярно ще е състезанието. Ако не се чакат над 2 хиляди, защо не е в „Универсиада"? Ако причината е само да не остане „бял слон" залата, превърнала се в централна ос на имиджа на едно правителство, тя не е достатъчна за разумните и мислещи хора.

Защото и такива все още са останали.