Защо турската руска салата не е като българската?

Защо турската руска салата не е като българската? Това е един от въпросите, с които ме "застреля" 14-годишната ми дъщеря, след като се върна от първата си екскурзия в чужбина. Бяха с баба й за два дни в Истанбул. От краткото си пътешествие дъщеря ми се върна набъбнала от впечатления и сравнения. Ще се опитам да ги предам от нейно име.

По пътя към границата - нищо интересно. Минахме през Свиленград - сиво, грозно, никакво. Чудя се защо му викат град, като си е село.

Виж, Капитан Андреево е друга работа - хубави къщи, с градинки и басейни отпред. Какво? На митничари ли казваш, че са тези къщи? Тези, дето ни проверяват на границата и ни удрят печатите? Е-е, че то не било лошо да си митничар... А баща ми тогава защо ме кара да ставам лекарка като него? Споко бе, майтап си правя...

Като минахме границата, веднага разбрах, че вече не сме в България. Сега, не мога да ти обясня по какво точно разбрах, обаче веднага се усеща.

Тръгнахме по една голяма магистрала, много голяма и широка ми се видя, не е като нашата до морето. Шофьорът на автобуса спря на два пъти, за да плати някаква такса. Казваш, че и при нас щяло така да стане. Ама кога? Сигурно след 100 години...

И освен това, покрай цялата магистрала, чак до Истанбул, са засадени дръвчета, храсти, че дори и цветни лехи. Не те лъжа за цветята, и снимки съм направила, ако не вярваш.

Стигнахме в Истанбул. Настанихме се в хотела и хайде - по църкви, султански дворци и джамии. Направо без крака останахме - толкова много неща трябваше да видим за два дни. И навсякъде - пълно с туристи - японци, румънци, всякакви...

А пък колко българи имаше, сякаш цяла България се беше изнесла за почивните дни в Турция. Видях даже и две учителки от нашето училище...

Не, жени с шалвари и забрадки по улиците не видях. Хората си ходят най-нормално облечени. Ти какво очакваш?

Екскурзоводката (много приятна жена, била от Кърджали и завършила история в София, ама от десетина години с мъжа си, той пък бил от Силистра, живеели в Истанбул) много хубаво през цялото време ни обясняваше кое какво е. В какъв смисъл дали са отишли там при Голямата екскурзия? Не те разбирам. За каква голяма екскурзия ми говориш?...

Та, екскурзоводката ни каза, че населението на Истанбул надхвърляло 12-13 милиона души. Ние колко сме? Осем милиона имаме ли?

Освен това екскурзоводката каза, че градът непрекъснато се разраствал и много се строяло. Обаче имало изискване - първо районът около новите сгради трябвало да се озелени и едва след това има давали разрешение за откриване. Сигурно наистина е така, защото, където и да се обърнеш, само градинки, паркове и зеленина.

Пък колко е чисто по улиците! И като погледнеш нагоре - минаре до минаре! Жените от групата казаха, че все едно са в турските сериали, дето ги дават по телевизията. Само в Истанбул имало 2800 джамии, представяш ли си? Така ни обясни екскурзоводката...

Да, знам, учили сме по история, че са нещо като поробители. Да, сещам се, че ме накара да гледам "Време разделно", обаче чакай да ти разкажа кое е най-интересното. Във всичките им паркове има табели, че се хваща безплатен интернет. Представяш ли си? И хората седнали с лаптопчетата по тревата и си работят. Ти луда ли си? За какво да сядам на тревата в нашата Градска градина? Най-много кърлеж да ми се забие, или да размажа нещо кучешко!

Иначе храната им е превъзходна. А пък сладкишите им са - нямам думи. Обаче на закуските и вечерите в хотела най-ми хареса руската салата. Да, вярно, че по принцип не я обичам, обаче турската руска салата, да знаеш, няма нищо общо с българската. Не знам как я правят, но е много вкусна.

А пък като се разхождахме из Истанбул, едни руснаци ни почерпиха с турски чай. Влязохме с баба в един магазин за кожени палта и хората, като ни чуха да говорим български, казаха - "О-о, братушки, заповядайте". Баба им обясни, че само гледаме, обаче те настояха да ни черпят с чай (в едни такива много интересни чашки го наляха) и казаха, че празнуват, защото отборът на Русия, май по баскетбол беше, спечелил някаква важна победа.

Абе, въобще хората там са много любезни. Даже, като си тръгвахме от хотела, един мъж като ни видя, че се мъчим с куфара, дойде и ни го пренесе до автобуса. Да, турчин беше, какъв друг да е...

И не, не видях жени с шалвари и забрадки по улиците. Колко пъти ще ме питаш едно и също? Може и да си ги виждала в Кърджалийско да ходят така, обаче аз в Истанбул такива жени не видях. И за какъв башибозук пак ми говориш. Аз едно приказвам, ти...

Да не забравя... Още първия ден, след вечеря, отидохме да се разходим до площада на Баязид. Седнахме на една пейка и чак към 11 часа се прибрахме. Какво като сме били в непознат град и е било късно? То всичко там е осветено, светло е като през деня, да не си мислиш, че е като при нас...

Ами ти знаеш ли, че само тоалетните на мола им, онзи с аквариума, са горе-долу колкото нашия мол? И представяш ли си, в тоалетните до сeшоарите има преси за коса? В нашия мол защо няма преси за коса? Казваш, че ще ги откраднат. Ами в Турция защо не ги крадат?

Жалко, че не успях да си взема едни обувки, които много харесах в мола. Продавачките обърнаха целия магазин, за да намерят от моя номер, обаче нямаше. И жените 100 пъти ми се извиниха, че нямат моя номер и ми предложиха, ако мога, да мина на следващия ден, защото щели да направят всичко възможно, за да го доставят. Автобусът обаче ни чакаше да отпътуваме към България, така че им благодарих и това беше.

После тръгнахме и като минахме границата, веднага разбрах, че вече сме в България. Сега, не мога да ти обясня по какво точно разбрах, обаче веднага се усеща.

И първото нещо, като видяхме на нашата митница беше един кол, целият облепен с изплюти дъвки. Всички хора в автобуса много се възмущаваха - абе, това ли трябва да ни посреща и изпраща, как не ги е срам... Пък баба каза - дано следващия път, като ходим до Истанбул, колът с дъвките да го няма.

Да, защо да не отидем пак! Знаеш ли колко е хубаво...