Скарлет е добра мишена. Дъщеря на художник от Уилямсбърг, тя носи странни дрехи в училището си в Ийст Вилидж, има леки затруднения с ученето и като цяло е боязлива и несигурна. Лайла - местното "лошо момиче" в детската градина на Скарлет, започва веднага.
Скарлет, присмива се тя, не може да чете. Нейните обувки Payless и Gap не са достатъчно добри. Не й е "разрешено" да играе с някои момичета. Лайла сформира група, в която Скарлет не може да участва. Едно момиче заплашва физически да я нарани. По време на междучасието Лайла се върти около Скарлет, с кръстосани ръце, и заявява "Наблюдавам те."
"Стигнах до средното училище, преди нещата да станат толкова гадни, колкото те ги правят за Скарлет", казва майката на Скарлет - Анелизабет, която моли фамилията й да не се споменава, за да защити дъщеря си. "Разбирам, че децата се развиват много по-бързо, но да видиш такава враждебност на толкова ранна възраст - това е наистина шокиращо."
Преждевременна агресия
Поведението на лошите момичета, обикновено наричано от професионалистите "социална агресия", а от уплашените родители - "тормоз", съществува още откак косата се връзва на опашки, които да бъдат дърпани, и бележки, които да бъдат подавани в час (сегашните оскърбления се пишат в SMS).
Но докато пресметнатата комбинация от сформиране на клики и изключване от тях някога започваше с партитата с преспиване в пети клас, сега все по-често се среща и в първите училищни и предучилищни години.
Скорошно проучване сред 273 третокласници в Масачузетс установява, че 47% са били обект на тормоз поне веднъж; 52% съобщават, че са били наричани с груби имена, били са обект на присмех или подигравки по болезнен начин; а 51% са били целенасочено изключени от някакви дейности, групата си от приятели или напълно игнорирани поне веднъж в последните няколко месеца.
Жертви на отлъчване
В случая на малко момиче на име Керълайн Порт, бурята не започва до попадането й в първи клас. Месеци след постъпването в частно основно училище в предградията на Сейнт Луис, сега 9-годишната Керълайн се буди нощем от кошмари, страда от сомнамбулизъм и плаче прекалено често. Когато майка й - Карън Порт, се среща с учителя на Керълайн, тя научава, че дъщеря й е жертва на отлъчване от групата. "Бях много разстроена," казва тя. "Защо никой не ми беше казал?"
Пет рождени дни минават без каквито и да е покани. Никой не иска да играе с Керълайн. Тя седи с момчетата на обяд. "Мразя се," казва тя на майка си, когато се прибира вкъщи. Тогава е била на 7 години.
Г-жа Порт търси помощ от училищния психолог, което подобрява за кратко нещата, но присмехът и подигравките към Керълайн продължават. Един ден Керълайн се връща от училище, носейки малък син камък, който психологът й е дал - съкровище, което е показала на децата в клас. "Те питаха дали и той има болестта на Керълайн," споделя тя на майка си. "Отново се започва."
Извън света на невинността
"Изследователската литература на тема агресия е много ясна - при отношенческата агресия тя е въпрос на подражание," казва Трейси Ваянкур, която специализира психичично здраве сред децата и предотвратяване на насилие в университета в Отава. "Децата отразяват културата като цяло - от реалити телевизията до материализма."
Вече не живеем в света на невинността на Синди Брейди, където шепа канали предъвкват мекота, добро отношение и любезност. "Голяма част от това, което се приема за развлечение, е свързано с прояви на грубост, жестокост и глупост," казва Мелийн Кеворкян, която изучава тормоза в Новия Югозападен университет във Форт Лодърдейл-Дейви във Флорида. "Това, което възприемаме като комедия, е всъщност присмех над други хора."
Никол Мартънс, професор по телекомуникации в университета в Индиана, е провел изследване, свързващо агресивното поведение с шоута със звезди, които изглеждат социално агресивни, като "Хана Монтана" и "Простият живот" (The Simple Life). "Няма ефект върху агресията при момчетата, но при момичетата има ръст на агресията сред тези, които гледат социално агресивни женски ролеви модели по телевизията," констатира Мартънс.
Освен това е налице и тенденцията да порастват по-бързо (в английския за тази тенденция има дори съкращение - GOY, употребявано от родители и преподаватели). Шестгодишни деца посещават Ерин Мънроу, съветник по училищни въпроси в Бостън, оплаквайки се, че Еди-кой-си не иска да играе с тях, защото харесват Jonas Brothers и Майли Сайръс.
