В рубриката "С книга на море" всяка седмица ще ви запознаваме с петте предложения на съвременен български автор за летни книги.
Рене Карабаш (Ирена Иванова) обаче е не само автор. Тя е творческа фурия, която скача от едно предизвикателство на друго и ни говори с различните езици на изкуството. През 2015 г. излезе нейният сборник с поезия "Хълбоци и пеперуди", а през 2018 г. той беше последван от романа "Остайница" (изд. "Жанет-45"). Книга, която е написана на един дъх и се чете също на един дъх.
Съвсем скоро Рене ще започне работата по следващата си поетична книга, за която се надява да излезе до края на тази година. Същевременно работи и по още един текст в полето на прозата – "Писма на Омар до бъдещата му съпруга", който по думите й ще съдържа кратки поетично-прозаични текстове. Подучухме нещо и за нов роман, но за него все още не иска да говори. Търпеливи сме, ще почакаме.
Рене не пренебрегва и другата си страст – театъра. Последният до момента проект, в който е участвала, е спектакълът "Портретът на Дориан Грей" на режисьора Стайко Мурджев, към Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. Рене е драматург и асистент-режисьор на представлението, а преживяването определя като "паметно" и дори животопроменящо.
Още по-животопроменящо ще е прехвърлянето на книгата й "Остайница" на сцена. Театралната адаптация на романа е нещо, което се надяваме, че ще можем да видим догодина.
Но не, това не е всичко. За четвърта година се задава Творческа академия "Заешка дупка", зад която стои именно Рене. Академията за творческо писане ще се проведе между 23 септември и 8 декември и съдържа писателски срещи и семинари с някои от най-големите писатели, сценаристи, драматурзи и режисьори в страната.
Тази година ще има ново издание и на класа по актьорско майсторство с Велизар Бинев, който започва на 23 септември. Крайният срок за записване е 20 август.
"С книгите, изброени по-долу, малко работа за разнообразие, много розов джин, паркове, приятели, море и една солена ръка непрестанно в ръцете ми", ни отговаря, когато я питаме как тя самата прекарва лятото.
Според нея лятото е подходящото време да прочетем "ударно една-две дебели книги, които не сме имали време да прочетем и които търпеливо са чакали в купчината". Допълва, че е хубаво в летния списък да има и някои "по-леки" и "хвърковати" книги. Такива, които "да ни изкарат от дъното на морето и да ни оставят да се носим на повърхността му, като медузи между вода и слънце".
А ето ги и нейните предложения:
"Топи се" от Лизе Спит
""Топи се" е не просто дебела книга, това е книга, чиито думи буквално се топят пред очите ти. Какво заглавие само - "Топи се"! Впечатли ме първо с името си. Сурова книга, радикална книга, и едновременно лична и крехка. Авторката е само на 30 години, но пре-зрялото й "сценарно" писане създава образи, които можете да чуете как дишат до вас, да видите ясно как обуват банските си зад един трактор от детството ви и скачат в басейна, пълен с листа. "Топи се" е сочно парче сурово месо, завито във вестник. На вестника пише "изяж ме".
"Цепнатината" от Дорис Лесинг
"Цепнатината" излиза от печат в началото на 2007-а, а в края на годината Лесинг е удостоена с Нобелова награда за литература. Не е много ясно какво е "Цепнатината" - легенда, алегория, митологизирана история, мистификация, роман? Лично за мен това е мит за Сътворението, толкова правдоподобен, че в някои моменти възприемаш разказвача като реален свидетел на това, което описва. Историята е необикновена. На райски остров живее първото човешко племе. То е еднополово и женско, еманация е на водата, обитава с еднаква наслада морето и сушата, пулсира с ритъма на лунните фази, на приливите и отливите. Докато един ден една от тях довежда на бял свят същество със странни образувания по тялото, мъжко същество, в което жените виждат природно отклонение, назовават го Изрод и бързо се отървават от него… и така нататък. Шедьовър."
"Пролетни игри в есенните градини" от Юрий Винничук
"Това е книгата, която препоръчвам на всеки, който иска да му препоръчам книга, която да не тъне в драма и човешко падение. Нещо пъргаво, игриво, колкото може да бъде един модерен млад поет, в който се влюбват всички жени. В книгата има толкова живот, че прочитът й може да бъде сравнен с изкуственото дишане, от което може би си имал нужда, за да се завърнеш към живеенето и лекотата на битието."
"Потъването на Созопол" от Ина Вълчанова
"Не мисля, че има по-подходяща книга (или филм), ако лятото се намирате в Созопол. Аз лично имах щастието да гледам филма, адаптиран по романа, в лятното кино на Созопол и усещането беше несравнимо. Вървейки по улиците, продължавах да живея във филма. Историята разкрива най-дълбоките човешки страхове и семейни отношения, които живеят на дъното на морето ни. Книгата е шнорхел, с който можем да се потопим до най-тъмното ни дъно. Дали ще извадим тиня оттам или съкровище, изборът е наш. Едно е сигурно - минало е много време и песъчинката в мидата се е превърнала в перла."
"Всичко това е любов" от Дулсе Мария Кардозо
"Кардозо е голяма моя слабост. След "Моето опяване" се нареди сред любимите ми писатели. "Всичко това е любов" е последната й преведена на български и съвсем нова книга с разкази. Лично аз винаги си взимам книга с разкази за морето, тъй като не винаги ми се чете роман. Понякога имам нужда да прочета нещо кратко, прозаично и завършено. Червената нишка, която се движи през всеки разказ в сборника е… Любовта. Историите я разглеждат от различни кули - болезнени, високи и истински божествени. Любовта такава, каквато не я познаваме. Като фар в морето. Неслучайно на корицата на книгата има морски фар. Крайно подходяща книга за лятото и изобщо нужна книга за обичането."
