Колкото по-жесток е Болсонаро срещу бандите, толкова по-голяма ще става тяхната "Хидра"

Бразилският президент Жаир Болсонаро спазва някои от обещанията си от предизборната кампания, поне що се отнася до борбата с престъпността.

Съвсем наскоро той издаде указ, облекчаващ възможността гражданите да се сдобият с лично оръжие като средство за самозащита. Той също така се застъпи за намаляване на наказанията за полицейски служители, които по време на служба убиват или нараняват заподозрени.

Напоследък възгледите на президента клонят към все по-крайната саморазправа с провинилите се като в понеделник пред журналисти той дори заяви, че плановете му ще накарат престъпниците да "умират като хлебарки по улиците".

Но администрацията на Болсонаро сякаш не може да "види гората от дърветата". Истинският проблем с престъпността на Бразилия идва от организираните банди, които трупат мощ и се разширяват както вътре в страната, така и извън нея.

Репресивните политики, включително тези, защитавани от президента, изпращат все повече хора в затворите, където контрол имат колкото надзирателите, толкова и същите тези банди, които използват "кафеза" за натрупване на нови попълнения в редиците си, търговия с влияние и изграждане на все по-сложни и хитри структури. Затова и някои експерти се притесняват, че мащабните мерки, предвиждани от Болсонаро, може да се окажат нож с две остриета.

И това се доказва с един по-сериозен поглед в самата система на затворите на Бразилия, който показва брутално насилие и контрол върху огромни сегменти от организираната престъпност, идващ именно от другата страна на затворническите решетки.

Колко голям е проблемът може да се види и в многократните бунтове и кървавите разпри между съперничещите си групи вътре. Неотдавнашните размирици в затвора в Пара, например, доведоха до близо 60 жертви. Четирима оцелели бяха убити дни по-късно по пътя към уж по-строги федерални институции.

Тези смъртни случаи са знак за това, което е наречено „затворническа застраховка“, с помощта на която групировките държат под властта си и членове на бандите "отвън".

Да се следва лидер, който е в затвора, има смисъл тогава, когато членовете на бандата се страхуват от неговото отмъщение - дали след излизането навън, или още докато е вътре, но "поръчва" неудобни или провинили се членове на бандата.

Същевременно колкото по-силна е една групировка и колкото по-голям контрол има тя над даден затвор, толкова по-добро е положението за затворниците от тази група в затвора. Това съответно засилва и положението й и лоялността на членовете на улицата, които така или иначе очакват в един момент да попаднат "на топло". Тогава правилно поставената лоялност се изплаща, а обратната алтернатива е повече от ужасна.

Концепцията за "затворническа застраховка" едновременно засилва контрола на престъпните групи върху улицата и същевременно с това им помага да набират нови членове и т.н.

През последните години организираната престъпност в Бразилия се промени значително, придобивайки нови, далеч по-заплашителни размери. Нови групировки от среден размер се появиха в северните щати на страната, а най-мощната фракция - Първа главна команда, известна със съкращението си FCC, разширява своя глобален обхват. Макар лидерите на тези групировки да са в затвора, те са сред най-могъщите престъпници в Бразилия. А затворите играят много важна част от хватката им върху властта.

От базата си по затворите PCC успя да разшири агресивно териториите и влиянието си, включително върху пътищата на наркотрафика в тази част от Южна Америка - от полетата за отглеждане на кока в Боливия, през Парагвай и Бразилия, та до пристанището на Сантос, близо до Сао Пауло, откъдето наркотиците тръгват по пътя си към Западна Африка и Европа.

Контролът върху този ключов маршрут предизвика кървава война с базираната в Рио де Жанейро "Червена команда", което помогна за това местни престъпни групи да се организират за противодействие на нарастващата хегемония на РСС.

Смъртоносните съперничества са нещо обичайно в бруталния криминален подземен свят на Латинска Америка. Но този път залозите са много по-високи и включват битка за откровената хегемония върху един от най-важните пътища за трафик на кокаин в света.

Регионалните престъпни организации, които до голяма степен бяха изключени от трафика на кокаин, изведнъж придобиха огромно значение като потенциални съюзници на онези играчи, които искат да осуетят потенциалното господство на PCC.

Последиците от тази динамика се усещат в цялата страна, тъй като сблъсъците по оспорвани и изключително печеливши маршрути, като т. нар. "Път на Солимес" през река Амазонка, предизвикват сериозни конфликти в затворите, обяснява Марсио Кристино, прокурор от Сао Пауло с дългогодишен опит в разследването на организираната престъпност.

Докато добре въоръжените, високоорганизирани престъпни групировки някога бяха съсредоточени почти само Рио де Жанейро и Сао Пауло, сега те са все по-често срещани в бедните северни провинции. Такива примери са "Северната фамилия" в щата Амазонас, "Престъпния синдикат" (отцепници от РСС ) в Рио Гранде до Норте и "Пазителите на щата" в Кеара.

