Защо въобще се прецаках да стигна дотук, мисля си в шума на Петте кьошета, на входа на нетипично за близостта си със Sin City културно "читалище", притиснато между секс шоп и китайска храна за вкъщи.
Тук културата или се извинява, че съществува (по Димитър Събев) или ние присмехулно й се извиняваме, че ей сега сме сложили едни кюфтенца на скарата и не можем да я посетим, за да успееш да влезеш във "5 open art space" по начина, по който би трябвало - толерантно.
С идеята просто да сложиш в устата на душата си някой специалитет.
"5 open art space" можеше и да се превърне в поп сензацията на лятото, ако официалните медии бяха обърнали внимание на обществено-политическия хаос в част от изложбата на Насимо.
Вдъхновен от всенародното възприятие за него, отвъдно постмодерния образ на Бойко Борисов, кръстосан с този на Дон Корлеоне, виси за последнo тук. Преди да отпътува за изложба в Канада, откъдето вероятно няма да се върне.
Заедно с касовата глава на Ахмед Доган, божествено изобразения Дънов и останалите стъписващи платна на Насимо, остойностени със стрийт арт потока на мисълта и умелото перо на класическото изкуство. За графити Майстора - другият път.
Докато хвърляш едно око на кривия шев на пердетата зад някоя картина, вече си се сдобрил с мястото. Още повече, че е превърнато в непосредствен кът от ъндърграунд запада не от отегчена милионерска съпруга, а от четири хлапета на средна възраст 20 години.
Ани, с най-пъстрите кецове, предпазливо казва, че трябва да изчакаме шефката, за да разбера в какво се намирам. Шефката е момичето, запалило и цели две момчета по идеята - екстремните колоездачи Мони и Вальо.
Орнела
Чакам някоя съвременна будителка - нахапчена мадама с шарена коса, пристрастена към думата "арт". Орнела обаче идва спретната като за изпит, редово момиче, което бърза да предложи стол, въпреки липсата му, опитвайки се да извини присъствието на думата "арт" в името на мястото.
Историята й опровергава съмнението, че някакви обидени на поколението си дечурлига просто са решили да го нахендрят на попфолк системата, демонстрирайки голямо изкуство в центъра на София.
Само на 22, Орнела крепи "арт" ентусиазма си на носталгията по лондонския си експириънс. Забъркана в духа на уличните художници покрай Темза, тя успява да се издържа две години с рисуване в Лондон, докато учи арт и дизайн.
"Често нямаше къде да спя, обикалях по хостели, по разни къщи и рисувах нелегално по тротоарите...", разказва Орнела и допълва, че въпреки трудностите сега в България й е по-сдухано. "Там хората те карат да се чувстваш значим само заради факта, че се опитваш да постигнеш нещо, дават ти мотивация и енергия."
И заради липсата на убежище, докато е в Лондон, тогава 19-годишната Орнела започва да ходи по семинари и изложби. Запознанствата й помагат да продаде всичките си картини и да усети изкуството като нещо "отворено" едновременно към артистите, потребителите и... обикновените граждани.
Голямата депресия
"Kато се върнах от Лондон ми беше трудно да свикна, че нямаме места, обвързани по такъв начин с изкуството, че то да не тъне в сянка, а да е част от живота. Клуб, в който на една ръка разстояние имаш художник, гримьор, музикант, стилист, фотограф - човек или екип, който да върши нещо по конкретни проекти. Искам един ден да сме агенти на художници, които да покажем на света. Това е идеята на арт читалището, колкото и соц да звучи тази дума - поне не е претенциозно."
На не-арт език, пространството на "5 open art space", което още се изплаща, е било просто разбита дупка. Към Орнела първа се присъединява Ани - студентка по португалска филология, светната за модерните течения в изкуството и с развитието на подобни хъбове в Европа.
Двете момчета се включват, след като Мони - студент в УНСС и служител в компютърна фирма - "се зарибява" по картини на Орнела във Facebook и решава да стигне до създателката им. Най-малък е 18-годишният кандидатстудент Вальо, който започва да помага, когато вижда
колко бачкане му трябва на мястото
"Станахме големи майстори - шпакловаме, работим с бормашина, окачваме корнизи", обяснява Ани. В деня на откриването двете момичета са целите в обриви, защото заспиват на мокета. След ремонта и първото събитие в "5 open art space" отново пребоядисват, понеже първата графити изложба „Against the grey" (на Studio FourPlus, Saian, Spit и Xpome) е нарисувана върху стените.
Следващата крачка на малките е още по-смела - успяват да се обвържат с експерименталния проект LOV YOU на Nasimo и UFOtv. Платната на графити-стимуланта, които никога не е показвал у нас, са освободени от тегавата етимология на арта и им се наслаждаваш като на пленяваща чудатост, с която си се сблъскал зад ъгъла.
"В Канада тази изложба със сигурност ще се продаде. Тук за такова изкуство все още не се дават пари, понеже предпочитаме да си купим плазма...", разсъждават малките. Платното с Дон Корлеоне, зад който наднича Бойко, струва 950 лева.
Следващият етап
е библиотека с книги за дизайн, реклама, музика, както и мултимедийна зала... Но ако изкуството обича да се подпира на пороците, тук то ги изключва: „Ще имаме бар, но само с безалкохолни. Идеята не е да се напием и да си говорим колко сме велики, а нещо да се работи... Младите наистина трябва да спрат да се наливат толкова. Не че ние не пием - но трябва да знаеш, че през деня си свършил нещо, за да си го позволиш."
Животът им не се изчерпва между цветните стени на "5 open art space" - и четиримата започват да работят нещо различно, за да покриват разходите по каузата си. "Не е приятно да не работиш това, което обичаш, но е наложително", казва Орнела. Поне докато хората в тази страна започнат да печелят от таланта си.
Кое пък да му е невъзможното.