Мънроу общува с първокласници, на които съучениците скубят косите, които повръщат преди училище и се оплакват от постоянни болки в стомаха. "Вече е абсолютен признак за не-готиност това да нямаш мобилен телефон или да не носиш правилното облекло," споделя Мънроу. "Горките момичета, които носят блузи Strawberry Shortcake, за тях просто няма шанс."
Никой не иска пингвинът на дъщеря му да бъде изхвърлен от иглуто в онлайн играта Club Penguin. Но твърде много родители веднага заемат страната на дъщеря си, без напълно да разгледат нейната роля в скандалите, коментира Розалинд Уайзман, автор на библията на противниците на "лошите момичета" - "Кралиците майки и мераклийките". Понякога, както изтъква тя, жертвата може да се окаже провокаторът на цялата история от самото начало.
Родители-съучастници
Въпреки че влиянието на връстниците без съмнение е фактор, ветераните преподаватели и училищни психолози казват, че родителите често са съучастници в случващото се. "Родителите смятат, че е нещо много сладко, ако техните 2- и 3-годишни деца имитират танца от 'Single Ladies' или пеят песен на Алиша Кийс и Джей Зи," обобщава Уайзман. "Но въобще не е забавно на 8 години, когато те припяват на Лейди Гага и настояват да получат мобилен телефон."
Възпитателка в детска градина в едно от най-престижните частни девически училища в Ню Йорк констатира, че "лошите момичета често са потомки на лоши майки." Тя е шокирана от "злъчта" сред 5-годишните деца. Те казват: "Ти четеш само илюстровани книжки, а ние всички вече четем по-сериозни неща." Или, "Защо не се срешиш? Не изглеждаш добре днес."
И те не се боят от това да бъдат в конфликт с учителя. "Вероятно те могат да се държат по този начин у дома безнаказано," твърди тя. "Това е нещо нетипично за тази възрастова група, тъй като обикновено те се стараят да зарадват възрастните."
В определени случаи самите родители изглежда се радват на такова поведение. Когато дъщеря й Джулия е постъпила в първи клас миналата година, разказва Леа Пфау, майка на две деца от Шърман Оукс, Калифорния, едно момиче заплашило, че ако Джулия не постъпи както й бъде наредено, "ще кажа на мама и тя ще се срещне с твоята майка, и ти ще си имаш неприятности."
След това момичето организирало поредица от "ексклузивни клубове", членките на които могат да бъдат изхвърляни заради различни нарушения на правилата. "Бях изненадана от жестокостта й," разказва Пфау. "Но бях още по-изненадана от другите родители. Вместо да го го спрат в самото начало, те насърчаваха това поведение."
Айлийн O'Конър, адвокат и майка на пет деца в Джорджтаун, Вашингтон, също е била свидетел на жестокост и грубост в класовете на дъщерите й. "Честно ви казвам, родителите не само го позволяваха, те самите участваха в това," разказва тя. "Родителите на лошите момичета често си мислят: Чудесно, дъщеря ни е толкова популярна!"
В Югоизточен Вашингтон Розалин Райс, заместник-директор на общинско основно училище до миналата година редовно е провеждала помирителни срещи между млади ученички. "Те споделяха за дълбока омраза още от първи клас," спомня си тя. Една първокласничка е била отбягвана от другите, тъй като не е имала "правилните" училищни аксесоари - блещукащо лепило и чанта с "Powerpuff Girls".
Тя спира да ходи на училище, тъй като родителите й не могат да си позволят да й вземат такива. "Останалите момичета не спираха да я обвиняват, че краде техните, което не беше истина," разказва Райс. Децата, чиито униформи не са редовно гладени или е трябвало да вземат такива от училище, също са били обект на безмилостни подигравки. Дори в долния край на социално-икономическия спектър, "момичетата съдят доколко хората ги е грижа за тях на база това, което притежават."
Райс и няколко други експерти наблюдават промени в детските игри, с акцент върху контролираната среда, технологичните екстри и материалните обекти. Вместо да разрешават проблемите по време на свободни игри навън, децата са обект на управление на микро-равнище от родителите, които се намесват да разрешават конфликтите им вместо тях.
Деби Роузънман, учител от 31 години в училище в предградията на Детройт, разказва, че месещите се в живота на децата си родители едновременно не успяват да осигуря адекватен авторитет или подходящи форми на родителски надзор.
"Момичетата, които са жертвите, обикновено са отглеждани от родители, които ги насърчават да се държат по-адекватно съобразно възрастта си," казва Роузънман. "Лошите момичета са на 8 години, но искат да бъдат на 14, а техните родители не ги спират. Всички те искат да са победители и отличници." И така жестокостта започва.