Много от тези групи проявяват стряскаща склонност към насилие и масови разрушения без почти никакво предупреждение.

По този начин те имат коз в преговорите с местните власти, който използват, за да си осигурят безпрепятствена комуникация с лидерите си в затвора и държане на ключови фигури от командната структура далеч от затворите с максимална сигурност.

Резултатът е, че така самите престъпници получават фактическо вето върху основните елементи на политиката на обществена сигурност. Например, "Пазителите на щата" организираха серия от брутални нападения през януари в отговор на изявление на губернатора на Кеара, в което той обещава по-строги мерки за сигурност в затворите.

По това време полицията регистрира поредица от 283 нападения срещу обществения транспорт, полицейските управления, бизнеса и правителствените сгради (включително четири нападения срещу депутати от щатската асамблея) само за един месец.

През последното десетилетие броят на затворниците в Бразилия се е увеличил главоломно от 450 000 до над 700 000 души, излежаващи присъди. Това прави Бразилия трета в света по брой на населението, лежащо в затвора. И това се случва на фона на официалния капацитет на затворите в страната от 420 000 души.

Миналата година страната създаде 9000 нови места в затворите, но същевременно зад решетките бяха вкарани 18 хил. души. Данните на бразилското министерство на правосъдието показват, че средно в пространствата, предназначени за приблизително 10 затворници, живеят по над 17.

Въпреки вече ужасните условия в бразилските затвори, Болсонаро провежда кампания с обещание да "напълни затворническите килии с престъпници". Това обаче оказва предимно негативен ефект - пренаселването само задълбочава насилието.

И докато президентът бленува за стрелба на месо по престъпниците по улиците и управление със строга ръка, което да напълни така или иначе вече препълнените затвори, организираната престъпност расте. Това е така, защото се третират симптомите, а не реалните проблеми.

Един от сигурните начини за поне частично решение на проблема е да се обърне внимание на онези региони, от които идва най-сериозната сила на престъпните групировки - бедните квартали и фавелите, където бедността е толкова голяма, че бандите с лекота установяват контрол и привличат в редиците си недоволни и ядосани младежи.

В тези райони престъпните групировки имат повече власт от държавата и е много важно администрацията на Болсонаро да подходи внимателно, иначе рискува операциите им срещу бандите да се превърнат в цялостна война срещу самите бедни квартали - нещо, което е обречено брутални и кървави схватки и само ще подсили престъпния контингент.

Един ход, който може да помогне, е засилването на онези държавни институции, които обслужват гражданите, за да може да се "ремонтира" имиджа на властта.

Вместо това обаче, губернаторът в Рио де Жанейро Уилсън Витцел, основен съюзник на Болсонаро, разреши да се стреля по жителите на фавелите от хеликоптери, както и по време на рейдове на полицията. Това даде своя резултат, но той не е толкова положителен за властите - убийствата на полицаи са нараснали до почти 5 на ден в Рио де Жанейро.

По ирония на съдбата това се случва, докато бразилските институции всъщност са постигнали известен напредък в борбата с организираната престъпност.

Законопроектът за борба с престъпността, предложен от министъра на правосъдието на Болсонаро, Серхио Моро, включва по-ясно определение за организирана престъпност, като там се отделя специално внимание на PCC и на "Червената команда".

Предшественикът на президента - Мишел Темер - създаде много необходимия инструмент за интегриране на агенциите за сигурност на всички нива на огромната територия на Бразилия в единна система за обмен на данни, което значително ще увеличи координацията на разузнаването. Тези мерки обаче все още трябва да бъдат приложени изцяло.

Администрацията на Болсонаро трябва също така да засили сътрудничеството в областта на сигурността със съседните страни, за да може да се противодейства на международната търговия на кокаин.

Алтернативата на всичко това е тоталната война срещу престъпността. И тя изглежда се нрави на Болсонаро. В нея обаче кървавите бани ще са гарантирани, а броят на убийствата в страната (и в затворите) ще се вдигне главоломно.

Тази рискована политика залага на усещането за твърда ръка и на идеята, че колкото повече престъпници биват убивани, толкова по-добре. Това обаче би поставило Бразилия на пътя на години и дори десетилетия насилие и репресии (и от двете страни на закона) върху мирното население.

Досегашните опити за решаване на огромния проблем на страната с престъпността не са дали решения, но до голяма степен причината за това е недостатъчната ефективност, с която мерките са били прилагани. Изглежда обаче Болсонаро няма търпение за този път. Дали неговият ще се покаже по-успешен, вероятно ще се види през следващите години.

Едно е сигурно - още години Бразилия няма да бъде спокойна страна.

Новините

Най-четените