Когато испанците отидат да гласуват на парламентарните избори на 28 април, те ще избират измежду не по-малко от пет големи политически партии.
Резултатът вероятно ще е повторение на този от изборите през 2015-а, при които нямаше партия, която да успее да си осигури мнозинство от депутати, или да се докаже като достатъчно умела, за да формира коалиционно правителство. Тази ситуация доведе дотам, че да се стигне до повторни избори през 2016-а, а през това време – почти година – Испания беше без правителство.
Повторение на тази политическа драма едва ли може да дойде в по-лош момент.
Испанската икономика все още се възстановява от ударите на финансовата криза, която започна през 2008-а; отношенията с проспериращата североизточна област Каталония, която се опита да се отдели от Испания през 2017-а, все още са обтегнати; а крайнодесният популизъм вече се забелязва на хоризонта.
Водач по пътя към изборите е Испанската социалистическа работническа партия (PSOE), оглавявана от настоящия министър-председател Педро Санчес. PSOE дойде на власт едва миналият юни след изненадващ вот на недоверие за правителството на Мариано Рахой от консервативната Народна партия (PP).
До вота се стигна заради обвиненията в корупция, обгърнали Народната партия и администрацията на Рахой, а с него беше сложен край на шестте години управление на партията.
След като се оказа на власт, Санчес очакваше да може да изчака няколко години преди да се изправи отново пред избирателите. Той обаче трябваше да свика предсрочни избори след като каталонски депутати, които преди това подкрепиха вота на недоверие срещу Рахой, се присъединиха към крайнодесните опозиционни партии, за да отхвърлят проектобюджета на Санчес за 2019-а.
Сепаратистите от Каталония се обърнаха срещу Санчес заради отказа му да подкрепи референдум за независимост на областта. Въпреки това позицията им срещу бюджета беше изненадваща. За разлика от Рахой, Санчес поддържаше диалог с каталонските сепаратисти и в своя проектобюджет за тази година беше включил солидно увеличение на публичните разходи в Каталония.
На изборите този месец PSOE ще се изправи срещу отслабена PP. Отстраняването на Рахой беше безпрецедентно за испанската политика, заради многото изисквания в испанската конституция за сваляне от власт на действащ министър-председател. То обаче доведе до вътрешна борба за надмощие в Народната партия.
В крайна сметка победител се оказа Пабло Касадо – депутат от провинцията Авила, който се опита да запази целостта на партията. Преследват го обаче редица скандали около неговото образование, включително и фалшивите твърдения за това, че е посещавал Харвардския университет.
Освен това в надпреварата са две политически партии, които успяха да се въздигнат, благодарение на финансовата криза: левите популисти "Подемос" ("Ние можем") и десните "Куидаданос"("Граждани").
По едно време истинска заплаха за PSOE, "Подемос" загуби инерцията си след като стана ясно, че нейните лидери са се облагодеталствали от личните си връзки с режима на Уго Чавес във Венецуела. "Куидаданос" от своя страна е партия, базирана в Каталония, която обаче е върл противник на идеята за независимост на региона. Тя се възползва от желанието на испанците за национално единство и в момента е най-голямата партия в областта, както и значим играч на национално ниво.
Последният голям участник в изборите е "Вокс" (Vox). Става дума за нова, крайнодясна популистка партия, която може да поднесе изненада на изборите т.г. Нейният възход постави пред изпитание убеждението, че Испания е имунизирана срещу крайнодесния популизъм заради дългото авторитарно управление на Франсиско Франко.
"Вокс" има крайни антиимигрантски позиции, сред които искането за депортиране на всички мигранти без документи, забрана да се преподава ислям в държавните училища и построяването на стена около испанските градове в Северна Африка - Сиута и Мелиля.
Благодарение на тези си позиции, "Вокс" спечели 12 депутатски места миналия декември в регионалните избори в Андалусия, най-югоизточната област на континентална Испания и място, през която са преминали хиляди нелегални мигранти.
Лидерът на "Вокс" Сантяго Абаскал. Снимка: Getty
Въпреки че противопоставянето срещу имиграцията носи популярност на "Вокс", истинският двигател зад нейния растеж е скокът на испанския национализъм, предизвикан от опита за отделяне на Каталония. Днес национални флагове висят над улиците на всички големи испански градове, включително и в Барселона.
"Вокс" иска и отмяна на автономията на Каталония, която е в сила от края на 70-те години, премахването на всички следи от регионално управление в Испания и забрана на сепаратистките партии. Нито една друга партия не настоява за подобни крайни и вероятно противоконституционни мерки, но те срещат значителна подкрепа сред испанците, които вярват, че каталонските сепаратисти са блокирали всеки аспект на испанската политика през последните две години.
Испанският вестник El Pais прогнозира, че PSOE ще спечели изборите с 28,6 процента, Народната партия (PP) ще вземе 20,2 процента, "Куидаданос" ще получат 15,8 процента, "Подемос" – 13,5, а "Вокс" – 11.
