За ден, за уикенда или дори за месец-два, китайски фирми са готови да платят високи цени за миловидни чужденци, които да се присъединят към тях като фалшиви служители или бизнес-партньори.
Някои наричат това "бяла завеса." За други такива събития са известни като "бял мъж с връзка", "шоуто на символичния бял тип" или просто "работа като лице".
И по същината си то залага на вековната китайска концепция за лицето. Присъствието на няколко чужденци означава, че фирмата има престиж, пари и важни връзки - независимо дали са реални или не, с компании в чужбина.
Лицето - по-важно от самия живот
"Лицето, както казваме в Китай, е по-важно от самия живот," казва Жан Хайхуа, автор на "Да мислиш като китаец". "Тъй като западните държави са толкова добре развити, хората си мислят, че те са по-богати. Те смятат, че ако фирмата може да назначи чужденци, тя има много пари и много важни връзки отвъд океана. И когато искат наистина да впечатлят някого, те може да извадят на показ чужденец."
Или да си наемат такъв.
Миналата година Джонатан Заткин, американски актьор, живеещ в Пекин, изпълнява ролята на вицепрезидент на италианска фирма за бижутерия, която - както твърдяли организаторите на мероприятие, от десетилетие е партньор на китайска бижутерска верига.
Заткин получава 2000 юана (около $300), за да долети със самолет заедно с няколко руски моделки, в малко градче в централната провинция Хенан, където изнася реч за мащабната церемония по откриване на местен бижутерски магазин.
"Бях на сцената с кмета на града и изнесох реч колко приятно е да работя с фирмата от 10 години и как толкова много се гордеем от работата, която те са свършили за нас в Китай," разказва Заткин. "Те поставиха голям подиум и целият град беше там, както и други местни богаташи."
Изискванията за тези работни места са прости - да бъдеш бял, да не говориш въобще китайски, или въобще да не говориш, освен ако те поканят да го сториш, да се преструваш, че едва вчера си слязъл от самолета.
Пазарна ниша за актьори и модели
Тези, които се заемат с подобни шоута, по принцип са безработни акьори или модели, работещи почасово учители по английски или други пребиваващи в страната чужденци, търсещи да припечелят нещо допълнително.
Често те биват водени във второкласни или третокласни градове, където присъствието на бледолики е необходимо, за да бъдат впечатлени местните власти, да се уреди договор или просто за параван, че фирмата е международна.
"Понякога фирмите искат чуждестранно лице, което да ходи на срещи или конференции, да посещава вечери и обеди и да се усмихва на клиентите, като им стиска ръка," гласи реклама, публикувана от фирма, наречена Rent A Laowai (китайската дума за "чужденец") на сайта за обяви онлайн thebeijinger.com. "Има възможности за работа за хубави момичета и за мъже, които изглеждат добре в костюм."
Хора като Брад Смит. Когато Смит - псевдонимът на живеещия в Пекин американски актьор, вдига телефона в ранната утрин, той стои пред зала за конференции в Ramada Inn в Ханжу, град на около 160 км от Шанхай. Днешната му работа е да се преструва, че е архитект от Ню Йорк, и да представи пред местните власти проекти за строежа на нов музей.
"Не са ми казали какво е името ми днес. Мисля, че е Лорънс или нещо подобно," разказва Смит. За разлика от друг път сега не са му дадени фалшиви визитки, които да раздава на място.
Преди това той е преговорил сценария с китайските си "бизнес-партньори" в местен KFC ресторант. "Тук пише, "Добро утро на събралите се тук изтъкнати лидери. За мен е чест да участвам в тази програма", споделя Смит, който моли истинското му име да не бъде използвано, защото се бои, че това би могло да изложи на риск работата му в бъдеще.
Ако на Смит бъде зададен въпрос, нареждането е да се преструва, че отговаря, докато неговият "преводач" се преструва, че превежда.
От време на време такива ангажименти могат да доведат до неприятности. Смит казва, че преди 18 месеца пекинската полиция чука на вратата на апартамента му, след като финансова компания, за която той е работил няколко месеца в Ксиан, град в западен Китай, измамила клиентите си с милиони юани.
Опасностите
"От фирмата са казали, че аз съм бил човекът, който е взимал решенията," разказва той. "Дори не си спомням името й. След това реших, че никога повече няма да си използвам паспорта отново с тези фалшиви фирми. Малките шоута са много по-безопасни."
Понякога фирмите наемат бели хора просто за да седят в офиса по няколко часа на ден до прозореца, където клиентите и купувачите могат да ги виждат.
Белите жени също са търсена стока, понякога за да се преструват на чуждестранни приятелки, или в случая на Вики Мохидийн - да претендира, че е петролен магнат.
Мохидийн, която е шотландка, приема срещу 300 юана ($44) през 2008 г. ангажимента да присъства на нещо, което тя описва като "конференция по петролните сондажи" в провинция Шандун. Няколко пълни автобуса с чужденци, чиито националности варират от пакистанци до нигерийци, са закарани до мястото на събитието. Там те са посрещнати от духов оркестър и удостоени с пищен обяд.
"Разправях как имаме много петрол в Шотландия. Не знаех какво да говоря. Беше малко изнервящо. Бяхме почетни гости на заместник-кмета. Настаниха ни в чудесен хотел. Беше много луксозно."
За Мохидийн, която тогава тъкмо е пристигнала в Пекин, това изживяване, макар и странно, й разкрива една от страните на Китай, която повечето чужденци никога не виждат.
"Това е част от същността на самия Китай, разбирате ли?" коментира Мохидийн. "Има доста сложен свят на фантазии там, където - ако всички вярват в това, няма значение дали е истина. Такъв тип изживявания ми дават по-пълно разбиране за начина, по който функционира културата им."
