Дървото е арт, точно така. Откриваме наново стар занаят в ателиетата на Стелиян Стелиянов и Георги Великов, нетипично разположени насред останките от бившия завод за мотокари в София. Изпълнени с фин прах, стружки и разкъсани стволове, които двамата ще превърнат в произведения на изкуството. Вдървено изкуство.
Да се разбира буквално и преносно - става дума за съвременна българска дърворезба.
Има я, точно така. В незаслужено полузабравено-полуживо настояще. Нека припомним някои от нейните предшественици - умилителните тавани на възрожденските къщи в Копривщица, черешови топчета и църковни иконостаси.
По време на соца традиционният занаят става изкуство, а неговите майстори вече се наричат творци. Справка - монолитните украси на коридорите в НДК, тежките абажури и декорираните библиотеки. Оттогава дърворезбата в България бавно започна да загнива.
Изкуство на самотек
"Имаме толкова дълбоки традиции и история на обработката на дърво. Съвременната дърворезба обаче се губи между класиците в галериите и авангарда на съвременното изкуство", казва Стелиян с тежестта на 20-годишен опит. Пояснява със съжаление, че младите майстори на длетото не могат да пробият поради липса на интерес и на държавна подкрепа.
"Казват, че за култура би трябвало да се отпускат много пари, но в крайна сметка по галерии се представя само графика и живопис. Даже скулптура почти няма. Виждат се имената на едни и същи хора", коментира Георги Великов.
Въпреки малкото пари, свежи идеи и желание за работа не липсват. Дърворезбата има ново лице, което иска да ни покаже. Стелиян и Георги са част от творческия колектив "Група 9" - ентусиасти, които искат да популяризират изкуството от дърво.
"Правим го с идеална цел - за доброто на тези, които ще бъдат след нас", казва Стелиян, докато с Георги обсъждат откриването на третата им изложба "Свободата.NET" в Балчик.
С чук, длето и много желание
Георги и Стелиян признават, че хляб с дърворезба трудно се вади. "Не, че няма поръчки, но процентът на успеваемост да изкараш прехрана от такъв тип изкуство е много малък. Този тип красоти са последното нещо, което ще си позволи човек, преди да си купи стол, маса, гардероб. Това е въпрос и на финансови възможности, но и на липса на култура", казва Стелиян.
Произведения с висока художествена стойност от дърво у нас се правят прекалено рядко. Обикновено само по предварително договаряне, а цената се постига след пазарлък. Вероятно е въпрос на време преди колекционерите да осъзнаят, че инвестицията в подобни творби си струва. Особено с шеметните темпове на оскъпяване на образците на съвременно изкуство, каквато поне е тенденцията на Запад.
За да оцелеят, творците все по-често прибягват до кръстоски с други материали, което ограбва идентичността на дърворезбата. Така тази класическа разновидност на изкуството се свежда до поджанр, съжалява Стелиян. Георги обаче умело работи и с метал, като често съчетава тези два материала.
Георги не е съгласен с новия министър на културата Петър Стоянович, според когото няма какво да сложим в бъдещия БГ Лувър: "Как да няма? Депата стоят пълни с произведения - насред влага и прах".
"Ние сме донори на българското изкуството, а не обратното, защото се отпускат минимални средства. А има млади ентусиасти, които са на световно ниво", казва Стелиян. Георги е оптимист, че бизнесът ще започне повече да спонсорира подобни творчески проекти, включително и за да се саморекламира.
Повечето им колеги са принудени да приемат поръчки за мебели, с които основно си докарват приходи. Останалите просто стягат куфарите и бягат на Запад, където трудът им се цени много повече.
"Бил съм на Запад - в Америка и Англия, но там осъзнах, че съм чужд. Причината, която ме караше да избягам, е тази тарикатщина на дребно, която цари навсякъде, ниският морал, липсата на уважение и толерантност. Това са неща, които всички виждаме", казва Стелиян. Той също си има друга професия - киноиндустрията. Дървото обаче е голямата му страст.
SMS от Омуртаг
Стелиян създаде смартфон в човешки ръст с SMS от хан Омуртаг, показан м.г. в пловдивската Нощ на музеите и галериите. Творбата, изработена изцяло от дърво, бе част от изложбата "Словото на изкуството, изкуството на словото" на Група 9. Още тогава художествената симбиоза между технологии и история се радваше на огромен интерес, но днес творбата стои на склад.
На нея се чете повелята на средновековния владетел: "Човек и добре да живее - умира и друг се ражда, и нека роденият след него (по-късно), като гледа тези писмена, си спомни този, който ги е направил".
"Хората имат желание да притежават най-новото, блестящото, красивото, а забравят онези най-истински основи, битието", коментира Стелиян. Спомня си с усмивка за дебюта на смартфона. Би се разделил с произведението си, ако се появи кандидадат-купувач.
"Мислих за съвременното поколение комуникации. Реших, че трябва да се фокусирам върху смартфона като олицетворение на начина, по който общуваме в момента. Използвах латиница, защото това е отражение на реалността - все повече пренебрегваме кирилицата във всекидневното си общуване - SMS, имейли, чат. Исках да обърна внимание върху този проблем", спомня си той за идеята. Изработката- изцяло ръчна - отнема два месеца.
Той е убеден, че изкуството трябва да бъде разбираемо хората: "Какъв е смисълът да правиш нещо, които само ти разбираш? Иначе е безсмислено его. Художникът е човек, който отразява или съвремието, или нещо нереално. Това са двете основни насоки - реализъм и утопизъм".
Левски със затворени очи
Как да ви гледам? Сигурно това би си помислил днес Апостолът на свободата, ако можеше да види протестите от последните 15 дни. Неизбежно разговорът тръгва в тази посока. Сигурно ви е попадал плакат на Васил Левски със затворени очи, който оглавяваше последните големи шествия в София. Негов автор е именно Стелиян.
Той твърди, че язвата на разваления ни обществен морал не може да се изреже с нож. Промяната ще стане бавно и постепенно, може би в следващите едно-две поколения. "Политиците са само черешката на тортата, те са продукт на обществото, в което живеем", настоява той.
Свободата, тази химера
"Свободата.NET" е името на третата изложба на групата, която ще бъде открита на 2 юли в Градската художествена галерия в Балчик. Акцентът е върху социалната свобода. Изложбата показва 10 произведения на 10 автора и ще може да се види в морския град в следващите месец и половина.
"След това ще се опитаме да намерим място в София, където да я покажем, вероятно през есента. Идеята е човек да се изразява свободно - по този начин и произведенията са доста разнообразни. Дадохме си пълна свобода", надява се Георги.
"Свободата е една химера, към която се стремим във всяко едно отношение - житейска, емоционална, душевна, социална. Като изкачване на планина - стигнеш един връх, после следващия, тя увлича", казва Стелиян.
На раздяла я описва като цвете в саксия, което непрекъснато трябва да се полива. Преди да се върне към поредното трупче от чам, което ще превърне в птица с метални крака. Към дървото на неговия живот.
Питам ги за бъдещето на дърворезбата. Отговорът е "Зависи от нас".
