Джеймс е полубританец, полуиталианец. Майка му е англичанка, баща му е италианец. „Затова и съм риж“, обяснява още в началото на разговора ни. И въпреки че е четвъртият член на The Stars Group, който ви представяме в специалната ни рубрика, успях да открия човек, който има солиден опит в света на хазарта и играе покер наистина добре.
Роден е в Бари, където завършва икономика, но още докато учи, се запалва по покера. Първоначално играе с приятели вече изчезващия вид с пет карти, а през 2006 г. се ориентира към Texas Hold 'em (който занапред ще наричаме просто „Тексас“) – точно когато е и бумът в Щатите.
„Бумът в Италия беше около 2008-2009 г. и бях вече пред останалите. В началото беше велико. Да имам преднина пред останалите играчи, беше истински полезно.“
Каква е разликата между двата вида покер?
„Разликата е в блъфа и сметките. При петте карти нямаш нищо на масата и всичко зависи от картите в ръката ти. При Тексас трябва да калкулираш много неща. Трябва ти и много спокойствие.“
Постепенно се насочва и към други казинни игри. Играл е всичко от ротативки до бакара. Обожава блекджека. Предпочита да играе онлайн, защото там „гарантирано няма измама“.
Междувременно, се мести да живее в Тенерифе. Там прекарва осем години от живота си, в които паралелно с покер страстта си, работи като барман в половината от времето си.
„В Тенерифе е прекрасно, но си остава остров. След първите шест-седем месеца имах нуждата да отида някъде другаде, да се махна от острова. Дори да отидеш до Мадрид, полетът е три часа. Понякога може да е стресиращо.
Но иначе е страхотно. Бях на 22, когато се преместих там. Атмосферата, всичко там е различно. Слънцето променя всичко. Дори през зимата е топло. Стилът на живот е различен. През зимата отново е 20 градуса, а ти си по джапанки и къси гащета. Постоянно си щастлив. Никой не отказва да пие бира, защото е студено, например.“
След авантюрата си в Тенерифе, Джеймс се мести в Лондон. Негов приятел го насочва към оферта за работа, на която търсят хора с италиански език – като дилър в казино, която идва точно навреме – малко, след като се е разделил с приятелката си.
„Исках да знам какво е да си от другата страна, зад монитора – точно това им казах на интервюто. Не знаех какво правя в началото, но се влюбих в работата. Разбрах, че това е секторът ми. Сега се опитвам да стана още по-добър.
Останах там около година. Харесвах работата си, но това не беше мястото за мен. Обичам да излизам, да се срещам с хора, нo, както може би хората, които са живели в Лондон, знаят, това понякога може да не е толкова лесно.“
И, отново, абсолютно навреме идва възможността да се премести в България и да заработи в The Stars Group. Лети от Лондон до Бари, за да може майка му „да му изпере няколко перални“ в рамките на два дни, след които вече е в София.
Тук е от началото на юни, но смята да остане за дълго. Все още му е трудно с езика, но харесва обстановката. Оприличава я на нещо като Италия преди 10 години.
„Не ме разбирайте погрешно. Сградите са по-стари, по-стара е и инфраструктура, но на мен ми харесва много. Аз лично бих искал да живея в Италия отпреди 20 години, а тук е нещо по средата. Първото нещо, което ме впечатли е, че тук не много хора „са забили“ в мобилните си телефони. Всички се наслаждават на парка, на компанията на другите, комуникират си. В Лондон всички бяха на телефоните си, без да забелязват останалите. Тук е по-лесно е да заговориш някого.
Работата е страхотна, мястото е готино. Градът расте и е страхотен. Ако сте инстаграмър, София е мястото за Вас.
Срещнах готини хора. Българите сте готини хора. Все още не съм срещнал лоши хора тук. В началото намерих кой да ми помага със сметките, защото ми беше трудно. Всичко е на български, но така е правилно. Защото когато отидеш някъде, трябва поне малко да разбираш локалния език, а не местните жители да са длъжни да говорят на твоя. Когато бях в Испания, в началото не знаех и дума на испански. Всеки ден отделях по 15 минути, за да уча думи. Сега се опитвам да правя същото. Доста е трудно. Засега върви зле. Трудно е с кирилицата.“
Питам го как се оправя с транспорта, а той лаконично отговаря: „А, аз живея отсреща (на офиса). Винаги се опитвам да живея възможно най-близо до местоработата. Докато работех в бара в Тенефире, живеех на 43 секунди от него. Дори да съм се прибрал в 6-7 сутринта и да трябваше да съм на работа от 10, се събуждах в 10 без 5, миех се и винаги бях навреме на работа.“
Въпреки че все още му е трудно да свикне с обстановката в София, не иска да се връща в Бари. Поне засега. Любимият му град за живеене е Амстердам, но е впечатлен много и от Сингапур.
„Всичко в Амстердам е прекрасно – организацията, обществото, хората. Много чист град, спокоен. Но Сингапур е най-доброто място. През 2007 година, тогава бях на 21, бях там на сватба на приятел. Не бях проверявал точно къде отивам и си мислех, че е не особено развито място. Когато пристигнах, бях поразен. Изключително място е. Не успях да разгледам много, защото бяхме там за седмица, три дни от които се забавлявахме около сватбата, а почти цялото останало време прекарахме в пътуване. Проблемите там са с температурата и влажността. Много ми хареса, но също като Лондон, само като туристическа дестинация.
Когато трябваше да идвам към София, се замислих дали да не си остана в Бари за известно време. Бих искал отново да живея там, но не сега.
Тук (в София) е спокойно, не е като в Лондон, където всички бързат. С метрото никога не съм имал проблеми, а с такситата е ок, с някои фирми. Скоро ще си докарам и колата от Италия, защото мисля да остана тук за дълго.“
