Един от последните постове в личния му Lazy Bastard's Blog гласи "Помощ за маршрут из Европа". Планира да прекара част от ваканцията си, пътувайки за Тоскана, и събира мнения дали маршрутът не включва тъпи места, на които няма какво толкова да се види. Не си избира дестинациите случайно, нито по критерий крайна екзотика.
"Обичам да ходя на цивилизовани места", лаконичен е Жоро, когото няма как да срещнеш ентусиазиран из фекалиите на Индия или пък да обменя мъдрости с някоя бабичка в безлюдно родопско село. "Искам да срещам хора, които са по-напред от мен, развиват се... Не ми е интересно какво е било преди, а какво предстои."
На този принцип, десетина години след началото на World Wide Web - през 1998-а - започва дълбоката връзка на Георги Варзоновцев, тогава ученик в Класическата гимназия, с web-a. "В училище имахме безплатен дайъл-ъп достъп до интернет и почнaхме да влизаме... Баща ми като университетски преподавател също имаше безплатен интернет - и така се запалих", разказва Жоро за времето, в което такава връзка в България имат единици.
"То нямаше кой знае колко сайтове тогава, само някакво порно..., а български пък въобще - да се чуди човек какво да прави в интернет. И седнах да разцъкам, интересно ми стана как са направени чуждите сайтове - почнах да чета уроци из интернет, да търся информация и да се пробвам."
Появява се личния му сайт Da Groovie Place, който днес е колекция от лични артфеакти - документирани мисли, снимки, цитати, истории, впечатления - от 1999 г. до сега.
"Съжалявам, че трябва да го заявя и още повече, че и тази страница е част от общата мизерия, но уеб дизайн в България няма и скоро няма да има", пише на сайта си преди 10 години Жоро Варзоновцев.
Но понеже от тогава има навик да "линква" от друга страна, му изровихме и друга сентенция: "Колкото повече човек пътува, толкова повече разчупва черупката си, разделя се с навика и се сблъсква със света."
30-годишният Варзоновцев, баща на малката Ида, е експерт по ползваемост в Netage.bg - една от първите бг компании за разработка на уеб сайтове. Преди да стигне "дотук" обаче - приемайки, че това патетичното "дотук" у нас значи да работиш и да печелиш от това, което ти е интересно, обичаш и го можеш, Жоро не спира да си задава въпроси.
Защо водата е мокра?
Разковничето според Варзоновцев (руска фамилия по бащина линия) е в това човек да се посвети на това, което му харесва. "Не започнах да се занимавам с уеб дизайн с грандиозната идея да ми стане професия. Първите неща, които правех, бяха за собствен кеф, част от любопитството, не за пари. Повечето хора, които сега се занимават с това, са такива примери - родителите ни със сигурност не са имали компании за уеб дизайн. Просто сме вярвали в личните си проекти - нещо, което студентите днес трябва да правят, вместо да пускат CV-та насам-натам, да се оплакват и да си губят времето, работейки като сервитьори..."
За избора донякъде му помага и това, че не успява да защити с отличен дипломната си работа от Класическата гимназия за Втората световна война и самолетите в България пред комисията в Софийски университет, за да стане студент по история. Така му се налага да прекара една година в българската казарма, "където беше много весело и разхайтено", и после записва планиране в УНСС.
"Сравнително случаен избор на специалност, която няма общо с уебдизайна, но пък нещата, които научих там, са ми полезни, понеже нали трябва да продаваш това, което правиш. В компанията се занимавам с проектирането на начините, по които се взаимодейства със сайта. Най-просто казано - да е прост за ползване. Като го правиш, да имаш предвид потребителите, а не собствения си вкус. Пословичният ми мързел много ми помага - нали знаете, че да го измислиш по-просто, значи да направиш нещо с по-малко усилия..."
Самоучението на Варзоновцев
В началото на новото хилядолетие, когато Жоро следи сайтовете на едва няколко души, които явно се интересуват от уеб дизайн, на запад има цели дизайнерски общности. "Имаше много готини сайтове за тях, пълни с информация кой какво и как го е направил. Докато се учех в движение, започнах да превеждам разни статии и да ги публикувам - исках да направя отделен сайт за уеб дизайн, да имаме място, където да обменяме идеи. Но тогава тази професия не беше популярна."
Все пак идеята му се доразвива в Groove Manifesto - онлайн списание за дизайн и визуалната култура в контекста на новите медии, покрай което се запознава със сродни души "и се събрахме т.нар. уеб бранш".
Междувременно, покрай популярността на IRC чатовете, Жоро се чувства уютно в знаковия за времето канал "techno", "в който се въртяха много "Mетрополис" и въобще интересни хора". Малко по-късно създателите на bpm - антиподът на TechnoBG, го ангажират по един от проектите си. "Направих сайта на Триумвиратус Арт Груп - първото нещо за пари, с които си купих едно колело. После ми гo откраднаха...", спомня си Жоро. "И така се започна."
И досега в България в никой университет няма тясна специалност уеб дизайн, казва Жоро. "Университетът е Интернет - сядаш, четеш, виждаш как го правят на запад и пробваш същото... доколкото го позволява бюджетът. Уеб дизайнът у нас е на средно ниво - за хубав сайт трябват пари за екип от хора, които разбират от всичко. Клиентите не дават много и съответно хората не се напъват много. А ако имаме големи специалисти, те работят с чужди компании..."
Да не бъдеш никога доволен - цялото изкуство е в това
Един от най-симпатичните проекти в портфолиото му е генерирането на концепцията за нов сайт на КлимаКом - фирма за внос, продажба и монтаж на климатична техника. Жоро, който се занимава и с информационната архитектура на сайта и ръководи проекта от страна на тогавашния си работодател СмакМедия, и колегите му използват RSS потоци от weather.com за температурата в трите главни града на България и въз основа на тези данни сайтът преценява атмосферните условия навън, променяйки цвета си.
В реализираните с участието на Жоро проекти за сайтове има на медийни компании (като bTV, HBO, Netinfo, WMG), институции (като Агенцията за приватизация и НДК), неправителствени организации, бизнес и телекомуникационни компании, туризъм, прокети, свързани с изкуство.
"Сега като видя някой сайт, дето сме го правили преди година-две, не ми харесва и си казвам, че е можело да стане по-добре... ", споделя, а по въпроса за наградите, които е получвал, е още по-пестелив. Без да иска да подценява усилието на браншовите организации, които дават подобни награди, "не ми е особено високо мнението - в България няма особена конкуренция в уеб дизайна, за да може някой да се трогне от тях."
По-адекватната "награда" за работата на уеб дизайнерите е, че в момента кризата не се усеща в този бранш - "поне в нашата компания", казва Жоро. Заради което отдавана не му остава време нито да пише в .Net, нито да запечатва проникновения или пък да разсъждава на тема дупки в блога си и на сайта си както едно време:
"Като си по-млад ти правят впечатление разни идотии, щото не те е обрулил животът. Но сега няма как да седна да пиша статия за всяка дупка по улицата... Супер ценно качество е човек да може да се учудва. С годините обаче започваме да не обръщаме внимание дори на хубавите неща..."
