Гледката от крепостта с формата на звезда на върха на остров Спайк до югозападното крайбрежие на Ирландия е зашеметяваща. Едва ли обаче това са си мислили затворните в нея престъпници, докато мястото е било затвор. И то не просто затвор, а едно от най-страшните места за осъдените в историята.
Днес остров Спайк приветства ежедневно лодки, пълни с туристи, подобно на Алкатраз до залива на Сан Франциско или остров Робен край бреговете на Южна Африка.
Във викториански времена Спайк обаче е бил място, на което веднъж стъпиш ли, трудно ще го напуснеш. За по-малко от 4 години там смъртта си са намерили повече от 1000 затворници.
В опит да научи повече за мъжете, които са загинали на този остров затвор, археологът Бара О'Донабайн от университетския колеж Корк, Ирландия, започва през 2013 г. разкопки на гробището, в което са погребвани затворниците.
През последните пет години той и неговият екип разкриват някои от мистериите, погребани на остров Спайк - включително и някои доста мрачни процедури, извършвани върху труповете на мъртвите затворници.
Как един остров става затвор
За Ирландия остров Спайк е това, което е за САЩ остров Алкатраз - едно откровено плашещо име, символ на страшен затвор, в който прибират най-опасните и най-съгрешилите.
Първите намерени записи за острова го представят като парче земя от около 104 акъра, което през VI век вероятно е било монашеско селище. Постепенно се развива в британска военна база до към XVIII век, преди да се превърне в разпределителен пункт за затворниците на Великобритания, които е трябвало да бъдат изпратени към различните затворнически колонии като Австралия или Бермудските острови.
По думите на О'Донабайн затворът е открит като като отговор на правителството срещу големия глад в страната по това време, както и заради повишаването в нивата на престъпността. По това време съдилищата са изключително строги в наказанията си, което отваря и нуждата за повече места в затворите.
Така от 1847 г. на остров Спайк започват да се изпращат като затворници мъже и момчета над 12-годишна възраст за престъпления, които днес биха били приемани за нещо тривиално, като кражбата на картофи например.
"Адът на Земята"
През 1853 г. броят на затворниците на острова вече е скочил драстично до 2500 души. Може да се каже, че това е най-големият затвор в Британската империя по онова време, а вероятно и в целия свят, що се отнася до броя на затворниците.
По около 40 затворници са били наблъсквани в общи помещения с размери от около 12 на 5 метра. В затвора няма общи килии, освен в блока, където са били държани най-опасните престъпници.
Колкото до въпросния наказателен блок, осъдените там живеели оковани тежко за глезените и китките. Самите те са били дълбоко съкрушени от това и определяли мястото като "Ад на Земята".
Драконовският режим на принудителен труд, съчетан с тежки условия на живот и лошата храна, която затворниците получават, водят дотам, че почти ежедневно стражите в затвора трябва да заравят нови и нови трупове.
Документите показват, че едно от двете гробища на острова, на което О'Донабайн и екипът му още не са започнали разкопките си, пази телата на 1000 затворници, починали преди 1860 г. Той и неговият екип са разкопали другото гробище, използвано за телата след тази година. Там са намерени 35 тела. Това е и моментът, в който смъртността в затвора намалява драстично до около 1 починал на месец.
Археологът споделя изненадата си от това с какво внимание и грижа са извършени погребенията, когато затворниците са погребвали починалите сред тях. Интересен елемент е внимателното боядисване на евтините борови ковчези, така че да приличат на дъбови.
"Приемам това като своеобразен подарък от един затворник на друг", казва О'Донабайн. "Идеята тук е, че ти биваш погребан в затворническо гробище на затворнически остров, който е извън границите на цивилизованото общество, но въпреки това тези около теб се грижат да покажат, че и ти си бил човек с достойнство".
Черепи за "наука"
Въпреки всичко обаче едно от най-любопитните открития на острова е, че част от скелетите са погребани с липсваща горна част на черепа. Според археолога това може да е било част от по-широко проучване през 1870 г., ръководено от италианския учен Цезар Ломбросо, за да се идентифицират характерните физически характеристики на "родените престъпници".
"Ломбросо направил много аутопсии на обесени престъпници и открил особен вариант в архитектурата на черепа, който според него е знак, че конкретният човек е "роден престъпник"", обяснява О'Донабайн.
Не е изненадващо, че теориите на Ломбросо отдавна са дискредитирани, но според археологя именно това се е случвало на остров Спайк.
Драсканиците по стените
Когато през 1883 г. затворът е разпуснат, островът възобновява първоначалната си функция като военна казарма. През 1985 г. отново е възстановен като затвор до 2004 г. Десет години по-късно пристига и екипът археолози.
По думите на О'Донабайн буквално чаршафите все още са били постлани по леглата. Така че, преди да започне разкопки, неговият екип документира съвременните графити, изписани по стените от затворниците от XX век.
"Това, което наистина ме възхити тук, беше тази приемственост между викторианския и съвременния затвор", казва той.
Графитите по стените описват прякорите, присъдите и родните места на затворниците. Съвременните затворници идват от същите "черни точки на социално неравностойно положение", по думите на археолога, както и затворниците от времето на викторианската епоха - до затвора стигат най-вече бедните хора от социално необлагодетелствана среда.
От 2016 г. насам затворът е отворен за посетители, а според миналогодишните Световни туристически награди това е сред топ дестинациите в Европа, които си заслужава да се посетят. А тъмното минало само придава един мрачен чар на остров Спайк.
