Джак Донован е масивен, татуиран и противоречив културен дисидент от Портланд, Орегон с внушителен външен вид - кръстоска между Дерек Винярд, изигран от Едуард Нортън в "Американска история Х" и ноторния рецидивист Чарли Бронсън, обезсмъртен от Том Харди в "Бронсън".
Той е хомосексуален автор с крайно критични текстове за гей-културата, феминизма и модерния потребителски фетишизъм.
Джак пише за проблемите на мъжеството в обществото на комфорта и политическата коректност и се опитва да конструира пропита от андрогенни хормони философия на силата, куража, майсторството и честта.
Това се четирите универсални принципа на мъжеството, изложени в най-популярната книга на Донован - "Пътят на мъжете". В най-новия си литературен проект - Becoming a Barbarian - той доразвива своите на моменти тежко компрометирани, но винаги атрактивни и занимателни идеи.
По страниците той разполага своето виждане за начините, по които модерния западен живот е лишил мъжете от тяхното естество и пробва да открие нови хоризонти пред подчинения и опитомен тестостерон.
Донован черпи вдъхновение от праисторическите корени на хомо сапиенс, припомня еволюционните механизми на половия диморфизъм, прави паралели с мъжките шимпанзета и обяснява значението на групирането в малки глутници.
Донован е част от няколко субкултури, които са си поставили за цел да изкарат - поне временно - мъжете от корпоративните кутийки и медийните наративи и да ги захвърлят обратно сред враждебната природа, където те да могат да се свържат с древните си, атавистични импулси за оцеляване, приятелство и насилие.
В мисленето и писането на Джак се откриват влияния от идеите на анархо-примитивизма и митопоетичното мъжко движение, подправени с щедри дози скандинавска теология и нордически паганизъм.
Джак предлага на мъжете да създават и участват в собствени езически племена, които да функционират извън системата и цивилизацията.
Той е част от такива групи и се събира заедно със свои съмишленици в горите на Вирджиния, за да участват в мъжки ритуали по сближаване, белязани от прояви на физическа сила и издръжливост, боядисване в езически краски, палене на викингски клади, жертвоприношение на животни и други противоречиви проявления на модерното отрицание на оковите на цивилизацията.
Донован очертава разликата между това да си "добър мъж" и да си "добър в това да си мъж". В пост-"Боен клуб" културния пейзаж на Западния свят, талантливо написаните текстове на Джак привличат все по-широки редици от почитатели.
Обстоятелството, че той е хомосексуален прави идеите му още по-интересни. Той е описван като част от зараждащата се субкултура на алфа-гейове на Запад. Това са хомосексуални, които агресивно и артикулирано отричат принципите и аргументите на феминизма и LGBT-общността, критикуват политиките на идентичността, цензурата на езика и двойния стандарт за малцинства.
В своята книга "Андрофилия" Донован разгръща представата за своята ориентация и обяснява, че смята себе си за андрофил - човек, който е сексуално привлечен от мъжествеността. Самият Джак е максимално отдалечен от стереотипната представа за хомосексуален писател.
Радикалните му идеи за пречистване от цивилизационната плака, която запушва автентичното мъжко кръвообръщение, образно казано, плюс неговия флирт с групи, ангажирани с идеите на белия национализъм, донякъде обясняват присъствието му по периферията на културния пейзаж, на ръба на мейнстрийма, поне с един татуиран крак плътно в ъндърграунда.
В един от най-качествените си текстове - "Насилието е златно" - той разобличава лицемерието на пацифистите, които живеят в комфортно и отдалечено от физически сблъсъци общество, което функционира с ред, налаган от въоръжени хора.
"Насилието не е единственият отговор, но е финалният отговор", пише Донован. Всяка ситуация на конфликт може да бъде разрешена от властите, които имат монопол над насилието в едно общество. Убеждаването и мирните аргументи са ефективни, но когато всички варианти са изчерпани остават хората с пръсти на спусъците, овластени от самите нас да налагат ред с насилие.
Затова живота в балон на мира и разбирателството е особено илюзорен според Донован.
Връщането към корените на мъжеството, освен всичко друго, е механизъм за изправяне и справяне с лепкавата, хардкор действителност.
На финала на своето есе Джак ви призовава с кубрикова препратка: "Време е да спрем да се тревожим и да заобичаме бойната брадва. Историята ни учи, че ако не го направим ние, някой друг със сигурност ще го стори".
