През 1916 г. в центъра на Хелзинки се появява малък дюкян, а над вратата му има табела "Ab Sportartiklar Oy".
В магазинчето се продават ски, щеки и всякаква друга зимна екипировка, изработена от финландска бреза.
Материалът се отличава с лекото си тегло и гъвкавост, и се смята, че допринася много за прогреса на скиорите от началото на миналия век.
Популярността на "Ab Sportartiklar Oy" се разпростирала бързо и през 1920 г. марката сменила името си на по-понятното за чуждите клиенти "Karhu". На фински това значи "мечка" и е директна препратка към първоначалната емблема на бранда, която изобразява мечок на ски.
Скоро "Karhu" става официален доставчик на екипировка на финландския олимпийски тим. С логото на марката легендарният бегач Пааво Нурми печели 9 златни медала на Игрите в Антверпен през 1920-а и в Париж 4 години по-късно.
През 1932-ра пък в Лос Анджелис две златни отличия завоюват работници на фирмата - Мати Ярвинен (копие) и Лаури Хетинен в бягането на 5000 м.
В компанията толерирали служителите си да спортуват по време на обедните почивки, макар и без да осъзнават, че коват олимпийски шампиони.
По време на Втората световна война "Karhu" произвежда камуфлажни униформи, палатки, военни ботуши, раници и ски за финландската армия.
През 1952-ра "мечоците" са на върха на славата си. Местните атлети доминират на домашните Игри в Хелзинки, а нацията се радва на 15 златни отличия.
Но погледнете снимката на шпайковете на финландците отдолу и кажете не ви ли напомнят на нещо?
С появата на трите ленти значи е дошло времето в разказа да се появи и името на Ади Даслер.
След завръщането си от Първата световна война той започва да произвежда свои обувки в кухнята на майка си. Баща му Кристоф, който работи в обувна фабрика, и братята Целайн, които произвеждат шпайкове, подкрепят Адолф в начинанието му. През 1924-та и брат му Рудолф Даслер също се включва в бизнеса.
На олимпиадата в Берлин през 1936 г. много от атлетите се явяват с обувки по модел на Ади Даслер, сред които е и Джеси Оуенс.
Пред погледа на Адолф Хитлер тъмнокожият американски лекоатлет печели 4 златни медала. Ади Даслер е във възторг по време на триумфите на Джеси, но проблемът е, че никой не разбира, че бегачът е с екипировка, произведена от все още малката му тогава компания, която през 1949-а ще получи името, което носи и до днес - adidas.
Шпайковете са изцяло бели и дори и най-тънките познавачи по онова време не могат да разпознаят модела от снимките в пресата.
Буквално дни по-късно Даслер бил във фабриката си, когато видял недовършени обувки - били черни и оставало да им бъдат пришити по няколко странични кожени ленти, които фиксират по-здраво крака и същевременно покриват бялото.
И в този момент Ади стигнал до гениалното прозрение, че "недовършените" обувки биха били разпознаваеми от всеки и видими отдалеч.
Решава, че идеалният брой на лентите е три. Но дизайнът с три ивици вече е използван от "Karhu". След супер успешните за финландците Игри през 1952-ра, Даслер кани представители на "мечоците" на спортния панаир във Франкфурт.
Именно там отправя и офертата си за правата за използването на трите ленти.
Учудващо финландците склоняват бързо да се разделят със запазената си марка срещу... две бутилки уиски и сума, равна на 1600 евро.
Историята звучи като научна фантастика, но е разказана в официалния блог на "Karhu", както и в известната книга за adidas и Puma - "Pitch Invasion". Така Ади Даслер завинаги решава проблема с идентифицирането на стоките adidas.
***
Марката "Karhu" все още е жива. Тя вече не е толкова влиятелна, колкото в първата половина на 20-и век, но финландците все още произвеждат маратонки.
Сегашните олимпийски състезатели на страната вече не обикалят света с екипировка с логото с мечето, но често с чифт "Karhu" се разхождат звезди като Кание Уест.
Значи нещата все пак не са толкова зле, дори и след една от най-лошите сделки за всички времена.
Замислете се - две бутилки уиски и 3 бона наши пари за гарантирано вечно място на почетната стълбичка на пазара.
