Когато става дума за мюсюлмански жени, все още дискусията е изцяло за облеклото, което носят - и последните 12 месеца за пореден път потвърждават тази тъжна ситуация. Това, което говорят, постиженията им, мнението им и решителността им да постигнат нещо, продължават да бъдат отхвърляни с лека ръка. Въпреки че движенията за правата на жените по света продължават да заздравяват позициите си, външният вид, облеклото и телата на мюсюлманските жени продължават както обикновено да бъдат регулирани със сила.
И жените продължават да бъдат свеждани до едноизмерни безгласни образи
Ефектна снимка на Малалай Какар, облечена в кобалтовосиня афганска бурка, бе заимствана от кампанията на Britain First "Забранете бурките".
Какар, майка на шест деца от южния град Кандахар, бе първата жена, завършила местната полицейска академия. Тя беше и първата жена полицай в Афганистан, силен символ за това какво могат да постигнат жените въпреки бруталното потисничество.
Какар бе убита от талибаните през 2008 г. Когато фотографката, заснела този кадър с Какар, е видяла кампанията тази година, първо се свързала с Britain First, за да поясни, че историята й няма нищо общо с тероризма, че Какар е преди всичко символ на женска сила и носенето на бурка е неин личен избор. Самата Какар беше казала преди време: "Не съм заставена да нося чаудар (бурка), съпругът ми или полицията не изискват това. Желая да я нося, защото това ми дава някои преимущества".
Каквото и да мислим за избора на Какар, важното е, че той е бил неин, и дрехите й не са определящи постиженията й. Но Britain First, подобно на много други публични гласове, избират да запушат устата й дори след смъртта. Нещо повече, австралийката Джаки Ламби използва снимката й, твърдейки въпреки думите на самата Какар, че тази силна жена би подкрепила забрана на бурките.
Дискриминацията и омразата към мюсюлманските жени заради облеклото им продължава да е реална - и ефектът е смъртоносен
Когато Нахид Алманеа, саудитска студентка, която носи хиджаб, пристига във Великобритания, за да следва, е пронизана смъртоносно с нож в парк в Колчестър. Полицията съобщава, че един от възможните мотиви е антимюсюлманска омраза. И поне на база една от уликите, с които разполага полицията, това изглежда напълно основателно.
И все пак някои медии и политици бяха възмутени: как изобщо може някой да се осмели да твърди, че мюсюлманските жени са жертва на омраза заради облеклото си? Това отрицание на реалността само по себе си е форма на потисничество.
Данните на полицията показват, че престъпленията от омраза срещу мюсюлмани са се увеличили от 344 на 570 в рамките на 1 година до октомври 2014, а жените са най-честа жертва, заради специфичното им ислямско облекло.
Доклад, базиран на данни от проучването на работната сила на Службата за национална статистика на Великобритания, също установява, че за мюсюлманките е 65% по-малко вероятно да работят в сравнение с християнките. Авторът на доклада казва, че е това вероятно се дължи на "нарастващата ислямофобия и враждебност" , които обезкуражават работодателите да назначават мюсюлмани на работа.
През лятото в Белгия висш дипломат разкъса забрадката на жена, която се бе приближила до него, за да го помоли да я упъти в града
Мюсюлманските забрадки са поставени извън закона в Белгия, но въпреки това изглежда абсурдно, че висш политик е счел за абсолютно приемливо да окаже физическо насилие над мюсюлманка. И вероятно инцидентът влезе в медиите единствено защото въпросната жена се оказа катарска принцеса.
През октомври в Париж, на постановка на "Травиата", изпълнителите спряха представлението, когато видяха жена, изцяло забулена с мюслманска бурка. Тя се оказа турист от Персийския залив, пристигнала във Франция, която решила да се запознае с френската култура. Трупата обаче отказа да продължи, докато тя не бъде изведена от залата. И двете мюсюлмански жени в конкретните случаи са действали не според стереотипа - тази в Белгия сама се е обърнала към мъж, за да поиска той да я упъти, а другата е решила да се наслади сама на изтънчената западна култура. Изборът им обаче бе ограничен от други хора единствено заради облеклото им.
Войната за външния вид на мюсюлманските жени продължава и в мюсюлманския свят
Happy British Muslims бе версия на "Happy" на Фаръл Уилямс с британски мюсюлманки, усмихващи се, пеещи и танцуващи. Участничките в клипа обаче бяха разкритикувани от мюсюлманската общност. В подобен клип в края на 2013, мюсюлманско хипстърско видео (‘Mipsters') от Америка показваше мюсюлманки, които единствено заставаха в пози за снимки, разхождаха се и се забавляваха, но също станаха обект на подобно неодобрение.
Някой може ли да забрави саудитския младоженец, който обяви на сватбата си, че не харесва как изглежда булката му и се разведе с нея на мига?
Външният вид на мюсюлманките продължава да бъде територия, контролирана от други. Вестник "Sun" публикува на първата си страница снимка на жена с хиджаб с британското знаме, с настояването, че всички британци трябва да бъдат заедно. Кампанията не бе посрещната добре от мнозина в мюсюлманската общност.
Малобройните публикации за постижения на мюсюлманки - без основната тема да е облеклото - също са показателни. А когато има такива публикации, често религиозната им идентичност е удобно прескочена. При споменаването на Нобеловата награда за мир на Малала Юсафзай рядко се отделя внимание на факта, че тя всъщност покрива косата си, носи скромно облекло и търси вдъхновение в мюсюлманската си вяра.
Подобен тон преобладаваше и в медийното отразяване на Мариам Мирзахани, първата жена, носителка на медала "Фийлдс", престижна глобална награда за математика.
Понякога единственият начин мюсюлманките да контролират имиджа и външния си вид е да го дефинират сами
Нищо чудно, че младите мюсюлманки по цял свят стоят зад растежа на мюсюлманската модна индустрия. Thomson Reuters тази година прогнозира, че този бранш ще донесе доходи над 200 млрд. долара. Той съчетава вяра, мода и идентичност. Някои хора просто твърдят, че понятието е оксиморон, но мюсюлманките отстояват тезата, че това е форма на себеизразяване; за много от тях това граничи с феминистка позиция.
Въпреки всичко това надеждата не е изгубена. Тази година се запознахме с Камала Хан, американска мюсюлманка супергерой, създадена от Marvel Comics. По повод годишнината от Първата световна война, британските пощи представиха марка с Ноор Инаят Хан, британска мюсюлманка, работила като шпионин за Великобритания в Париж, убита от нацистите. А социалните медии продължиха да играят важна роля в премахването на границите пред себеизразяването на мюсюлманските жени. Хаштагът #AsaMuslimWoman внасяше хумор и поглед отвътре към живота на мюсюлманските жени, описан от тях самите.
Най-важният момент на 2014 обаче дойде от една от най-мрачните ситуации: кризата със заложници в кафене в Сидни. Във влака жена е видяла как пътничка с хиджаб го сваля от страх да не бъде атакувана след инцидента със заложниците. И тя туитна, че мюсюлманката не би трябвало да сваля забрадката си - използвайки позитивния хаштаг: 'I'll ride with you'.
И тази демонстрация на солидарност със свободата на себеизразяване на мюсюлманките като личности и човешки същества, а не само като дрехи, достигна до целия свят. И точно на този тип солидарност се надяват жените, които изповядват исляма, и през 2015 г.
