Там, където глобалното затопляне е по-реално и плашещо от където и да е по света

През 2014 г. Марк Сабатини забелязва пукнатини в стените на апартамента си. Скоро след това се появява и една загадъчна издатина в спалнята му, стълбището на жилищния блок, в който живее, започва да се изкривява все повече и повече. Вратите и прозорците не се затварят както трябва и въобще сградата показва всички знаци, че нещо не е наред.

Сабатини, редактор на местен вестник, живее в Лонгирбюен, най-северният град в света, разположен на по-малко от 1300 км от Северния полюс, и столица на група норвежки острови, наречена Свалбард.

С назъбени планини, фиордове и ледници, Свалбард - където по 4 месеца всяка година цари пълен зимен мрак, а през 4-те месеца на лятото има бели нощи, цари вечната замръзналост. Земята там е така заледена, че трудно човек може да я разкопае. Но не е и нужно, тя е по-твърда от бетон и години наред тя е служила като основа за сградите там.

Сега Свалбард се сблъсква с един наистина голям проблем - климатичните промени и глобалното затопляне. Иначе казано, вечата замръзналост започва да се топи и това лишава сградите там от стабилна основа.

По думите Марк Сабатини неговата сградата е пострадала, защото е започнала да потъва в омекващата земя.

Ингер Хансен-Бауер, старши изследовател в Норвежкия метеорологичен институт и редактор на нов доклад за Свалбард, твърди, че климатът в Лонгирбюен се затопля вероятно по-бързо от всяка друга точка на Земята.

Това се дължи на ускореното топене на арктическите ледове. С повишаването на температурите намаляват ледът и снежната покривка, по-малко слънчева светлина се отразява и повече соларна енергия се поглъща от по-тъмните повърхности, които са изложени на светлината.

Според Хансен-Бауер, средногодишната температура в Лонгирбюен през 1900 г. е била -7.8 градуса по Целзий. В момента тя се е повишила до 3.7 градуса - над три пъти повече от средното за света повишение на температурите, което е с около 1 градус.

Така за Лонгирбюен температурите над 0 градуса стават все по-често явление и по всичко личи, че това затопляне ще продължи. С това обаче времето става не само по-топло, но и по-влажно заради всичкото топене на ледовете.

В края на XX век, годишните валежи в Лонгирбюен са били около 200 мм, казва Хансен-Бауер. Но в последното десетилетие градът е изживявал от време на време проливни валежи от 50 мм дъжд дневно.

Променящият се климат може да застраши живота на обитателите на Лонгирбюен, да предизвиква глад у животните, които живеят в местния хинтерланд, и застрашава институция, която съхранява резерв на световните посеви.

Домове под заплаха

През пролетта на 2017 г., Кристиане Хюбнер е натоварила нейната крайморска хижа на една огромна шейна и я е преместила на 80 метра навътре по сушата. Вечните ледове, върху които е стоял някога нейният дом, са омекнали в по-топлото и влажно време и са започнали да страдат от бърза ерозия от морето.

По думите й предишната зима високите вълни са отмили 13 метра от брега само за един ден. Това е оставило хижата й на рискованите четири метра от водата. Така в крайна сметка тя решава да се премести заедно с цялата си къща.

По подобен начин много от сградите в Лонгирбюен са уязвими, защото са изградени върху основата на дървени стълбове, забити във вечните ледове. В новия климат дървото започва да се мокри и да гние, което дестабилизира къщите.

По-опасни от всичко друго обаче остават лавините, които при силните валежи и продължаващото "размразяване" на земята, стават все по-често явление. През декември 2015 г., силна буря предизвиква лавина, която влачи сняг, лед и камъни надолу по планината към къщите, причинявайки смъртта на 42-годишен мъж и 2-годишно момиченце.

Кристиане Хюбнер казва, че кучето й за малко е избегнало смъртта си през 2016, когато кално свлачище е стигнало до двора, където са живели животните. През 2017 г., втора голяма лавина засяга града и унищожава още домове.

"Вече не можем да разчитаме на вечните ледове," казва Хеге Няа Аским, мениджър по комуникациите на Statsbygg, норвежката правителствена агенция по въпросите на недвижимите имоти, която притежава 75% от сградите в града. Statsbygg строи 60 апартамента на безопасно разстояние от планинските склонове, и прави оценка колко от имотите й може да се наложи да бъдат срутени и заменени с нови.

Вместо дървени стълбове, новите сгради използват дълги стоманени пръти, които са прокарани през вечните ледове до каменните пластове под тях. Освен това сградите са снабдени със сензори, които следят температурата, валежите и движението на земните пластове и известяват властите за всякакви предизвикващи безпокойство промени, засягащи постройките. Целта е да не се поемат вече никакви рискове.

За някои обаче строителството на устойчиви на климатичните промени домове не се случва достатъчно бързо. Така например на Марк Сабатини му се налага през февруари

2016-а да напусне апартамента си, след като властите в града са разпоредили незабавна евакуация. Благодарение на помощ от приятели и финансовата подкрепа на читатели на вестника, който той списва, Сабатини успява да остане все пак в Лонгирбюен, въпреки че не е допуснат обратно в апартамента си.

Други обаче нямат същия късмет. В резултат на разрушенията и евакуациите става изключително трудно за човек да намери жилище в Лонгирбюен. Някои приятелите на журналиста например са били принудени да напуснат града, а други решават да прибегнат до живот на къмпинг или не-жилищни сгради, от рода на навеси за лодки.

