Приведени в мрака, на 500 метра от границата с Унгария, 15 сирийски бежанци шепнат как трябва да влязат в ЕС. На няколко километра преди това са изключили телефоните си. Взели са пръчки за самозащита от местни гангстери, пише "Гардиън". После се групират по двойки. По този начин могат да избегнат обхвата на топлинните сензори на границата. В този момент 23-годишният фармацевт Мохамед Хюсеин решава съвсем неблагоразумно да запали цигара.
"Изгаси я", изсъскват всички. Няколко от спътниците му са били задържани за 2 седмици от унгарската полиция, след като са преминали границата, а после са върнати в Сърбия. Сега правят пореден опит да я прекрачат. "Границата между Гърция и Македония беше много лесна", прошепва Селим, 36-годишен мениджър продажби от Сирия, чийто дом в Алепо е унищожен от ракета. "Но това тук е най-трудното - унгарската граница", допълва той. И ще става все по-трудно.
Миналата седмица унгарското правителство започна да осъществява плана си за ограничаване на достъпа на хора като Мохамед и Селим, като стартира строежа на 4-метрова ограда по протежение на 117 км от границата със Сърбия. Правителственият говорител Золтан Ковач нарече това "необходима стъпка", целяща да "спре наплива".
Правозащитни организации видяха в тези действия на кабинета ксенофобия. В последните месеци правителството сложи знак за равенство между имигранти и екстремисти. Според Ковач обаче оградата е логичен отговор на огромния скок в миграцията, който тази година превърна Унгария в скритата фронтова линия на миграционната криза в Европа.
Световните медии се концентрират повече върху бежанския поток към Италия и Гърция, които познават и прииждането към държавните си граници по вода. Унгария обаче смята, че маршрутът на сирийските, афганистански и иракски имигранти през Балканите е такъв, че страната е най-засегнатата в Европа. Над 50 000 души са влезли в Унгария нелегално от януари насам. Тази бройка не е официално потвърдена, но със сигурност Будапеща трябва да се справя с имигрантски поток, сравним с този в страните от Средиземноморието.
Гора, разположена по поречието на река, която се влива в Дунав, е една от основните тайни пътни артерии за влизане от Сърбия в Унгария, особено за сирийците. "Хората започват да се събират тук около четири или пет следобед", казва сирийският лекар Абу Халил. "И после преминават нощем", допълва той.Когато слънцето залезе, малки групи имигранти минават покрай реката. В други точки на границата плащат на каналджии да ги прекарат. В общи линии, всеки сам си е водач, който се води по съветите на други, които по-рано са успели да преминат границата. Заедно крачат лекари и бизнесмени, деца и старци. От време на време, далеч в тъмнината можете да чуете и бебешки плач.Имигрантите казват, че стената няма да ги спре. "Ние сме сирийци. Можем да се справим с всичко. Измислили сме първия писмен език, така че можем да пробием една стена. Ако те използват ток, ние ще вземем ръкавици и ще го спрем", казва Мохамед Хюсеин.По ирония на съдбата, на лявата му китка има татуировка, посветена на Pink Floyd, а на дясната - кораб. Втората е за да му напомня за лодката, с която опитал да стигне от Турция до Европа миналия декември. Казва, че точно на Нова Година изпаднал в беда и бреговата охрана го върнала в Турция.
"Унгарците няма да се справят с миграцията по този начин. Трябва да се фокусират върху истинския проблем - Башар Асад и "Ислямска държава", уверен е Мохамед.Но точно в този момент тези конкретни сирийци са изправени пред по-належащ проблем. При дигата на реката, на няколко мили от границата, виждат два мистериозни автомобила. Това или са местните крадци, за които вече са чували, или полицията. "Човече, толкова съм стресиран", признава Низам, млад компютърен специалист, който напуснал Сирия, след като баща му загинал при бомбардировка. "Пазете тишина и се скрийте в гората", шепне Селим.На 20 мили на запад друга група бежанци е в още по-отчайваща ситуация. Сирийците обикновено нощуват в евтини хотели, докато афганистанците, които влизат в Унгария по по-западен маршрут, се крият около руините на изоставена тухлена фабрика.
"Това е известно място", казва 18-годишният Рахман, който е студент от Афганистан. "Всеки афганистанец минава оттук, защото винаги има хора, които говорят езика му", разкрива той.Местен свещеник, който носи храна на имигрантите няколко пъти седмично, споделя, че около 200 души се събират в и около постройката всеки ден. Крият се в полета с царевица и наричат местността "джунглата", защото е много лесно да се загубиш.Освен песента на щурците, можеш да чуеш гласовете на различни групи бежанци и по грешка да стъпиш в кухина насред храстите, от която да изскочат десетина души.В този лагер на открито вода се пие от стар кладенец. "Моля те, поне вземи това", казва афганистанската лекарка Яма на непознат и му подава чаша мръсна вода от кладенеца. "В Афганистан е наш дълг да предлагаме на хората храна и вода", казва тя. Наяб не е свикнал на такава гостоприемност. Бил наръган 4 пъти от талибаните по-рано тази година. След като се възстановил, взел жена си и двете си деца и минали през Пакистан, Иран, Турция, България и Сърбия, за да търсят място, което ще им предложи бъдеще.
Наяб казва, че търси безопасно място - страна, която ще го приеме и ще му даде шанс. Същия ден той научил, че Унгария вдига стена по границата, за да му попречи да осъществи мечтата си.
"В Афганистан не е безопасно. Всеки, който иска по-добър живот, би направил дупка в стената или би намерил друг начин", казва Наяб.
В "джунглата" е напрегнато. Много от хората чакат инструкции от т.нар. шефове - каналджии, обещали да им помогнат срещу 10 000 евро. Във всеки етап от одисеята си през Европа имигрантът звъни на каналджията, който му дава насоки. Студентът Ниази казва, че всеки каналджия си има свой човек в местната полиция.Докато бежанците чакат инструктаж, се страхуват, че полицията може да ги нападне. Докато опитват да влязат от Иран в Турция, двама приятели на Ниази за простреляни от иранските граничари. В България студентът бил пребит и обран от местните униформени.Ажмир е 21-годишен кикбоксьор от Афганистан. От близкия храсталак той разказва, че напрежението, на което е подложен, го накарало да започне да пуши. Негов съотборник бил убит, само защото практикувал "западен" спорт. В другата точка на сръбско-унгарската граница, Мохамед Хюсеин гаси цигарата си. Заедно със спътниците си поемат дълбоко дъх, преди да минат границата. Окуражават се взаимно, шепнейки.
После групата леко се надига и минава покрай невидимата линия, където Унгария ще издигне стена. "Няма да приемем тази стена", казва Хюсеин с татуировката на Pink Floyd.
