Той бе един от най-брилянтните съвременни учени, но въпреки това беше на мнение, че който се фука с коефициента си на интелигентност, е загубеняк.
Стивън Хокинг почина на 76 години, 55 от които прекарани в борба с парализата вследствие на амиотрофична латерална склероза (ALS). Човек със страхотно чувство за хумор, той се превърна в посланик на науката по света и винаги се опитваше да представи трудовете си на възможно най-широка публика.
Хокинг е роден на 8 януари 1942-а в Оксфорд. Неговият баща е изследовател биолог, който се мести със съпругата си във Великобритания в опит да избягат от бомбардировките в Германия.
Стивън получава дипломата си в Оксфорд, след което се прехвърля в Кеймбридж, за да изучава космология.
Той е носови в академичния отбор по гребане, освен това практикува и конна езда. В Кеймбридж започват да се проявяват първите симптоми на заболяването му. Докато подготвя сватбата си с първата си съпруга Джейн през 1964-а, лекарите поставят диагнозата ALS и дават прогноза, че му остават не повече от две години живот.
Болестта му обаче се развива далеч по-бавно от очакваното и за известно време младото семейство води почти нормален начин на живот. Заедно с Джейн имат три деца.
Хонинг се концентрира върху изучаването на Космоса и през 1976-а излага теорията си за съществуването на феномен, наречен по-късно "лъчението на Хокинг" - процес, при който черните дупки излъчват различни елементарни частици, вследствие на което се "изпаряват".
Той става известен със способността си да визуализира научните си изводи без изчисления или експерименти.
Въпреки всичко заболяването на изследователя е неизлечимо и през 1988-а той претърпява трахеотомия, след която може да говори единствено през специален гласов синтезатор. С напредването на болестта апаратът е настроен така, че да бъде контролиран само с един-единствен лицев мускул.
През същата година ученият завършва първата си книга - "Кратка история на времето", която представлява наръчник за начинаещите в космологията.
От нея са продадени 10 млн. копия, макар че авторът й знае, че това е "най-популярната книга, която никой не е чел".
Но най-голямо обществено внимание привлича "Теорията за всичко", която гласи, че Вселената се развива и функционира по ясно определени закони. Според Хокинг пълният набор от закони ще ни отговори на въпросите кога и как е възникнала вселената, както и накъде отиваме и дали ще има край. Ако намерим отговорите - наистина ще познаем мисленето на Бог.
Тази реплика всъщност е крайно метафорична - Хокинг е атеист почти до края на живота си. През годините е правил доста изказвания, които показват, че не вярва в съществуването на Бог. Според него ние сме просто "развит вид маймуни на малка планета около посредствена звезда. Но можем да разберем Вселената. Това ни прави нещо много специално".
Мнозина казват, че да надживее с толкова години дадените му от медиците две години живот е истинско чудо, но и на това Хокинг отвръща скептично. Той вярва в науката, а не в чудеса - както нямаме необходимост от Бог, който да обясни съществуването ни, така нямаме нужда от Бог да обясни оцеляването му.
Въпреки това през февруари тази година Хокинг изненада научната общност, когато по време на негова реч в университета в Кеймбридж каза, че вярва в "някаква форма на интелект", която стои зад създаването на Вселената.
Неговите дългогодишни изследвания върху възникването на вселената го водят до изолирането на специфичен фактор, който според него в много отношения противоречи на законите на физиката.
Хокинг го нарича "Божествения фактор" и смята, че може да е изиграл важна роля за определянето на формата на вселената. За промяната във възгледите му има роля и братът на Хокинг, който след инцидент за кратко изпада в клинична смърт. След като се връща към живот, той разказва за съществуването на "съзнателно същество от друг свят". Инцидентът кара Хокинг да се замисли дали човешкият мозък не е просто рецептор, който получава различни радиовълни от Вселената.
В поредица на Discovery Хокинг също казва, че е напълно рационално да се предположи, че има интелигентен извънземен живот, но и предупреждава, че има вероятност извънземните да нападнат земята, да изчерпят ресурсите й и да я напуснат.
Той постепенно се превръща в истинска знаменитост. Дори му е посветен епизод от анимацията The Simpsons. В него Хокинг пие в един бар с Хоумър Симпсън, обмисляйки да му открадне идеята, че вселената е оформена като поничка. През 1994-а Pink Floyd използват синтетичния му глас за интрото на "Keep Talking" от албума "The Divison Bell".
Здравословното състояние на Хокинг никога не го спира от това да работи и през 2001-а излиза втората му книга - "Вселената в орехова черупка".
За съжаление обаче с напредването на болестта той става все по-зависим от околните. Често благодари на своята съпруга, която се грижи за него повече от 20 години. По тази причина близките му са шокирани, когато през 1995-а той я напуска заради една от медицинските си сестри. Въпреки това бившите съпрузи остават в приятелски отношения.
До 2000-а Хокинг вече често е приеман в спешното отделение на болницата в Кеймбридж, търсейки лечение с различни травми. Полицията дори разпитва няколко души по обвинения, че ученият е бил подложен на физическо и вербално насилие. Известен е с това, че е управлявал невнимателно и дори безразсъдно електрическата си инвалидна количка. Самият той настоява, че раните му не са нанесени вследствие на насилие.
През 2007-а той става първият човек с парализа, който е в безтегловност на борда на специално модифициран самолет, който симулира нулева гравитация. Хокинг го прави, за да събуди у хората интереса към космическите пътувания.
Той вярва, че животът на земята е застрашен от непрекъснато покачващ се риск от унищожение.
Заплашени сме от внезапна ядрена война, генетично модифицирани вируси и други опасности. Допълва, че според него човешката раса няма да има бъдеще, ако не погледне към Космоса, и затова се опитва да окуражи интереса към космологията.
До края на живота си Хокинг не спира да изнася лекции и да работи по изучаването на Космоса. Нещо повече - според него състоянието му му е донесло и някои ползи. В свои интервюта признава, че преди да бъде диагностициран, той е бил много отегчен от живота си, и допълва, че нищо не го е спряло да има щастливо семейство и да продължи успешната си научната работа.
Начинът е просто да не се предаваш.
