Имаше времена, в които мастилото по тялото беше повече табу и по-малко - тренд. Въпросът за татуирането караше бабите да възкликват, че само затворниците имат татуировки и да си представят картинки в стил: "Киро + Пена, Приморско, 1961".
Днес въпросът не е имаш ли татуировки, а колко.
Има нещо много вълнуващо в идеята да носиш върху кожата до края на живота си нещо свое и крайно лично, а понякога посланието да е известно само на теб.
Обичайно, когато чуем татуист, си представяме мускулест мъжага с татуси по цялото тяло, един-два флеша или пиърсинг на необичайно място в студио с тежка музика.
Решихме обаче да си "сверим часовника" отвъд клишето, избирайки си гид в света на татусите, за когото те не са само професия, а призвание.
Става дума за Снежина Попова. Тя е на 25 години, но се занимава с рисуване откакто се помни и за нея "занаятът" на татуиста е предопределен.
Миналия уикенд тя спечели първо място в категорията "малка черно-бяла татуировка" на тату-феста в НДК.
Татуировката на полски цветя с леко фантастичен елемент може да не ви се стори никак малка, но се превръща в повод да говорим именно със Снежина за това как се става татуист, има ли мода при татуировките и как се гледа на жените в бранш, който като че ли намираме за по-скоро мъжка територия.
Снежина е лаконична, но и изчерпателна, когато говори за голямата си страст. Именно на такъв татуист бихме поверили кожата си - точен и ясен, без излишни увъртания.
По образование е скулптор от Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", но като тийнейджърка в гимназията голямата й страст са пиърсингите и експериментира с тях по ушите и по лицето си.
Тогава се сблъсква и със скептицизма относно изборите ѝ - питат я как ще си намери "сериозна работа", ако продължи с обеците или вземе, че се татуира. Любимо клише, което чуваме дори и днес... За щастие, тези стереотипи не са я спрели по пътя й. Дори напротив.
Вместо да я разубеди, въпросът й действа като силна мотивация да се захване още по-упорито с рисуване. "Това се оказа моето нещо", убедена е Снежина.
Родителите й оказват огромна подкрепа и нямат резерви относно начинанието, което си избира, а майка й дори се превръща в неин клиент и има татуировка, свързана с култовите Pink Floyd.
За самата Снежина всяка крачка напред се оказва "просто още една тухла в стената", която тя разбива с упорство.
Започва висшето си образование в Националната художествена академия, но изкарва там само няколко седмици - пореден фактор, който тя смята по-скоро за късмет, отколкото за спънка. Академичната среда успява да я срещне с човека, който я въвежда сериозно в света на татуировките. Той я води в първото тату-студио, където Снежина започва курс, а впоследствие - и работа.
Звучи така, сякаш нещата се случват съмнително лесно, но според нея всичко е, защото е имала страхотно желание да се захване именно с татуировките.
Само с желание обаче не става, затова Снежина ходи в студиото ежедневно и попива занаята. В началото повече наблюдава и се учи, а и разделя времето си между амбицията да се превърне в истински тату-артист и майстор на иглите и работата си на сервитьорка в заведение.
"Накрая напуснах и кръчмата, и всичко, и започнах да татуирам", обобщава Снежина.
Тя не е от татуистите, които са изрисувани от глава до пети. Чаровната й усмивка и крехкият й външен вид водят до въпроса дали не се е сблъсквала със стена от съмнения от страна на клиентите си. Все пак, когато споменем думата "татуист", в ума ни обикновено изскача представата за едър мачо с много, много мастило по ръцете.
Оказва се обаче, че единственото, което в началото поражда съмнения, е възрастта й - все пак е едва на 20, когато хваща машинката за постоянно. Обяснява и че тези съмнения са напълно основателни, когато даденият артист все още няма дебело портфолио, което да показва на клиентите си.
"Понякога продължават да се изненадват, че аз ще ги татуирам", уточнява с весел тон Снежи.
"Питат ме: „Ама, ти ли ги правиш татуировките?!", и аз потвърждавам. "Но после винаги са доволни", допълва тя. Е, в началото е имало притеснения - да не забравяме, че резултатите от работата й са за цял живот. Затова и Снежина започва колебливо и татуира "каквото й дадат".
Постепенно развива и разработва свой разпознаваем стил. Доказателство за това е татуировката на едната й ръка, която доста напомня на онези черно-бели цветя, с които печели приза в НДК.
Снежина разказва, че повечето прохождащи тату-артисти започват, рисувайки по приятелите си. Често тук се получава разминаване - близките на татуиста не искат да го натоварват и казват например "Ето ти този кръг с тънки черти". Оказва се, че подобни фини татуировки понякога са най-трудни и пипкави за изпълнение, въпреки че често дори и не се забелязват на пръв поглед.
Самата Снежина няма любим стил и уточнява весело - "Всичко обичам да рисувам".
Харесват й реалистичните татуировки. На вече споменатия тату-фест в края на септември тя може да се похвали и със страхотен черно-червен и изключително детайлен Джак Спароу, който краси крака на един щастлив доброволец от коляното до слабините.
Само че Снежина не обича да се ограничава и пробва различни подходи.
Като всяко нещо, свързано с външния вид, и при татуировките си има тенденции, споделя още тя. Вече отминава времето на трайбълите, татусите в стил "бодлива тел" и йероглифите, за които никога не можеш да си сигурен дали не гласят "Пиле по Съчуански".
Важното е да имаш собствен стил, категорична е Снежина. Според нея собственият почерк е незаменим за един тату-артист, който да може да помогне на колебаещ се клиент какво да избере, или да помогне на някой с ясна идея да получи наистина най-добрата рисунка. "Клиентът те търси именно затова", смята Снежина.
Тук се крие и причината тя да разчита на рекламата "от уста на уста", която по думите й вече дава своите резултати и й води нови и нови клиенти.
В този занаят е от значение и дипломацията, държи да подчертае тя.
Когато при нея дойде човек, който дори не е сигурен, че иска татус, Снежи го отпраща вкъщи да изпие едно кафе бавно и спокойно и да си помисли още малко, преди да предприеме подобна изключително важна крачка.
"Често същият човек се връща след година-две с ясна идея какво иска и излиза страшно доволен", допълва още тя. Разубеждава и такива, които са се спрели на неподходящ дизайн, който със сигурност няма да издържи проверката на времето и след известен брой години няма да изглежда добре.
Според нея най-големият чар на работата й е, че никога няма точни граници. Доказателството? На въпроса колко татуировки има, Снежина просто свива рамене - "не знам, вече една се слива с друга и така...".
