Мрачният неделен следобед на 16 септември не вещае нищо добро за малкото хора, решили да рискуват и да се доверят на надеждата, че няма отново да завали. Дъждът почти не е спирал вече втори ден.
В краткия сух времеви отрязък с Явор вървим към посолството на Германия, където трябва да се проведе събитие, което едва ли някой би свързал с дипломация, политика, бюрократични процедури.
Във вътрешния двор на сградата продължава започналият преди ден в центъра на София Sprite Graffity Fest, а повечето посетители са привлечени от възможността да се срещнат с нова за България форма на стрийт изкуство, която носи всички положителни белези на модерното.
Става дума за Tape art, течение, силно повлияно от графити културата. Възниква в САЩ, но пуска дълбоки корени в Германия и сега столицата на този стил е Берлин. Концепцията е проста - използва се тиксо, за да се създаде върху платното желания образ.
Всеки с макетно ножче, малко талант и малко въображение може да създаде нещо красиво - техниката е проста, оригинална и позволява грешки на автора - поправката им се изразява в отлепяне на неточно използваното тиксо.
Чарът на Tape art се намира именно в огромното безгрижие, което излъчва това изкуство. Правиш каквото си искаш, но се съобразяваш с почти никакви догми и следваш само собствената си идея.
Братята Томас и Щефан, по-известни като Tape Тhat, са сред популярните творци "с тиксото". Именно те са атракцията, която привлича в немското посолство както фенове на графити културата, така и хора с най- различен профил, които просто искат да видят нещо ново, оригинално и позитивно.
Запознавам се с двамата докато заедно с организаторите се опитват да нагласят едно 5- метрово платно. Първата ми мисъл е, че са заети и само ще се раздразнят от поредния журналист, който иска да им задава шаблонни досадни въпроси. Те обаче се оказват самата комуникативност.
Облечени в обикновени суичъри и постоянно усмихнати, предразполагат към разговор, различен от планираното стандартно интервю. Не бързат заникъде и по изражението на лицата им личи, че се забавляват искрено с това, което правят. Учат различни видове икономика, а Tape art е това, което обичат.
Казват, че всичко може да ги вдъхнови. Това прозвучава като шаблонен отговор, но после дават един особен пример: вдъхновението им за това, което предстои да направят, е дошло от мотото на кампанията на немското посолство, част от която е и тяхното изпълнение - Немско забавление (Deutchland Spaß). Изразът им е харесал и са решили да го облекат в образи.
Картината им ще представлява, от една страна, стария тип немец с мустак, шапка с перо и типичното бузесто лице, а от другата страна ще стои типичният млад безгрижен хипстър. Бюргер срещу хипстър.
Така си представят концепцията на останалия свят за немците. И се шегуват с този шаблон, като го пресъздават върху платно. Това е техният немски хумор и така кореспондират с цялостната идея на организаторите.
Двамата братя не могат да ми кажат нищо за бъдещето си, защото съвсем нарочно не правят планове. Някой ги кани за участие и след три дни те са на място и творят. Дори не са знаели за Tape art преди да го открият сами докато са рисували графити- предишното им основно занимание. Смеят се на въпроса дали са рисували графити на забранени места - отговорът не бил като за интервю.
Не се чувстват популярни, просто са щастливи от позитивните отзиви откакто се занимават с това изкуство (Дебютират през 2011г.).
След малко всички приготовления са ОК и Томас и Щефан започват работа. Около тях на други платформи работят няколко графити художника и двама представители на Spray paint стила. Всичко върви гладко до момента, в който над София отново започва да се лее дъжд.
Условията стават толкова тежки, че за двамата е невъзможно да продължат. Всички останали привършват работа и си тръгват, но Tape That методично използват всяко отслабване на дъжда и постепенно, след 3 часа работа, творбата е готова. Двамата усмихнати автори завършват това, за което са дошли. Казват, че изкуството им дава баланс. Изглежда е точно така.
Що се отнася до дълготрайния ефект от немското участие в Sprite Graffiti Fest, той може да бъде описан през думите на посланика на Германия Матиас Хьопфнер: "Докосването до този тип култура може да спомогне за развитието на гражданското общество в България". Явно за да има гражданско общество, всеки трябва да симпатизира на другите. Старите на младите, официалните лица на алтернативните художници.
Атмосферата на одобрение е нещо ново за мен. Изводът е да се радваме на всичко креативно - без етикети. След като се роди една идея, тя трябва да си намери място под слънцето.