Спасяване на Световната банка за семена

Друг важен проблем засяга Световната банка за семена, която се намира край града. Тя често бива наричана "хранилището за Съдния ден" като зад това име стои банката, която съхранява екземпляри от всички посеви по света. Те имат за цел да послужат като резерв в случай на различни катастрофи, които биха затрили живота в отделни части на планетата или които в случаи на изчезване на дадени растителни видове.

Хранилището съдържа близо 1 млн. пакета със семена, произхождащи от почти всяка страна в свет, включително ежедневни продукти като пшеница и ориз, както и редки видове като критично застрашените бермудски фасул (Phaseolus lignosus).

"Свалбард е последният резерв на биоразнообразие на посевите," казва Мари Хага, изпълнителен директор на Crop Trust, организацията, построила банката за семена през 2008 в партньорство с норвежкото правителство.

Хага казва, че Лонгирбюен е перфектното място за банка за семена, защото регионът не уязвим за вулкани или земетръси, а норвежката политическа система също е "изключително стабилна".

Хранилището е разположено дълбоко в планина и донякъде прилича на място, което би обитавал някой от злодеите от филмите за Джеймс Бонд. До него се достига по 120-метров тунел. Климатът позволява лесно да се поддържа необходимата за семената температура от -18 градуса.

Но още от момента на откриване на банката за семена, стана ясно, че ще има проблеми. Топенето на вечните ледове и все по-честите силни дъждове водят до периодични наводнения. През октомври 2016 г. например водата успява да залее половината тунел, след което замръзва там под формата на ледени блокове.

И въпреки че самото хранилище не е засегнато, от банката задействат предпазни мерки.

От Statsbygg са извършили възстановителни работи на стойност 100 млн. норвежки крони, повече от двойно повече от първоначалната цена на сградата. Заменен е стоманения входен тунел с водоустойчив бетонен туне. Statsbygg също така са прехвърлили генериращото топлина електрическо оборудване от вътрешността на тунела в отделно съоръжение, и са изкопали канали, за да отклонят водата от топящите се ледове.

Тръбите, съдържащи охладители, са били прокарани през почвите, и замразяваща подложка е положена отгоре на тунела, за да спомогне вечните ледове да остават замръзнали.

Застрашени диви животни

Ким Холмен, международен директор на Норвежкия полярен институт и жител на Лонгирбюен, наблюдава промените в пейзажа на бившето минно градче в рамките на повече от три десетилетия.

През февруари той коментира: "По това време на годината някога имахме поне един метър лед във фиорда, можех да го видя от моя прозорец. Сега имаме чисти води без лед, целогодишно."

Полярната треска, която някога е плувала във фиорда, е изчезнала наравно с леда, от който зависи. Атлантическата треска е дошла на нейно място, като тя се измества на север към затоплящите се води, казва Холмен.

Сухоземните животни не могат да се преместят другаде – и гладуващите елени вече са обичайна гледка, коментира Холмен. "През зимата елените блъскат земята с предните си копита, за да премахнат снега и да пасат," казва той. Но снегът все повече отстъпва място на дъждове. "Когато водата залее почвата, тя замръзва," пояснява той. Елените не могат да пробият през леда, за да достигнат до тревата отдолу.

Полярните мечки също гладуват. "Плаващите морски ледове се откъсват от сушата през лятото," обяснява Холмен. "Ако мечките изпуснат момента, те се оказват на брега за цялото лято."

Неспособни да ловуват пръстенчати тюлени върху плаващите ледени късове, в миналото мечките са прекарвали топлите месеци, като са изяждали яйцата от птиците по скалите. "Но сега, тъй като откъсването на ледовете се случва по-рано и трае по-дълго, мечките страдат от недостиг на храна."

За едно по-топло бъдеще

Според новия доклад, средната температура в Лонгирбюен се очаква да се повиши със 7 до 10 градуса, и валежите да нараснат с между 40% и 65% към края на века, в зависимост от нивото на глобалните въглеродни емисии.

Вероятно най-притеснително от всичко е, че топящите се вечни ледове може допълнително да подхранват глобалното затопляне.

"Вечната замръзналост съдържа огромни количества въглерод - достатъчно много, за да се удвои нивото на въглероден диоксид в атмосферата", казва Франс-Ян Парментие, арктически климатолог, който провежда изследвания в станция край Лонгирбюен.

Според него е жизненоважно да бъдат намалени генерираните от човека емисии на парникови газове, за да се предотврати това отделяне на въглерод.

Ким Холмен от Норвежкия полярен институт коментира, че историята на Лонгирбюен е "предупреждение" за други части на света. Твърденията, че климатичните промени в момента "не са толкова сериозни" са доказано погрешни, коментира той, като допълва, че нарасналата сила и честота на екстремните климатични феномени "заслужава особено внимание."

В случая с Лонгирбюен, лавините "са променили драстично нагласите в селището," коментира Холмен. "Преди се самоопределяхме като хора, които могат да 'устоят на бурята'." Вече тази увереност е заменена от тревожност, а бруталността на природата, която някога е предизвиквала радост сред местните, сега само буди страх.

#1 Bobby 27.03.2019 в 22:57:16

Longyearbyen или Лонгиърбюен така се казва градът,бил съм там!

#2 Bobby 27.03.2019 в 22:58:26

Longyearbyen или Лонгиърбюен така се казва градът,бил съм там!

Новините

Най-четените