Ако тези цифри са верни, нито ляв блок между PSOE и "Подемос", нито десен такъв с участието на Народната партия, "Куидаданос" и "Вокс" ще има достатъчно депутати, за да формира правителство.
При подобна политическа фрагментация, не е ясно какво ще се случи около парламентарното мнозинство, президентската институция и правителството, пише El Pais. Също така се засилва политическото влияние на няколко регионални националистически партии – влияние, което далеч надхвърля способността им да трупат гласове в своя подкрепа.
Сред водещите такива партии са Баската националистическа партия, "Компромис" (коалиция от партии от Валенсия) и две каталонски партии: "Заедно за Каталония" и "Републиканска левица на Каталония" (ERC). Последните две са движещите сили зад натиска за каталонска независимост, включително референдума от 2017-а, който беше обявен за противоконституционен, и последвалото обявяване на Каталонска република. Архитектите зад референдума в момента са обвиняеми по дело за бунт, подклаждане на размирици и неправомерно използване на публични средства.
Правителство, опиращо се на "Вокс" или сепаратистка партия, ще представлява сериозна опасност за испанската демокрация.
От една страна, блок между Народната партия, "Куидаданос" и "Вокс" ще отрази сегашната коалиция, която управлява Андалусия. Първоначалните страхове, че "Вокс" ще превърне Андалусия в люлка на едно крайнодясно управление в Европа, не се сбъднаха, но "Вокс" все пак се опита да тласне региона надясно. В споразумението за формиране на правителство с Народната партия и "Куидаданос" попаднаха и клауза за отмяна на Закона за историческата памет от 2007-а. Става дума за закон, който осигури репарации за жертвите на Испанската гражданска война и диктатурата на Франко; план за борба, с т.нар. ислямски фундаментализъм; както и пълно прилагане на съществуващите закони за миграцията.
Освен това в цялата страна "Вокс" води кампании за отмяната на закони, които защитават женските права и правата на хората от ЛГБТ общността.
От друга страна коалиция между Социалистическата партия, "Подемос" и какъвто и да е брой регионални националистически партии всъщност ще означава преизбиране на коалицията, която свали от власт Народната партия миналия юни. Това също така ще означава и продължаваща политическата нестабилност.
В крайна сметка сегашното правителство издържа по-малко от година. Каталонските сепаратисти вече предупредиха Социалистическата партия, че ще очакват коалицията да позволи на каталонците сами да определят пътя си. Говорителка на партията ERC коментира, че подкрепата на малката партия за социалистите ще зависи от "демократично решение" на кризата в Каталония. Засега PSOE не дава индикации, че ще се съобрази с такива изисквания.
С оглед на неприятните изгледи за правителство, повлияно от ксенофобска партия, или такова под постоянните заплахи на сепаратисти, разбираемо е защо много испанци се молят за политическо чудо.
Това чудо ще е създаването на центристка коалиция, която да събере социалистите от PSOE и клонящите надясно "Куидаданос". Подобна коалиция ще има за цел да сложи край на опитите на каталонските сепаратисти да блокират испанската политика и ще държи "Вокс" далеч от законодателния процес.
В същото време няма прецедент за подобен съюз в испанската политика. А от враждебността, която членовете на всяка партия показва едни на други по време на кампанията, може да се предполага, че центристка коалиция не е много възможна.
На фона на цялата неизвестност, кампанията върви с пълни обороти. Премиерът Санчес се представя като либерален воин. Като феминист, той се хвали с това, че 65 процента от членовете на кабинета му са жени. Също така наскоро той предложи закони, които да ограничат разликата в заплащанията между мъжете и жените (разликата в Испания в момента е 14,2%, по-малко от средното за Европейския съюз – 16,2%), както и до 2021-а да увеличат отпуска по майчинство. Санчес не пести усилия и да плаши испанците с "Вокс", включително със спомена за Франко. "Фашистите идват" често може да се чуе на събитията на социалистите.
В същото време дясното е разделено на три отделни партии и изглежда те са твърде заети да се борят помежду си, че да отвърнат на удара. Всъщност разцеплението сред десните може да е това, което да помогне на социалистите и да коства на Народната партия места в парламента.
Резултатът в Испания, четвъртата най-голяма икономика в еврозоната, ще има своя отзвук из Европа. Неочакваното връщане във властта на социалистите в Мадрид през миналото лято беше посрещнато възторжено от либералите из Европа като светъл лъч и дори може би началото на съживяване на социалдемократите из Стария континент. Други го видяха като знак, че крайнодясната популистка вълна, която премина през страни като Великобритания, Полша и Италия, отстъпва.
Ако Санчес успее да се задържи на власт, еуфорията из Европа като тази от миналата година ще е оправдана. Ако дясната опозиция го победи, Испания ще е просто поредната жертва на вълната.
